Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Обикновен лобизъм

Има ли срамно законодателство? Не, не в смисъл на лошо законодателство, а именно на срамно! Законодателство, което узаконява довчера незаконното. Без претенция за изчерпателност може да бъдат назовани поне три групи обществени отношения, от които депутатите толкова се срамуват, че все не набират кураж да ги уредят във вид на действаща законова уредба. За беля или за радост тези три явления са някак си неразривно свързани и спокойно могат да бъдат разглеждани в пакет. Общото за всички е, че хем ги има и са неустоимо сладки, хем си падат малко нещо порочни. И понеже гъделичкат обществената мярка за порядъчност, народното представителство подскача по тях като нестинар върху горещи въглени.

Какво чудно има, че като древен занаят №1 проституцията има своето място и в Народното събрание? То не бяха идеи, намерения, инициативи, писаха се и законопроекти. А закон по темата няма и няма. Ще дръзне ли обаче някой да възрази, че след две десетилетия демократичен и наквасен обилно с европейски ценности преход проституцията е една от най-разпространените и солидни професии у нас? Как да я засегнат внезапните проверки на полицаи, данъчни и трудови инспектори, щом е нещо като нищо? Не нарушава закона, но и не е законна. Нито е престъпление, нито нарушение, нито дисциплинарно провинение. Даже си има полезни функции.
Нещо подобно се случи в предишния парламент с института на фактическото съпружеско съжителство в новия Семеен кодекс. Депутатите от правната комисия се докосваха толкова свенливо до предложените от Огнян Герджиков текстове, че оставиха гласуването им накрая с очакването, че ще се изпокарат. После ги отхвърлиха единодушно, а проблемът си остана с масови измерения - стотици хиляди двойки си живеят, без да сключват брак, като се възползват от предимствата на това положение. Впрочем основен аргумент за отпадането на съжителството без брак беше подозрението, че е дело на вездесъщите гейлобита.
Като стана дума за лобита, стигаме и до третия емблематичен откъм чувство за срам законопроект, който все не смогва да се добере до пленарна зала - за лобизма. Първият вариант предложиха в 39-ото Народно събрание две от най-странните птици на прехода - нововремците Борислав Цеков и Емил Кошлуков. Бяха го преписали от американския оригинал, а за илюстрация кого ще обслужва Кошлуков спретна кулоарна пиар акция, като се изтъпани в парламента с босовете Илия Павлов, Васил Божков и Добромир Гущеров. После закони за лобизма по европейски образци предлагаха БСП, НДСВ, ДПС, Гергьовден, но такова чудо в правната ни система все още няма.
Засега всяка от споменатите групи се оправя, както може и както досега. Тоест лобира си без закон, както живее с любимия си без брак и както продава тялото си на повикване.
Но ако за последиците от узаконяването на проституцията и съжителството без брак народът - къде искрено, къде привидно, още спори, лобизмът си остава предимно парламентарна тема. Нищо чудно, след като смисълът му е прокарване на интереси на трети лица срещу заплащане пред държавни органи при осъществяване на техните правомощия.
Ако закон за лобизма все пак имаше, законодателната дейност на
новото народно представителство нямаше да стане за резил
още в прощъпалника си. В първото си заседание на 13 август (четвъртък) ръководството на правната комисия заложи на пладнешката умора и подпъхна в дневния ред законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Наред със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за избиране на Велико народно събрание, което да приеме нова конституция, и проекта за правила за работата на самата правна комисия, които да организират дейността й.
Ако у нас се направи широко анкетно проучване за дневния ред на обществото, едва ли някои ще спомене нотариусите и в първата стотица. В една съсипана от корупция, битова престъпност и финансова криза страна нотариусите са като китайски мандарини в страната на изобилието - добре охранени и добре охранявани от ограничителните разпоредби на закона си. Той ги пази като писани яйца от свободната конкуренция в пазара на юридически услуги, а актуализираната със замах в самия край на предишния мандат тарифа за нотариалните такси, която влезе в сила от 1 юли 2009 г., е в съзвучие със закупения от Нотариалната камара на 11 август луксозен офис на ул. Опълченска на стойност 500 хил. евро.
Как да не се запита човек какво търси въпросният законопроект в дневния ред на първото заседание на правната комисия? Ако в него бяха третирани поне съществени въпроси от значение за реализирането на важните удостоверителни функции на нотариусите, скандал можеше и да не стане. Нищо подобно - текстовете всъщност уреждат наболелия до нетърпимост за обществото проблем
какво да правят нотариусите, ако изневиделица станат кметове...
министри, народни представители или... президент на Република България!
Откъдето и да го погледнеш - проблем си е, защото по закон нотариусът изгубва правоспособността си за времето, в което изпълнява някоя от тези длъжности. Вярно, после я възстановява с едно просто искане до камарата, но пък как да изпусне огромните приходи на кантората си в този период, които са в пъти повече от съответната заплата. Професия, конкурсите за която са съпроводени неизменно със скандали и слухове, че достъпът струва от 50 хил. до 500 хил. евро, няма да си остави магарето в калта, па било то и депутатско. Срещу тази явна несправедливост вносителите са измислили нотариусът - кмет, министър, депутат или президент, да бъде заместван през цялото време от помощник-нотариуса. Което предизвика ядливи реплики на опозиционни депутати, че при президент нотариус вицето спокойно може да не излиза от кантората, тъй като и без това друга работа няма. Помощникът и сега може да замества нотариуса, но срокът на заместване е само две години. След това трябва да се яви на повторен изпит. Как тогава нотариусите на висши държавни длъжности да не ги стяга чепикът, като по средата на мандата кантората им може да хлопне кепенци?
Пъпът на исканата промяна е предложената нова ал.9 в чл.46, която гласи: Ако след изтичане на срока необходимостта от заместване продължава да е налице, нотариусът и помощник-нотариусът по заместване подават ново заявление до министъра на правосъдието с определен в него срок за заместване. Министърът на правосъдието се произнася със заповед за вписване в регистъра на Нотариалната камара, без помощник-нотариусът да се явява на повторен изпит.
Този законопроект е особено безочлив
не само защото важността му е несъпоставима с други, които отлежават с месеци и години в парламентарното деловодство, но и защото за пробутването му са се ангажирали хората, на които е поверен балансът и приоритетите в законодателната процедура. Заместник-председателят на правната комисия Тодор Димитров го е внесъл на 12 август и същия ден председателката на Народното събрание Цецка Цачева го разпределя в комисията, чието първо заседание още на следващия ден бе ръководено от същия Димитров след оттеглянето на Фидосова. На тази бързина би завидял и феноменалният Юсеин Болт.
Да не говорим, че законопроектът не касае пряко дори неголямата нотариална гилдия, а ни повече, ни по-малко двама души - настоящите депутати от Монтана и довчерашни нотариуси Искра Фидосова от ГЕРБ и Бисерка Петрова от РЗС. Разбира се, и техните помощници, които отсега си навличат гнева на колегите заради замислената привилегия да не се явяват на изпит.
Като председател на правната комисия Фидосова, която от десет години е в управата на Нотариалната камара, се оттегли при разглеждането на законопроекта, за да няма конфликт на интереси. Вносителката Бисерка Петрова пък изобщо не се вясна, гузна вероятно заради печалната слава на своя съпруг Бисер Петров, бивш нотариус, чиято кантора тя пое миналата година. Причината - отнетата правоспособност на Петров заради влязла в сила присъда на Видинския съд за документни измами. Условна наистина, но осъден за престъпление нотариус е истинска екзотика в правораздаването и явно мъжът на новоизпечената депутатка е сгафил здраво.
Че работата е поръчкова, пролича и от реакциите на засегнатите. Лидерът на РЗС Яне Янев каза пред медиите, че промените не са съгласувани с него. Това било монтанска инициатива и според Янев Бойко Борисов склонил поправката да бъде спряна. Премиерът реши да не рискува с изявление и заяви, че не му е работа и приоритет да коментира. За Искра Фидосова отводът е достатъчен в случая.
А председателят на Нотариалната камара Димитър Танев дори мина в контранастъпление с констатацията, че Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси има прекалено широк обхват и се тълкува разширително, което пречи лицата, заемащи публични длъжности и свързаните с тях лица, да си вършат необезпокоявано работата. Танев не пропусна да припомни и правото на колеги от адвокатурата да водят дела по време на депутатски мандат, както и правото на народните избраници да останат като съдружници в търговски дружества.
Загадъчната липса на представител на Министерството на правосъдието стана причина гласуване да не бъде проведено до получаване на писмено становище. Членове на правната комисия с мандати и в предишния парламент обаче припомниха, че предшественичката на Маргарита Попова - Миглена Тачева, е отхвърлила същите промени, внесени тогава от Четин Казак. Остава да видим каква ще е позицията на новия правосъден министър...

Facebook logo
Бъдете с нас и във