Новите съдии във „Фейсбук”

След като стана ясен новият обитател на Белия дом - Джо Байдън, технологичните компании в САЩ ще могат да си отдъхнат. Те вече няма да са в толкова инфарктна ситуация - да са под постоянен натиск да предпазят потребителите от фалшива информация, и в същото време и да останат настрана от политиката. Това обаче не означава, че си нямат главоболия.

На 4 декември американското издание “Форин полиси” (Foreign Policy) публикува статия на Джейкъб Мчангама* - адвокат, правозащитник и изпълнителен директор на Justitia (мозъчен тръст в Копенхаген), озаглавена "Как да съдим новите съдии на "Фейсбук" (How to Judge Facebook’s New Judges). Публикуваме я с незначителни съкращения.

„Трябва да спасим демокрацията от конспирации“, написа британският комик Саша Барън Коен в статия, публикувана в списание „Тайм“ на 8 октомври 2020 година. Той обвини „Фейсбук”, че е „най-голямата пропагандна машина, съществувала някога в историята на човечеството“. Възмущението му бе предизвикано заради неуспеха на платформата да се справя с дезинформацията. Оттогава изтече доста вода, но стотици и хиляди анализатори продължават да черпят вдъхновение от думите му и да гадаят дали все някога мениджърите и администраторите на социалната мрежа ще започнат да спазват някакви правила. Пет дни след публикацията на Барън Коен в „Тайм“, от „Фейсбук” са изтрили поста му с линка към нея.

Основателят на технологичния сайт Techdirt - Майк Масник, смята,

че е трудно да се намери златното сечение

между исканията за въвеждане на универсални стандарти, вярата в непогрешимостта на високите технологии и яростната защита на свободата всеки да качва в социалните мрежи каквото си иска и когато си иска.

Мениджмънтът на „Фейсбук“ прави объркването още по-голямо, защото засега не успява да формулира дори един ясен и конкретен принцип, с който да гарантира свободата на словото и който поне малко да се доближава до понятието "универсален".

Отминаха дните на утопичния технооптимизъм, изпълнени с идеалите на

Първата поправка в Конституцията на САЩ,

отнасяща се до свободата на словото. В някакъв смисъл той ускори разпространението на речта на омразата и фалшивите новини, сблъсквайки се челно с ценностите на останалия свят. Включително и с ценностите на европейските демокрации. Но това, което последва, прилича на пачуърк, направен крайно нескопосано.

През ноември 2018 г., на фона на нарастващите призиви за прозрачност и отчетност, главният изпълнителен директор на „Фейсбук“ Марк Зукърбърг обяви създаването на Независим надзорен съвет (OSB). Тази експертна група получи правомощия да взима обвързващи решения в случаите, когато потребителите обжалват решение на „Фейсбук“, с което техен пост в социалната мрежа е изтрит.

На 1 декември OSB обяви първите шест случая, избрани

сред 20 000 потребителски жалби.

Три от казусите са за „реч на омразата“, а останалите се отнасят до „неприлична голота“, „опасни индивиди“ и „подбуждане към насилие“. Сред тях е скрийншот на туитове на бившия малайзийски министър-председател Махатхир Мохамад, в които той коментира, че мюсюлманите са имали право да извършват насилие срещу французите „заради кланетата в миналото“. Има снимки в „Инстаграм“, на които се виждат зърна на женски гърди, за които се предполага, че са имали за цел да повишат осведомеността за рака на гърдата. Има и снимка на починало дете, под която авторът на поста пита на бирмански език защо не е отмъстено на Китай заради отношението им към уйгурските мюсюлмани.

Засега не е съвсем ясно как OSB ще реши тези казуси така, че едновременно да зачете и свободата на изразяване, и принципите за съхраняване достойнството на личността. „Фейсбук“ постоянно приема нови и нови стандарти, тъй като абсолютно всички - и различните държави, и неправителствените организации, и медиите, и обикновените потребители настояват за ново преосмисляне на всеки проблем, създаващ противоречия. При това - без никой да се интересува дали става дума за дезинформацията, свързана с COVID-19, за реч на омразата или за отричането на Холокоста. Публично достъпните стандарти за ограничаване на постове във „Фейсбук“ са само върхът на айсберга, защото забраненото съдържание се идентифицира 

чрез близо 12 000 ключови думи.

„Фейсбук” ясно заявява, че се придържа към международните стандарти за правата на човека по отношение свободата на изразяване, въпреки че платформата не е длъжна да прави това. През последните години обаче в мрежата се наблюдава драстично увеличаване на количеството „прочистено” съдържание. Само за периода януари - март 2020 г., „Фейсбук” изтри 22.1 милиона поста заради реч на омразата, докато през първото тримесечие на 2018 г. изтритите постове бяха едва 2.5 милиона.

Почти 95% от премахнатите постове през 2020 г. бяха идентифицирани

като "реч на омразата" от изкуствен интелект.

И то още преди някой потребител да се е сетил, че трябва да „докладва”. Процентът е огромен, защото през 2018 г. заслуга на изкуствения интелект на само 38% от изтритите постове. Проблемът в случая е, че за широката фейсбук общност остава загадка дали заличените публикации наистина са "реч на омразата", или изкуственият интелект се е престарал? Липсата на прозрачност по отношение ролята на администраторите и модераторите е тежко проблематична, защото влиянието на „Фейсбук” е огромно - броят на потребителите му рядко пада под 2.7 милиарда на месец. И, ако на някого му хрумне да се оплаче от отношението на Зукърбърг и компания, просто... няма на кого.

Независимият надзорен съвет (OSB) е своеобразен опит за отстраняване на някои от тези системни недостатъци и несъответствия, въпреки липсата на прозрачност върху работата му. Решенията на OSB са окончателни, а Хартата на „Фейсбук” задължава всички да ги изпълняват незабавно и безпрекословно“. Но вече е ясно, че без значение какво и защо решава OSB, много от потребителите на мрежата са категорично против. И това е логично, защото

немотивираното блокиране на акаунти и мнения

си е чиста проба цензура.

В този смисъл, Върховният съд на Норвегия е абсолютно прав по въпроса: „В интерес на свободата на изразяване, никой не бива да е натоварван с наказателна отговорност, само защото му е приписано някакво изявление или гледна точка, която не е изрично изразена и не се потвърждава категорично от контекста!“

Върховният съд на Южна Африка също: „Съдът не трябва да избързва да заключава, че тъй като става въпрос за гневен тон и език, изразяващ враждебност, то това е реч на омразата. Дори и ако във въпросното изказване има намек за расова или етническа принадлежност... Фактът, че даден израз може да засяга чувствата на хората, да е неприятен, възпламеняващ, а дори и обиден, не изключва възможността да може да се ползва от принципите за защита свободата на словото....“

________________

* Джейкъб Мчангама (роден на 15 февруари 1978 година) е датски адвокат, правозащитник. Основател и директор на мозъчния тръст в Копенхаген - Justitia, който се занимава с човешки права, отстояване свободата на словото и върховенството на закона. В продължение на шест години е главен юрисконсулт в консервативния тръст за свободен пазар в Дания - Център за политически изследвания, известен още като CEPOS.

През 2003 г. Мчангама завършва право в Копенхагенския университет. През 2004 г. продължава обучението си във Венеция и Страсбург, където получава допълнителна степен от Европейския междууниверситетски център за права на човека и демократизация.

Бил е асистент по международно право в Университета в Копенхаген от 2005 до 2007 г. и асоцииран професор от 2007 до 2012 година.