Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Обяснимо за необяснимите богатства

Като видях кои скачат най-яростно срещу проекта, идеше ми да гласувам за него! Тези думи са казани преди седмица в Народното събрание минути след скандалния вот върху Закона за гражданска конфискация на необяснимите богатства. Техен автор е не някой от изпокрилите се депутати от ГЕРБ, които провалиха приемането на първо четене на най-силния законодателен акт срещу мафията в периода на прехода. Думите са на червен депутат и са казани откровено и лично на министъра на правосъдието Маргарита Попова.
Едва ли може да се измисли по-красноречиво свидетелство за низините, в които е затънало т. нар. народно представителство. Отчайващо жалката клоунада, разиграла се в пленарната зала, омете последните надежди в почтеността на народните избраници. Както на опозиционни, така и на управляващи. А нелепите опити на водещи партийци в ГЕРБ да отбият срама просто показват защо депутатите са най-мразеният приятелски кръг в държавата.
Изчезването на десетки депутати от парламентарната група на ГЕРБ, когато трябваше да гласуват най-важния за последното десетилетие законопроект, шокира нетолкова с изненадващата им липса, колкото с единодушния и безпардонeн отказ на целокупното народно представителство да се съобрази с волята на огромното мнозинство от българите. Логичният на пръв поглед извод, че ГЕРБ бламирала правосъдния си министър, е всъщност напълно несъстоятелен. Бламирана беше не Попова, а самата идея за справедливост и възмездие. Единствената идея, която по своята сила и популярност е придобила отдавна, макар и неофициално, статута на национална доктрина.
Че депутатството е
ужасно гузно
личи от всяка дума. Причина за гафа били ангажименти като наближаващите избори, събранията по места. Това обаче не ставаше дори за ордьовър. Показателен е начинът, по който председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев обясни станалото пред медиите. Твърдейки, че никакъв проблем не е имало, той припомни, че преди гласуването казал пред журналисти, че законът не е добър. Да изтърсиш подобно нещо за най-силната си и съгласувана с Европа и САЩ законодателна инициатива точно преди вота, и то при положение, че никога преди това не си обелил и дума в тази посока, е не просто ненормално. То е вън от всеки здрав разум. Но Велчев веднага върши ново насилие над него, заявявайки, че е убеден, че такъв закон е необходим. И че между първо и второ четене щяхме да отстраним несъвършенствата. А направо не се нуждаят от коментар думите му: Проблемът е, че голяма част от тези, които не подкрепиха закона, го направиха най-вероятно защото се страхуват да не бъдат засегнати от него. Понеже са придобили по съмнителен начин имущество.
Дали Красимир Велчев включва сред тях и 47-те народни представители от ГЕРБ, които се изпариха при гласуването, всеки да си отговори сам. Отделен въпрос е и дали 70-те депутати на управляващите, които гласуваха за, подкрепят наистина проекта или просто играха ролята на параван за режисирания провал.
И заместник-председателят на Народното събрание Анастас Анастасов призна, че законът е изключително важен, но по него имаше забележки - от Главна прокуратура от Висшия адвокатски съвет, от Върховния касационен съд. Но и той уверява, че нещата, които не им харесвали, можеха да бъдат коригирани, спокойно да се работи между първо и второ четене и да се пооправят някои текстове. Но, за разлика от колегата си Велчев, той извади и философски аргумент: Така или иначе, моето лично мнение е, че пълно щастие и по отношение на законодателството няма.
Анастасов пренесе играта в двора на опозицията и на съюзниците. Единствено те били виновни, понеже за първи път от съставянето на сегашния парламент преди две години парламентарните групи на БСП, ДПС и Синята коалиция присъствали в пълен състав. Всички се бяха събрали да гласуват против този закон. Присъстваше дори Делян Пеевски, който не идва да гласува даже на вотовете на недоверие срещу нас, и не съм убеден, че знае как се гласува, поясни находчиво Анастасов.
Единственият извън управляващата партия, който подкрепи законопроекта - депутатът от Синята коалиция Йордан Бакалов, се оказа и единственият, който изрази публично съчувствие към Маргарита Попова. След като обясни, че е гласувал по съвест, Бакалов призова да се гледа не неуспехът на Попова, а приносът на Министерския съвет и лично на премиера Бойко Борисов за него. Бакалов препоръча да се провери и към кого от вицепремиерите гравитират отсъствалите, защото може да се каже, че този закон е неговият (б.а. - на Цветан Цветанов) удар срещу госпожа Попова.
Без да са обелили и дума по проекта, откакто той беше лансиран в края на 2009 г., Борисов и Цветанов изведнъж заявиха, че имат ясна визия за него. Подозрителното им мълчание и привидна незаинтересованост в продължение на повече от година внезапно прераснаха в изненадващ ентусиазъм да продължат работата по вече готовия и съгласуван с евроекспертите законопроект. Първо, премиерът лансира два несвързани и противоречащи си аргумента. Уж целта на промяната била да се гарантира, че новият закон няма да бъде използван срещу политически опоненти. Но в същото време трябвало време да се обясни на обществото. Това е единственият проблем. Иди разбери как проблемите са два, но всъщност е един-единствен. А за да бъдат пратени всички за зелен хайвер, чакайки от умрял писмо, Борисов щедро обеща, че след три месеца ще го вкараме пак, като тези няколко забележки, които имаха към него и депутатите, и финансово министерство, и много от юристите в България, ще ги изчистим.
Веднага след Борисов се обади и Цветанов. Той също избълва преливаща от щедрост абракадабра: Трябва да има конфискация, без да има влязла в сила присъда, защото това са част от мерките, които трябва да бъдат предприети срещу организираната престъпност. Но след обсъжданията, които бяха направени по законопроекта, не се постигна консенсус. Появи се обществена нагласа за бъдещо нарушаване на човешките права. Има подобни съмнения, но не смятам, че този проект за конфискация на имущество ще доведе до нарушаване на човешките права. И за да е пълна гаврата, Цветанов подаде лакет на Попова: Това не трябва да се приема като провал и продължаваме напред.
Оттук-насетне какво и докога ще правят управляващите, не си струва дори да се гадае. За всички е ясно какво се крие зад обещанието на премиера и вицепремиера проектът да бъде внесен отново след три месеца, но с някои значителни изменения. Това означава
пълна капитулация
пред организираната престъпност и узаконяване на посттоталитарните грабежи. Реакцията на чуждестранните партньори не закъсня: Отхвърлянето на закона е сериозна стъпка назад. Гражданската конфискация на имущество е важен инструмент в борбата с организираната престъпност и корупцията и се използва в САЩ, Великобритания, Италия, Австралия и Ирландия. Законопроектът, който бе внесен в парламента, е одобрен от Венецианската комисия като ефективен и в пълно съответствие с демократичните принципи. Отхвърлянето на този законопроект е сериозна стъпка назад. Надяваме се, че правителството ще предприеме действия за приемането на законопроекта в настоящия му вид още през следващата сесия на парламента, реагира незабавно американският посланик Джеймс Уорлик.
Искрено съжаляваме, че парламентът отхвърли законопроекта и се надяваме това да е временно. Проектът бе подкрепен и получи зелена светлина и от Венецианската комисия, и от Европейската комисия, и смятам, че е много важно такъв закон да бъде приет в България. За да може правосъдната система да бъде наистина ефикасна, трябва да се покаже много категорично и ясно, че престъпността не може и не трябва да съществува. А в момента остава нерешен въпросът за имуществото, придобито от престъпна дейност. А то не се пипа, не закъсня с оценката си в интервю и френският посланик Филип Отие. На ход е Европейската комисия, чийто редовен мониторингов доклад ще бъде освежен със случилото се.
Но за гражданите е достатъчно и казаното от Маргарита Попова. В отчаяния си опит да пробуди заспалите депутатски съвести преди вота тя възкликна: Не подвеждайте българските граждани с твърденията за противоконституционност! Законопроектът не противоречи нито на на конституцията, нито на Европейската конвенция за защита на правата на човека. Българският народ иска този закон за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност. Повечето хора имат накърнено чувство за справедливост. Доводите на критиците са удобно оправдание законът да не се приеме и така да се оправдае несправянето с корупцията. В обществен интерес е всеки, който има неоснователно придобито имущество, да го върне, каза Попова. Глас, прозвучал в пустиня от организирана враждебност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във