Параграф22 Weekly

§22 Анализи

НСО: Един закон за 133 години

Охранителите на държавната власт посрещнаха рождения ден на службата си 12 септември с подарък - проект за закон за Национална служба Охрана (НСО). Това се случва за първи път в 133-годишната история на службата, създадена през 1879 г. като подразделение за лична охрана на княз Александър Батенберг. Основа на службата в онези години е софийската Първа конна сотня с началник поручик Александър Мосолов, който става и първи адютант на княза.


Проектът, публикуван тази седмица за обсъждане на сайта на Министерския съвет, слага край на близо 20-годишното безхаберие на родния политически елит, който остави една от най-важните спецслужби в държавата без нормативна рамка. През тези години НСО беше нещо като незаконно дете в системата за сигурност, след като дейността й беше регламентирана надве-натри в правилник и няколко текста в Закона за отбраната.


Според документа президентът ще осъществява общото ръководство на службата, ще назначава и освобождава началника на НСО и заместниците му, ще утвърждава структурата и числения й състав и ще удостоява офицерите от НСО с висши звания. Проектозаконът предвижда НСО да продължи да охранява първите хора в държавата - президент, председател на Народното събрание и министър-председател. Текстовете в проекта сочат, че екстри ще има и за главния прокурор и вицепрезидента, на които ще бъде осигурена охрана по местоживеене, месторабота и специализиран транспорт.


Охрана и специализиран транспорт са предвидени и за председателя и членовете на Конституционния съд, заместник-шефовете на парламента, министрите, председателите на Върховния касационен и на Върховния административен съд и кмета на София. Любопитен детайл е, че в текстовете на проекта никъде не се споменава омбудсманът като обект на грижите на НСО.


Народните представители също ще могат да ползват услугите на НСО, при условие че съществува повишена степен на застрашеност. Бившите първи също имат право на охрана до четири години след освобождаването им от длъжност.


Проектозаконът делегира правото на офицерите и сержантите от НСО да искат информация от публични органи, фирми или физически лица при изпълнение на дейността на службата. За първи път в специален закон в задълженията и статута на държавните гардове се предвижда те да могат да налагат санкции при отказ за съдействие. Това се регламентира в Глава 12 Административнонаказателни разпоредби на проекта. Според чл. 132 (1), който не изпълни разпореждане на служител на Националната служба за охрана, дадено в изпълнение на функциите му, се наказва с глоба от 80 до 300 лева. Когато разпореждането е във връзка с дейността по чл. 31 (взимане на проби, контрол на храни и напитки), глобата е в размер от 500 до 2000 лева.


Текстът на чл. 133. (1) пък указва наказанията за публични органи и организации, юридически и физически лица, от които НСО е изискала информация във връзка с дейността й. Който не изпълни такова искане, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., предвижда проектът.


Много тълкувания предлага текстът на чл. 134 от проекта. Той предвижда всеки, който противозаконно пречи на служител от Националната служба за охрана да изпълнява функциите си, да бъде санкциониран с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.


Този член вещае ядове за шофьорите, които са се оказали на пътя едновременно с автомобили от специализирания транспорт на НСО. Ако, не дай Боже, стане инцидент с участието на тези автомобили, каквито напоследък се увеличиха, жална му майка на обикновения шофьор. Работата е там, че текстът на чл. 134 не кореспондира с чл. 91 и 92 от Закона за движение по пътищата (ЗДП). Там са регламентирани условията на движение на колите със специален режим, сред които са и автомобилите на НСО. Посочени са и задълженията на участниците в движението в случаите, когато преминават автомобили на спецрежим. Никъде обаче не е указано, че охранителите могат да санкционират, както и не са описани обстоятелствата, които задействат чл. 134 от проектозакона за НСО. Липсата на координация между тези два закона ще доведе до това, че всички участници в движението по пътищата ще са потенциални нарушители, без да подозират за това. Крайно неясно е какво става, ако такъв шофьор бъде глобен по Закона за НСО, а от ЗДП следва, че виновен за пътния инцидент е водачът на колата на службата.


През 2011 г. НСО отчете 30 на сто увеличение на пътнотранспортните произшествия с участие на коли на службата. Това стана ясно, след като депутатите препитаха тогавашния шеф на НСО Димитър Димитров за обстоятелствата около инцидента между кола на службата и цивилен автомобил край Годеч през февруари 2011 година. При него пилотна кола на кортежа, в който се возеха премиерът Бойко Борисов и вътрешният шеф Цветан Цветанов, навлезе при завой в отсрещното платно и блъсна цивилен Фолксваген. По този повод НСО отчете, че само в седем от общо 31 произшествия вината е била на шофьорите на службата.


С изключение на административнонаказателните функции, с които са натоварени офицерите от службата, проектозаконът за НСО изрично уточнява, че работещите там нямат полицейски правомощия. В същото време проектът допуска в случаите на въоръжено нападение, предотвратяване на отвличане и пресичане на терористичен акт служителите на НСО да използват оръжие, за да спрат транспортно средство, създаващо опасност за охраняваните или за защита от нападение на опасни животни. Противоречие е заложено и в текстовете, които разписват случаите, в които гардовете могат да използват оръжие и физическа сила. Там се казва, че те могат дори да задържат лица, които създават опасност за охраняемите. Как това се съчетава с липсата на полицейски правомощия, не е ясно.


Прави впечатление и друго противоречие. Напоследък все по-често се говори за орязване на някои права на служителите на МВР и военните, отнасящи се най-вече до обезщетенията при пенсиониране. Според проекта за НСО, която е военизирана структура, пределната възраст за напускане на службата е 59 години за висшите офицери, 55 години за средния ешелон и 53 за сержантите. Всички те ще получават по 20 заплати накуп при пенсия, сочи проектозаконът. Записаното там оставя впечатление, че всички приказки за отнемане на т.нар. привилегии на служителите от силовите ведомства са празни лакардии. Изводът е, че представеният за обсъждане документ е направен най-вече заради даденото от ГЕРБ обещание в началото на мандата. И не мисълта за бъдещето на НСО е движещата проектозакона сила, а приближаващите избори догодина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във