Параграф22 Weekly

§22 Анализи

НСО ИЗКЛЮЧЕНА ОТ БИТКАТА ЗА КРИЧИМ

Не е за вярване, но държавата проявява завидно упорство в делото за собствеността на двореца в Кричим и явно не желае да върне без бой бившата царска резиденция на наследниците на цар Борис Трети. В битката за кратко влезе и Националната служба за охрана, която стопанисва имота от 1992 г. насам, но в четвъртък (9 октомври) Пловдивският окръжен съд отхвърли искането на Асен Гагаузов за намеса на службата, с мотива, че няма правен интерес за държавата да иска привличане като помагач на учреждение, на което е предоставено оперативно управление и стопанисване на имота.
Всъщност делата за двореца в Кричим са две. Първото е заради отказа на пловдивския областен управител Тодор Петков да върне имота на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок. Преди няколко месеца Пловдивският административен съд обяви отказа за нищожен и спорът се прехвърли във Върховния административен съд, който ще разгледа казуса на 23 октомври. Месец по-късно, на 24 ноември, пак заради царската резиденция ще заседава трети съд - Пловдивският окръжен. Дело е гражданско и беше заведено донякъде изненадващо от Симеон и сестра му срещу държавата в лицето на министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов. Двамата претендират, че са собственици на 12 постройки с 2400 кв. м застроена площ и 371 декара ниви в местността Ливадите между село Куртово Конаре и град Кричим.
Да, обаче, според юристите на министъра, наследниците на цар Борис Трети искат да получат имоти, които не съществуват. В писмо до магистратите в Пловдив юристите на Гагаузов обясняват, че в иска се претендира за терени, за които няма идентичност, и настояват да не се приемат като доказателства цитати от исторически книги и документи, които не могат да бъдат разчетени. Освен това съдът е уведомен, че като помагач на държавата в спора със Симеон за собствеността на резиденцията и имотите трябва да е наясно, че надзорът ще се осъществява от Националната служба за охрана.
Дворецът, за който, по всичко личи, битката ще е люта, е построен от Борис III през 1937 г. на мястото на старата ловна хижа, вдигната от Фердинанд. Засега няма категорично доказателство, че резиденцията и паркът около нея изобщо някога са били частно владение. Данните, с които разполагат в Пловдивската областна управа, сочат, че и дворецът, и паркът са държавна собственост.
Навремето нотариален акт е бил издаден на името на държавната структура Цивилна листа, подобна на Интенданство. В него пише, че имотът е придобит от царската фамилия по давност, след като е бил ползван десет години. Този факт, според областния управител Тодор Петков, доказва, че дворецът никога не е бил частно владение.
От експертизата по нотариалните актове и други документи, представени в хода на първото дело в административния съд, стана ясно, че разгънатата площ на двореца се е увеличила почти двойно и от 1432 кв. м през 30-те години на миналия век е нараснала до 3579 кв. м сега. Почти двойно е увеличена и застроената площ, а постройките вече не са 12, а 24. След 1946 г. са извършвани дострояване и реконструкция освен на двореца, и на жилището за персонала, на конюшнята с баня, на кухнята и на няколко малки постройки. Допълнително са поставени два трафопоста, оранжерия, котелно и караулно помещение, както и навеси.
В годините на т. нар. народна власт имотът се стопанисва последователно от Министерския съвет, БАН, МВР и Управлението за безопасност и охрана. При демокрацията щафетата се поема от наследника на УБО - Националната служба за охрана. От април 2007 г. дворецът и паркът около него са обявени за публична държавна собственост.

Facebook logo
Бъдете с нас и във