Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Обвинения, не кьорфишеци срещу амнистията

С едно разгорещено изказване на Бойко Борисов в сряда (16 септември) последната амнистия изведнъж се превърна от срамен акт на тройната коалиция в универсална пречка за търсене на наказателна отговорност от продажните й кадри. Премиерът се закани да сезира Конституционния съд за влезлия в сила на 22 април Закон за амнистия, който възпрепятствал делата за безстопанственост срещу бившите управници. Борисов и министрите му може и да създават впечатление, че повече говорят, отколкото работят, но никой няма право да ги кори, докато вадят далавери. А по отношение на амнистията те са абсолютно прави, та ако ще това да е гарнирано с неизбежната доза популизъм и пиар. Нищо, че идеята му да търси помощ от Конституционния съд е обречена.
Вербалната активност на министър-председателя всъщност закъсня, защото хората му трябваше да вдигнат олелия, преди законопроектът да влезе в пленарната зала на предишното Народно събрание. При обсъжданията в правната комисия вносителите, начело с бившия правосъден министър Миглена Тачева, разчитаха партньорите в тройната коалиция да си направят правилните изводи и да подкрепят акцията, без много да питат. Причината това да не стане, както го искаше Тачева, е, че тя опита да пробута закон, който да изкара от затворите над 3 хил. престъпници, включително и рецидивисти, и да освободи от наказателна отговорност стотици други, спрямо които наказателните производства не са приключили. Сред тях трябваше да са и лица, извършили умишлени деяния, деяния в пияно състояние и деяния, довели до тежка телесна повреда или смърт. Това дойде в повече на народните избраници, които се уплашиха от рязко влошаване на кримоногенната обстановка в страната. След гласуването, с което тези категории бяха изключени от амнистията, Тачева остана като попарена и с вид на градоносен облак напусна заседанието.
Но само Тачева да беше! Та нали по същото време тя предложи концепция за наказателна политика, която не можеше да бъде окачествена по друг начин освен като крайно несериозна. На това заседание шефът на Главна дирекция Изпълнение на наказанията Петър Василев лобираше усърдно в същата посока с вечния мотив за пренаселеност на затворите, но не може да каже броя на затворниците, които ще засегне амнистията - 100, 200, 300 или 400? Да не говорим за прокуратурата, чиито представители вместо да се опънат решително на това упражнение, което зачерква и резултатите от собствената им работа, мълчаха като риби.
След алармата на Борисов радетелите на амнистията се разприказваха, и то в пълно съзвучие. Двама от главните виновници за приемането й, Любен Корнезов и Янаки Стоилов, осведомиха ехидно невежите според тях експерти на ГЕРБ, че няма правен механизъм, който да заличи действието й. Битият - бит, другото си го знаем. Едва сега се обади и Борис Велчев, който поясни, че с влизането си в сила законът за амнистия е произвел своя ефект и евентуалното решение на Конституционния съд за противоречието му с основния закон няма да промени нищо. Тачева пък се изцепи, че е готова на диспут с всеки, който твърди, че амнистията пречи за разследване на бившите управляващи. От ГЕРБ контрираха, че няма да свалят байрака и ще търсят правни дрехи за премиерската инициатива.
Тя едва ли ще има пряк ефект, но е редно да предизвика дебат по някои конституционни и наказателни разпоредби. Законът за амнистия няма как да бъде признат за противоконституционен по простата причина, че уредбата му в конституцията е отчайващо пестелива. Член 84, т.13 определя едно от правомощията на парламента с лаконичното: Народното събрание дава амнистия. Ако законодателят е разчитал на утвърдената правна доктрина и на отговорността на народните представители, излиза, че е постъпил наивно. И понеже ремонтът или приемането на действаща конституция са поставени на дневен ред, трябва да се мисли за разширена уредба, която да посочва по-конкретно правната същност, основанията и пределите на един такъв акт на народното представителство. За критерии, чието нарушаване да бъде неутрализирано още при обсъждането на предложена амнистия. След влизането на закона в сила е късно, защото правните последици са настъпили. Обявяването му за противоконституционен би било символичен акт и няма да възстанови търсенето на наказателна отговорност за същите деяния заради принципа положението на лицата да не се утежнява с нов закон, различен от този, при действието на който са извършили деянието. По същата причина работа няма да свърши и нов закон, който да отмени закона за амнистията.
Правната доктрина приема, че амнистията е особен акт, с който се прави преоценка на извършени деяния. На практика тя е форма на държавна милост, зависи единствено от съвестта и разума на народните представители и е допустима само в крайни случаи. А екипът на Тачева не можа да измисли никакъв по-свестен повод от... 130 години от създаването на Министерството на правосъдието!
Случаят е подходящ да се премислят и ключови наказателни текстове с оглед създаването на нов Наказателен кодекс. Тези за безстопанственост, извършена по непредпазливост по чл.219, ал.1 и 2, които амнистията покри и по които могат да бъдат разследвани и съдени министри, кметове, шефове на агенции и държавни фирми, са нож с две остриета. От една страна, те не изискват доказване на умисъл и се предполага, че са лесноприложими. Незнайно защо обаче прокуратурата и съдът не си падат по тях и осъдителни присъди няма. При сегашната уредба много от въпросните престъпления би трябвало да приключат със замяната на затвора с глоба по чл.78а от НК, тъй като предвиденото наказание е до три години лишаване от свобода. Това обаче не е оправдание - процесът срещу някои хора си струва парите дори смешното наказание да е предизвестено. Освен това изниква въпросът защо при толкова промени в НК никой досега не предложи санкцията за непредпазлива безстопанственост да бъде завишена. Дори когато престъплението е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, затворът е само до пет години и се вмества в рамките на сегашната амнистия.
Главният прокурор Борис Велчев намекна вече, че срещу тази амнистия не може да се направи нищо, но има други наказателни разпоредби, по които да се гонят коалиционните хайдуци. Проблемът при Велчев е, че вечно загатва нещо, но рядко се доизказва. Ако има предвид текстовете за престъпления по служба по чл.282 и чл.283 от НК, ще припомним собствените му оплаквания, че по тях се работело изключително трудно, тъй като е необходимо да се доказва специалната цел на извършителя да набави за себе си или за другиго противозаконна облага. При представянето на доклада за дейността на прокуратурата на 10 септември пък обвинител №1 отбеляза, че за да бъде доказан подкуп, трябва да се случи чудо заради лошата уредба на чл. 306 в НК и невъзможността да се ползват данните от СРС като единствено доказателство.
Изводите: Крайно време е за нов Наказателен кодекс, ама и на криви прокуратура и съд все членовете им виновни!

Facebook logo
Бъдете с нас и във