Параграф22 Weekly

§22 Анализи

НУЖДА ОТ УСПОКОЕНИЕ НА ДУШАТА, С ПРИМЕС НА РЕАЛЕН ПРОБЛЕМ

В бр. 13 на Параграф 22 сложихме началото на поредица, посветена на работата на частните детективи у нас. Идеята ни е да дадем нетрадиционен поглед върху всекидневието на тази малко позната и все още предизвикваща гримаси на недоверие професия. На страниците на Параграф 22 ще оживеят реални случки и сюжети от дейността на детективските агенции у нас. От съображения за сигурност обаче имената на действителните участници в описваните събития ще бъдат променени. Това е и причината да изберем едно фиктивно име на детектив, който ще разказва историите си. Отсега нататък с историите на българските ученици на Шерлок Холмс ще ни запознава събирателния им образ под името Хари.

Човешкото въображение е безсилно пред зимата в София - тя винаги е мрачна и кишава. И поносима, може би, само за кмета и тия от Топлофикация.
В такива дни народът се изпокрива на топло, изричайки тежки думи пред онзи от небесата и към наместниците му долу. Както се досещате, те пък са от чистотата. Повечето хора обаче въпреки студа са на работа. Не прави изключение и частният детектив Хари, за когото почивен ден няма. Както обича да казва той в такива случаи: Ще почиваме на оня свят, оттам и без друго връщане няма!
Днес Хари е в очакване на поредната среща. Часът е някъде около 15 - тъкмо време за по едно уиски, още по-добре за коняк с кафе, мисли си той.
Време за мечти обаче няма. Хари знае, че точно в този момент към леговището му крачи поредният клиент. Не след дълго детективът го засича с поглед през полуспуснатите щори. Мъж на възраст около 57-60 години, с побеляла коса, облечен с пуловер и със сако. Този е чисто луд, навън е минус 15, чуди се детективът. Въпреки че е виждал какво ли не с неговата професия.
Хари посреща чудатия странник с лека усмивка. Той пък му отговаря скорострелно с няколко изречения на чист немски. И език знае, би се пошегувал Хари в друга ситуация, но сега просто го чака работа. Иначе детективът е в час с английския, немския и руския. Хари настанява клиента си удобно и застива в очакване.
Разговорът започва с равен тон, което подсказва, че в случая не става дума за изневяра. Оказва се поредното фирмено проучване. Клиентът, г-н Томас Шинглер постепенно разкрива историята - преди години решил да инвестира в България, по-точно в имоти, с цел развиване на селския туризъм. Имал и брокерска къща за недвижими имоти. Почнал на сляпо, не познавал никого.
Един прекрасен ден в едно обикновено кафене той се запознал с един младеж. Момчето било на възраст някъде около 25 години, с типичното за тукашните реалии име Георги. Както всеки наивен чужденец, и споменатият решил, че това младо момче не знае що е измама и така, дума по дума, го наел да му движи бизнеса тук в България със заплата от около 1000 лева. Без да има кой знае какви изисквания към него.
Всичко се развило като в модерна приказка. В рамките на една календарна година чужденецът водил младежа и приятелката му по лъскави заведения, правил им подобаващо скъпи подаръци. А бизнесът му вървял чудесно. До момента, в който клиентът на Хари дал на Жоро достъп до фирмените си сметки. Оттам нататък нещата загрубели, съвсем скоро настъпил и часът на големите липси на пари. Жоро си купува нова кола, произтича липса на пари. Жоро си купува апартамент в скъп софийски квартал - пак липси.
Разказът на германския бизнесмен разкрива детайл по детайл цялата сага. Последвал и психическият тормоз. На бизснесмена му направило впечатление, че когато се прибирал в жилището си - блок в модерен софийски квартал - някой сякаш го следял. Не след дълго неизвестният преследвач започнал да дава и явни знаци, че е наоколо. Клиентът на Хари дочувал тропот отвъд стените и други подозрителни звуци. Той бил принуден да мести кревата си из цялата къща, преди да си легне, само и само да се отърве от това тропане.
Всичко идва от Георги, казва убедено по този повод немецът на Хари. Според него обяснението е, че Жоро му е избрал апартамента и лесно можел да скрои такова мероприятие.
И ето че един ден г-н Шинглер набрал телефона на частния детектив Хари. Идеята му била, когато не е в България, екипите на детективската агенция да поставят Георги под наблюдение и да съберат доказателства, уличаващи го в присвояване на фирмени пари и психически тормоз.
След седмица клиентът на Хари замина за Германия. Детективът и неговият екип имаха на разположение само седмица, за да разкрият злодеянието. Всеки детайл бе описван в специален доклад, на базата на който детективът се отчита пред клиента си.
Ден първи. Часът е вече 11, а обектът не е мръднал. По предварителна информация той трябваше да е в офиса още от девет, а след това да закупи нови мебели за една от стаите в офиса. Към 13 часа по обед обектът се появи, облечен в дънки и черна тениска. Качи се в черно ауди и потегли. След него се изнесе и екипът, които вече документира появата му. Отвежда ни право към Драгалевци. Паркира в двора на лъскава къща. При направената мигновена проверка на адреса се оказва, че това е домът на собственик на конкурентна брокерска къща за недвижими имоти.
Вечерта Хари директно се обади на клиента си в Германия и го уведоми за развитието на случая. За г-н Шинглер това бе достатъчна информация и той реши наблюдението да се прекрати. След няколко дни Георги бе уволнен, а германският бизнесмен - много доволен от свършената работа.
След седмица обаче, за изненада на Хари, Шинглер отново дойде в офиса му - както можеше да се предположи, по сако, сякаш навън бе топла есен. Проблемът му този път бе, че в триетажна къща извън София, негова собственост, в негово отсъствие някой се настанил да живее. На всичко отгоре понякога неизвестният самонастанил се досадник си позволявал да влиза и когато Шинглер е там. Задачата бе простичка - да се открие кой е тайнственият обитател...
След няколко дни - рамо до рамо, Хари и клиентът се отправиха към къщата. Тя бе огромна, с широк двор и само на 30 минути път от столицата. При външния оглед Хари констатира, че няма следи от влизане с взлом. При огледа вътре обаче насреща му зейнаха огромни дупки в стените.
Хари озадачен се обърна към клиента:
- Това по вина на натрапника ли е?
- Не, аз къртих да го намеря. Знам, че се крие зад стените. Даже ми открадна тухлите от комина.
Тук препатилият детектив онемя. След като преглътна информацията, попита:
- Как така решихте, че се крие зад стените?
- Когато нощувам тук, го чувам как се разхожда отвъд. Той ме преследва навсякъде. Непрекъснато тропа. Когато съм тук, ми краде от храната. Трябва да го хванете и да бъде арестуван. Също така оставих и записващо устройство да запише движенията му. Ще ви го дам да го изслушате. Намерих и останки от парцали, който е палил.
За да смели чутото, Хари направи няколко нервни тигела из къщата. След което вече бе сигурен, че клиентът му има някакво психично разтройство. После откри, че Шинглер дори се е опитал да копае тунел, само и само да намери натрапника. На тавана на къщата пък бе наредил бутилки и разсипал брашно по пода, така че неканеният гостенин да остави следите си и да бъде хванат в крачка.
В този момент Хари се сети, че преди години имаше подобен случай. Някой крадял бельото на една негова клиентка, но с намесата на детектива загадката била разрешена. (Един познат психолог открехнал Хари как да стане това. Казал му: когато човек го гони параноя, по-добре влез в играта и разгадай проблема, тогава човекът ще се успокои.) Все пак клиентът винаги има право, а и парите са си негови, каза си в този случай детективът.
Той поиска от Шинглер няколко дни за размисъл, за да прослуша записа и да измисли как да материализира духа от къщата. След часове на внимателно прослушване на записа нито той, нито колегите му успяха да доловят дори и един звук, който да издава някакво движение в къщата. Полека-лека нещата почнаха да им се изясняват - човекът има психически проблеми. Откритието обаче само усложни задачата на Хари. За връщане назад и дума не можеше да става, все пак клиентът си бе платил авансово. Луд, не луд - действай, мотивира се детективът.
Една от първите му идеи бе, докато клиентът спи, да му оставят на разположение радиостанция, по която да сигнализира на екипа, когато натрапникът се появи. Така и се договориха. И ето че Хари и компания се закотвиха пред къщата.
Към 21.20 часа екипът бе мобилизиран и готов за акция. Лампите угаснаха около полунощ. Минутите минаваха, но нищо не се случваше. И така мина цялата нощ. На сутринта обаче немецът убедително информира колектива, че досадникът бил на ръст... около метър и двадесет. Поради тази причина нямало смисъл да се къртят стени и да се организира наблюдение, защото извършителят бил малък и бърз.
В този момент думите бяха излишни, екипът бе втрещен. Следвайки съвета на приятеля си психолог, Хари се отдаде на играта, в която единият винаги печели. В случая това съм аз, помисли си той, представяйки си сумите в банковата си сметка.
Решението на възложителя
пък бе твърдо да докаже, че малкото човече съществува. Ето защо детективите обходиха със стетоскоп всички стени, за да чуят дъха на натрапника. Резултатът бе нулев, освен сподавения помежду им смях.
Следващата детективска стъпка бе да се включи алармата в къщата, а Хари и екипът да чакат отвън. Когато натрапникът се появеше, тя щеше да запищи, бързото човече да побегне, но те да го хванат.
Часът бе близо пет следобед. Алармата бе включена, екипът - на линия. След близо тринадесет часа не се случи нищо. От странния нелегален обитател на къщата нямаше и следа.
Тогава Хари избра да сложи край. Всички участници бяха поизнервени. Екипът реши да наеме човек, отговарящ приблизително по ръст на видението на Шинглер, който да влезе в ролята на човечето и след като задейства алармата, да се остави в ръцете на преследвачите. След кратко въвеждане в ситуацията и подробен инструктаж духът все пак влезе в действие. А когато групата го залови, Шинглер засия и изказа възхита от свършената работа.
След време суровият човек изпрати кутия бонбони и благодарствено писмо за това,че Хари и хората му са го отървали от психическия тормоз. Животът му се бил върнал в нормално русло, вече никой не го притеснявал и Шинглер спокойно продължавал да живее и работи в България.
Колкото до Хари, в задължителния анализ към доклада си по случая той кратичко отбеляза: Нужда от успокоение на душата, с примес на реален проблем. И прибира папката в архива.
Май столичната зима все пак е безсилна пред човешкото въображение, каза си Хари, потръпвайки от студ, докато удряше ключа на офиса си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във