Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Новоговорът на един премиер

Ако България въведе ефективен закон за гражданска конфискация на необяснимите богатства, ще го направи само насила. Това стана ясно през тази седмица при посещението на българска делегация начело с министър-председателя Бойко Борисов в Прага. Откровенията на премиера по темата хвърлиха поредната порция обилна светлина върху режисирания провал, който всички парламентарни сили устроиха през юли на законопроекта за отнемане на незаконно придобити имущества. За законотворческия акт на собствения си кабинет Борисов говори с нескрита неприязън, давайки недвусмислено да се разбере, че ако такъв закон бъде гласуван, това ще стане единствено заради натиска на Европа.


Аз съм поел един ангажимент - законът за конфискация на имуществото, придобито от престъпна дейност. Има го и сега, но по начина, по който е изписан дори в препоръките на Европейския доклад, в много държави би се приел едва ли не като връщане на комунизма. Законът ще бъде приет по начина, по който го изисква европейският доклад, въпреки че конфискация без съдебно решение не се приема добре и в самата Европа. Да, днес сме ние, няма опасност от нарушаване на демокрацията. Утре, ако са други - вземат ти къщата, след две години други ти я върнат. През това време се е разрушила - кой ще я плати? В България да вземеш на някого къщата или имота, всички ще ти ръкопляскат, особено ако е на комшията. Има безспорно такива имоти, които ще бъдат взети, но трябва да има цяла система: публична продан - кой ще го купи? Какво ще стане, ако не го купи - кой ще го пази и с какви пари? Ако са хиляда къщи? Не е толкова лесно, когато взимаш подобни решения, заяви българският премиер във вторник (4 октомври) на среща със сънародници в българското посолство в чешката столица.


Борисов посочи директно и виновниците за това насилие над българската политическа върхушка. Те (европейците - бeл. авт.)са вече толкова наплашени от България през тези 20 години, че казват: Не, искаме да го има. Добре, ще го има; ще положим усилия, ще го приемем точно в този вид, макар че и те знаят, че това не е точно така. Във всички правови държави съдът е този, който решава дали си грешен, дали по престъпен начин е придобито това имущество, или каквото и да било. Ние сега ще го приведем в действие без съдебно решение.


Предвид ежедневните словесни атракции на Борисов мнозина биха приели тази ядовита тирада за неособено цветиста. Но освен че е признание за всеобщата съпротива на бивши и настоящи управници срещу подобно законодателство, изреченото от министър-председателя издава скандална и манипулативна некомпетентност. На първо място, никой в България вече втора година няма усещането, че премиерът Борисов е поел ангажимент за въвеждане на тази ефективна форма на борба с организираната престъпност. Второ - невероятно е, че премиерът още не е разбрал, че според проектозакона имущество се конфискува само със съдебно решение и без него нищо няма да се привежда в действие. Трето - подобно законодателство не е никакво връщане към комунизма, то е въведено в 17 от 27 европейски държави и в повечето развити страни по света. Четвърто - то не само се приема добре там, но съществува консенсус и широка обществена подкрепа за неговото прилагане. Пето - гражданска конфискация у нас се провежда вече пет години и по действащия закон, но тя е обвързана с края на наказателния процес и затова е неефективна.


Изглежда, Борисов не говори често с новоизбрания председател на сегашната Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, Тодор Коларов, който сочи при всеки повод в прав текст очевадното - действащият закон, по който комисията работи, е недъгав и от него повече не може да се очаква. Като домакин на проведената миналия месец годишна конференция на организацията КАРИН - международна неформална мрежа на представители на правоохранителните и правоприлагащите органи, чиято дейност е насочена към установяване, обезпечаване и отнемане на престъпни активи, Коларов обсъди ставащото в сектора с представители на Европол , Евроджъст , групата Егмонт, Световната банка и други международни организации. Срещата се проведе при закрити врата, но Коларов не пропусна да потвърди, че не може да се иска по-голяма ефективност от страна на ръководената от него комисия, ако законодателят не й даде адекватен инструмент.


Междувременно масовите протести срещу циганските безчинства в Катуница дадоха повод на Коларов да илюстрира законовата безпомощност на ръководената от него комисия. Тя остана и ще остане неизвестно дълго време с вързани ръце пред палатите на Цар Киро, докато не получи уведомление от прокуратурата за повдигнати срещу него обвинения. Те обаче трябва да са за престъпление, което е включено в обхвата на закона, по който комисията работи. А заканата за убийство, в която обвиниха Кирил Рашков, не е сред тях. Такива са данъчните престъпления, но пък за тях прокуратурата е образувала досъдебно производство, без да повдига обвинения.


Има много слабости в закона, които позволяват това престъпно богатство да бъде укрито. За да може комисията да започне работа, тя трябва да бъде сезирана от органите на досъдебното производство. Това става, ако лице е привлечено като обвиняем по текст на НК, който влиза в приложното поле на закона. За съжаление и този случай показва, че законодателната рамка е неадекватна. Тя не позволява ефективна борба с необяснимо богатство. Ограничена е само до случаи, в които има влязла в сила присъда. Нужна е промяна на закона и въвеждане на гражданска конфискация, която не се основава на влязла присъда, заяви Коларов.


Той стигна обаче и по-далеч с уточнението, че дори и да е бил приет законопроектът на правосъдното министерство, комисията му пак не би могла да пипне Кирил Рашков. В него обвинения като заплаха за убийство, незаконно производство на алкохол и джебчийство също не са повод за започване на производство по отнемане на имущество. Коларов даде за пример закона в Словакия: Там приеха закон, който позволява съответният орган да се самосезира и да действа по сигнали на граждани. Този принцип беше залегнал в един от обсъжданите варианти на българския законопроект, но го нямаше в крайния, тъй като се появиха опасения комисията да не действа безконтролно. Юристи твърдят обаче с основание, че комисията на Коларов може да се самосезира и по действащия закон. В него е описан редът за сезирането й от органите на досъдебното производство, но забрана за самосезиране няма и би трябвало да действа принципът: Всичко, което не е забранено, е разрешено.


Така или иначе Тодор Коларов просто потвърди предупрежденията, които Параграф 22 прави от месеци насам - тръгне ли се по пътя на компромисите, ефективен закон за гражданска конфискация няма да има. Доказа го рязкото вдигане на прага на несъответствие между притежавано имущество и законен доход от 60 000 на 150 000 лева. Това беше направено точно преди гласуването в Народното събрание с цел да омилостиви депутатите, но нищо подобно не се случи. Председателят на комисията не скри, че е в пълно неведение какво мислят управляващите и за момента никой не знае какъв точно ще бъде законът в България, но е необходимо той да бъде ефективен. Той изговори и онова, което заместник-министърът на правосъдието Жанета Петрова сподели пред нас в интервю - срещу проекта е организирана ожесточена съпротива, която включва обработка и мобилизация на депутати, ръководства на юридически гилдии и неправителствени организации. Преди три-четири месеца е започнала една активна кампания срещу приемането на законопроекта на Маргарита Попова. Дали с нея се защитава общественият или частният интерес?!, попита риторично Коларов. След което добави, че ръководеният от него орган, чиито аналози в други страни отнемат ежегодно имущества за стотици милиони, към днешна дата може само да гледа и да се възмущава от заснетите от хеликоптер на НАП луксозни имоти.


Предусещайки отговора, попитахме Пловдивската окръжна прокуратура какви са изгледите на Рашков да бъде повдигнато обвинение, което да развърже ръцете на хората на Коларов. Разследваме, но чисто технологично ще отнеме доста време. Трябва да се установят имоти, банкови сметки, участия в търговски дружества. Правоотношенията при Рашкови са сложни и ще е необходима съдебно-счетоводна експертиза за наличие на данъчни задължения. Едва тогава можем да поискаме запори, а след повдигане на обвинение това може да направи и комисията за отнемане на престъпно имущество. Дотогава ще разчитаме на наложените запори по искане на НАП, заяви за Параграф 22 говорителят на окръжна прокуратура - Пловдив Галин Гавраилов.


Намръщената закана на Борисов да приеме нов закон за гражданска конфискация заради наплашените европейци обяснява досегашното му мълчание. Проектът беше представен в края на 2009 г. от ръководството на правосъдното министерство и в продължение на повече от година Борисов не обели дума за него. През това време беше проведена дълга съгласувателна процедура с най-авторитетния независим европейски експертен орган по юридическите въпроси - Венецианската комисия към Съвета на Европа. Година по-късно комисията одобри изцяло окончателната редакция на проекта, но ползващият всеки повод за самопохвала премиер не обели и дума, от която да личи, че счита това за успех.


При последвалата от началото на тази година вътрешна съгласувателна процедура между ведомствата, преди проектът да бъде внесен в Министерския съвет, пък се стигна до истински абсурд. В една-две медии изтече изцяло отрицателно становище на правната дирекция на кабинета от декември миналата година, в което проектът беше отречен в самата му същност, а направените забележки напълно го обезсмисляха. Това, срещу което правителствените юристи се озъбиха най-свирепо, са най-силните страни на гражданската конфискация - да се провежда без наличие на осъдителна присъда и да засяга и лицата, на чието име е прехвърлено незаконно придобитото имущество, за да се прикрие неговият произход.


Моторът на проекта - заместник-министърът на правосъдието Жанета Петрова, контрира тогава, че това е мнението на правната дирекция, ръководена от Галина Маринска, а не на Министерския съвет. Повечето становища, които получихме при съгласувателната процедура, поддържат обратното. Петрова отсече, че няма да даде заден ход и принципните възражения срещу самата философия на закона няма да се вземат предвид, защото министерството държи на концепцията си за конфискация без присъда.


На отправените от Параграф 22 въпроси от пресцентъра на Министерския съвет потвърдиха, че становището на Маринска не ангажира по никакъв начин кабинета. То било само за служебно ползване и само едно виждане относно някои текстове, а право на Министерския съвет било да се съобрази с него или не.


Странната волност на Маринска и явният конфликт в кабинета му също не разприказваха Борисов.Така и не стана ясно как тази специализирана администрация към Министерския съвет, създадена за да подпомага дейността му по правните въпроси, дава едно изцяло отрицателно становище по най-важния законодателен проект на управляващите. При това зад гърба на министрите и в разрез с устройствения правилник на МС, според който подобно становище трябва да бъде прието на заседание на кабинета и да бъде подписано от министър-председателя и от главния секретар на Министерския съвет, преди да се пристъпи към гласуване.


Мълчанието на Борисов стана крайно несъстоятелно след последвалите доклади на Държавния департамент на САЩ и на Европейската комисия, в които твърдо се препоръчва въвеждане на гражданска конфискация без наличие на осъдителна присъда. Последва циркът от 8 юли, когато депутатите отхвърлиха на първо четене внесения вече законопроект. Срещу закона гласуваха всички представители на опозицията плюс всички независими избраници, а повече от 40 управляващи депутати изчезнаха яко дим, без да бъдат упрекнати от премиера за поведението им. Опитите на партийни шефове в ГЕРБ да обяснят липсата им пък бяха просто смехотворни - било петък, те сигурно не разбрали за пъхнатото в последния момент в дневния ред гласуване и хукнали на срещи в избирателните си райони.


Това, че Борисов не счете за необходимо да коментира разочарованието сред авторите на проекта от правосъдното министерство, вече не беше за чудене. А реакцията на Маргарита Попова сочеше недвусмислено, че гледа на ставащото като на режисиран сценарий: Повече няма да предлагаме промени в този законопроект, защото е работен от български експерти и експерти от Съвета на Европа. Той е получил паспорта от Венецианската комисия. Който иска да променя формулата, просто трябва да седне да си напише нов закон! Премиерът пусна обаче покрай ушите си и светкавично изразеното всеобщо недоволство на чуждестранните посланици - американския, френския, германския, британския.


Доколко знаково е мълчанието на премиера, стана ясно от друг скандален факт. Оказа се, че управляващото мнозинство, което не прави нищо без одобрението на Борисов, е запазило в тайна становище на двамата български представители във Венецианската комисия в полза на проекта - председателя на Конституционния съд проф. Евгени Танчев и конституционния съдия доц. Пламен Киров. Становището им е изготвено само две седмици преди гласуването и е изпратено на президента Георги Първанов, председателя на Народното събрание Цецка Цачева, премиера Бойко Борисов, министъра на външните работи Николай Младенов и министъра на правосъдието Маргарита Попова.


В него конституционните съдии не са отправили нито една забележка към проекта и са подчертали мощната европейска подкрепа за него. В становището гражданската конфискация без наличие на влязла в сила осъдителна присъда е описана като модерно средство за борба с корупцията и организираната престъпност, от една страна, и гарантиране на основните човешки права - от друга. Танчев и Киров са категорични, че то ще способства за изваждане на България от режима на мониторинг в Съвета на Европа и за приемането на страната в Шенген.

Facebook logo
Бъдете с нас и във