Параграф22 Daily

§22 Анализи

НСО се загуби в бележките за реформа

S 250 45747e0c 6bd0 4c17 882e adbe8a1f199d

На петата година от приемането на устройствения й закон, Националната служба за охрана отново е изправена пред драматичния въпрос "А сега накъде?". Набива се на очи впечатлението, че регламентът на службата е калпав. И извинението, че по-добре с калпав закон, отколкото без никакъв, вече не върви. Очевидно предстои година на сериозни промени в НСО, за които отдавна се говори, но досега намеренията си оставаха просто бележки върху хвърчащи листчета.

Един от нерешените открай време проблеми е въпросът за стесняване на кръга от охранявани  лица. В края на 2019 г. президентът Румен Радев също повдигна темата, като заяви, че почетният председател на ДПС Ахмед Доган и депутатът  от движението Делян Пеевски не бива да бъдат охранявани от НСО. Премиерът Бойко Борисов първоначално го подкрепи, но после обвини президента в популизъм. Последва и светкавичен отговор от ДПС, че има  готов законопроект за промени в Закона за НСО.

Бившият дългогодишен шеф на службата ген. Димитър Владимиров също призова за промени, тъй като в сегашния си вид и функции НСО е деформирана.

Тя е като болен пациент, който трябва да се лекува, твърди Владимиров. Според него промяна е необходима, тъй като сегашният закон е калпав и допуска  началници в службата  да стават лица, които не са от системата за сигурност. Стесняването на кръга  на охраняваните  лица също е наложително, смята и  Владимиров.

Темата наистина се предъвква отдавна. За последно тя беше шумно разисквана през ноември 2018 година, а  инициатор бе тогавашният вицепремиер Валери Симеонов. Той притопли за кой ли път поизстиналата тема за охраната на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган от Националната служба за охрана  като в края на септември оповести, че е отправил питане до НСО на какво основание го пази  службата, колко пари са изразходвани за това и колко души са ангажирани за охраната на "частното лице - бизнесмен". Симеонов визираше новия статут на Доган като купувач и собственик на ТЕЦ "Варна".

НСО отговори с писмо с изходящ номер 2608 от 5.11.2018 година. На въпросите на какво основание, от колко години, колко души са ангажирани, какви средства се осигуряват за охраната,  каква е точната сума и има ли непосредствена опасност за живота на Доган от НСО службата отговори, че основанието е "решение на Комисията по чл.23 от ЗНСО, състояща се от Началник на НСО, Председател на ДАНС и Главен секретар на МВР, Ръководителите на служба Военна информация и на Държавна агенция "Разузнаване". Комисията безспорно е установила рискови заплахи както от територията на България, така и такива, възникнали извън нея. Става въпрос за наличие на застрашеност от чужда държава. Това е наложило необходимостта от денонощна охрана на Ахмед Доган до настоящия момент". В състава на комисията тогава са били ген.майор Данчо Дяков (НСО), Димитър Георгиев (ДАНС), вр.и.д. Христо Терзийски (МВР), бриг. ген. Пламен Ангелов (Военна информация) и Атанас Атанасов (ДАР).

В писмото си НСО информираше също, че охраната се осъществява от 2009 година. Съгласно Закона за НСО, видът, обхватът и времетраенето на охраната, както и друга информация, обективирана в решенията на комисията по чл.23, не може да бъде разгласявана, написаха от службата.

Сметка за това колко струва охраната на Доган и Пеевски беше направена още през 2016 г. от Методи Андреев, тогава депутат от ГЕРБ. Според него държавната охрана на двамата струва на данъкоплатеца по 5 млн. лв. годишно. Какви са мотивите да охраняват Доган, каква ценност представлява той за националната сигурност - не е лидер на партия, не е бизнесмен, зачуди се тогава бившият шеф на Комисията по досиетата.

Факт е, че това беше узаконено  от парламента през 2015 г. с гласовете на ГЕРБ и ДПС. През юли 2015 г. народните представители гласуваха окончателно поправките в Закона за НСО, внесени от тогавашният шеф на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов. Според тях службата стана специализирана военизирана държавна структура  към президента на републиката, а право да бъдат охранявани получиха не само първите мъже в държавата, но и лица, свързани индиректно с националната сигурност, за които се преценява , че е застрашен  животът  им. Депутатите приеха, че евентуално покушение над тях би се отразило негативно върху имиджа и спокойствието на държавата. В тази група  влезе и почетният председател на ДПС Ахмед Доган.

Оказа се, че НСО пази не само почетния председател на движението, но и имотите му. През септември 2016 г. тогавашният шеф на НСО ген.-лейтенант Ангел Ангелов гръмогласно обяви, че подчинените му не охраняват плажа в местността Отманли, намиращ се пред имението на Ахмед Доган. Така той отговори на въпросите, поставени от Организацията за закрила на българските граждани по повод на ограничения достъп  на обикновени граждани до  плажа. Те бяха отправени, след като група активисти на организацията и журналисти бяха изгонени от плажа от двама държавни охранители. НСО не осъществява охрана на обект "плажна ивица местност Отманли"“, както и на съседните обекти -  поземлен имот, сгради и съоръжения, изтъкна Ангелов.

През лятото на 2018 г. обаче стана ясно, че държавни охранители все пак са изпълнявали задачи по опазването на обитателите на този обект. На 26 юли 2018 в непосредствена близост до морската резиденция на Ахмед Доган край Бургас бе намерено тялото на 37-годишния гард на НСО Радослав Д. В официалното съобщение по случая липсваше обяснение какво е правил там служител на НСО, но дори от лаконичната информация по случая стана ясно: "На 26 юли 2018 г. около 9.00 часа на плажа в Отманли е намерено тялото на 37-годишен служител на Националната служба за охрана. Към момента на инцидента служителят не е бил на работа. Извършен е оглед на местопроизшествието. Не са открити първоначални данни за насилствена смърт. По случая е образувано досъдебно производство. Със заповед на началника в службата е назначена служебна проверка".

Очевидно за НСО предстои една тежка година. Последната новина от 2019-а бе, че Националната служба за охрана бодро крачи към електронното управление. От началото на 2020 г. съставът на охранителната служба ще обменя документи изцяло в електронна среда чрез системата "Акстър Офис" и  по този начин хартията отива в историята. Според сметките на НСО средногодишния вътрешен оборот на документи възлиза на близо 40 000 преписки и на стотици хиляди страници. 

За НСО 2020-а обаче едва ли ще мине само под знака на електронния обмен на документи. Тя започна с очаквания за реформа. За промени в устройствения закон на службата заговори самият й шеф - бригаден генерал Красимир Станчев. Необходимо е да започне дебат за промени в закона за службата, като тези промени трябва да концентрират функциите и дейността на НСО до същността на една мотивирана и с висок обществен авторитет държавна охранителна служба, заяви той. Тоест декларирана е готовност за промяна.

Дали поредните идеи за реформа ще си останат на хартия, предстои да видим...

Facebook logo
Бъдете с нас и във