Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Обявиха следенето в интернет за невалидно

Съдът на Европейския съюз (ЕС) в Люксембург обяви за невалидна директивата за трафичните данни, стана известно на 8 април, която позволява на властите в страните членки достъп до интернет и телефонния трафик на гражданите, когато става дума за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления. Европейските магистрати обявиха категорично тази седмица, че "с налагането на задължението за запазване на тези данни и с разрешаването на достъпа до тях директивата се намесва по особено тежък начин в упражняването на основните права на личен живот и на защита на личните данни."


Документът позволява на службите да узнават кой с кого и как се свързва, като се проследява трафикът на съответния абонат или регистриран потребител. Освен това може да се определят и продължителността на съобщението, мястото, от което е осъществено, честотата на съобщенията между абоната и определени лица за даден период. Съдът в Люксембург е категоричен, че това е нарушение на личното пространство, тъй като тези данни могат да дадат много точни указания за личния живот на лицата, за всекидневните им навици, за местата, в които пребивават постоянно или временно, за пътуванията им, за дейността и социалните им контакти.


Европейските съдии са преценили, че с приемането на директивата Европарламентът е нарушил принципа на пропорционалност. По време на дебата за приемането на директивата е изтъкнато, че запазването на пропорционалността между противодействието на тежката престъпност, от една страна, и защитата на правото на личен живот, от друга,ще се постигне със стриктен контрол и гаранции, че намесата в личния живот ще е ограничена до строго необходимото. Съдът в Люксембург обаче е преценил, че подобни гаранции няма, тъй като директивата не е уточнила кои престъпления са тежки и е оставила всяка страна членка на ЕС да преценява това в собствените си закони.


Любопитно съвпадение е, че отмяната на т. нар. Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. съвпадна по време с повторното внасяне на обвинителния акт срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов за незаконно подслушване. Както е известно, Цветанов е обвинен по делото за т. нар. цецомобили, снабдени с техника за подслушване, която може да прихваща и записва едновременно до 64 мобилни телефона с обсег на действие до 500 метра. В работни тефтерчета на екипа на цецомобилите бяха открити записани 875 телефонни номера, които са подслушвани, като само за стотина от тях е имало законно разрешение.


Именно по време на ръководеното от тогавашния министър и вицепремиер Цветан Цветанов МВР в парламента беше внесен проектозакон за промяна на Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Основавайки се на прословутата Директива 2006/24/ЕО, ГЕРБ успя най-сетне да легализира "мократа мечта" на доста правителства да шпионират в интернет наред с обичайното подслушване. Това се случи през февруари 2010 г., когато доминираният от партията на Бойко Борисов парламент гласува на второ четене поправките в ЗЕС. Под натиска на общественото мнение, ГЕРБ все пак направи крачка назад и се съгласи да иска подобна информация от мобилните оператори и от интернет доставчиците само за тежки и за компютърни престъпления. Иначе Цветановото МВР беше отворило уста за пряк достъп до трафичните данни. Наличието на съответен софтуер беше вкарано като изискване към мобилните оператори, за да получат лиценз. А така пък се осигуряваше възможност на вътрешното министерство да следи в реално време кой кога с кого говори. През 2008 г. службите получиха такъв неограничен достъп с една наредба на МВР, но Върховният административен съд я отмени и след това справките се получаваха само с разрешение на съда.


Поправките на ГЕРБ в ЗЕС задължиха операторите да пазят данните 12 месеца, а тези, които компетентните органи са поискали специално - до още шест месеца. Операторите бяха задължени да реагират 24 часа в денонощието на искания за достъп до трафични данни. Глобата за операторите, ако не са осигурили такова дежурство, е от 2000 до 12 хил. лв., а ако не са запазили трафичните данни за срок от 12 месеца санкцията е от 3000 до 25 хил. лева. Който не предостави поискани трафични данни до 72 часа, може да бъде глобен от 10 хил. до 25 хил. лева.


Съдиите от Люксембург обаче са на мнение, че що се отнася до срока, в който трябва да се пазят данните, директивата налага продължителност най-малко шест месеца, без да прави каквато и да било разлика между видовете данни според засегнатите лица или според евентуалната полезност на данните от гледна точка на преследваната цел. Освен това в директивата не се уточняват обективните критерии, според които трябва да се определя продължителността на запазването, за да се гарантира, че то ще се ограничи до строго необходимото, пише в решението си съдът.


До решението на Съда на ЕС се стигна след искане на Върховния съд на Ирландия и Конституционния съд на Австрия за произнасяне по валидността на директивата.


 


Лакомия за трафични данни


След като през май 2010 г. ЗЕС влезе в сила, за една година близо 30 хиляди пъти МВР е следило трафичните данни на граждани без съдебно разрешение. През първите четири месеца на 2010 г. преди поправката в закона разрешенията за следене в мрежата са били 2700, а след това - за осем месеца, нарастват до 50 хиляди. От доклада на парламентарната подкомисията за контрол върху специалните разузнавателни средства и върху достъпа до електронните съобщения за 2011 г. пък става ясно, че съдилищата са разрешили поне 58 000 достъпа до тези данни и са отказали в едва 639 случая. Депутатите установиха, че има рязко увеличение на случаите, в които достъп до трафичните данни се иска дори без разрешение на съда. Законът допуска тази възможност, когато данните са необходими за т.нар. оперативни цели, дори когато няма образувано и досъдебно производство.



От 2009 до март 2013 г. МВР е използвало 115 000 пъти сървърите на мобилните оператори за локализиране на лица по GSM и IP адрес, от който даден човек си проверява имейла. Тези данни бяха изнесени от прокурор Роман Василев на прословутата пресконференция на прокуратурата за незаконното подслушване от ръководеното от Цветан Цветанов МВР и неговите цецомобили.



Според ЗЕС право на справки имат:



- специализираните дирекции, териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС); Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Гранична полиция", дирекция "Вътрешна сигурност", Столичната дирекция на вътрешните работи, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи;



- службите "Военна информация" и "Военна полиция" към министъра на отбраната;



- Националната разузнавателна служба.

Facebook logo
Бъдете с нас и във