§22 Анализи
ОЧИ РАЗЛИЧНИ...
Странно започнаха Първомайско-Великденско-Гергьовските празници за родните магистрати, още по-странно завършиха. През изминалите десетина-дванайсет дни българските слуги на Темида доказаха, че хем нищо човешко не им е чуждо, хем всичко човешко им е съвършено непонятно. Звучи като паранормално раздвояване на личността, нали? При което въпросният индивидуум се намира едновременно в Северна Америка и в Южна Африка. На едното място е чистокръвен янки, току-що станал от сън и готов за работа в гигантската си транснационална корпорация. На другия край на света обаче той е потомствен зулус, тръгнал да си ляга след изнурително целодневно търчане из саваната, преследвайки оскъдна вечеря. Всичко това може да звучи и екстравагантно, но едва ли има друг начин, по който да се опише онова, което прокуратурата и лично господин главният прокурор предложиха на обществото тия дни. Като се започне от уникалното писмо, Бог знае кога изпратено на премиера и президента, но станало публичен факт на 28 април (неделя). Като се мине през поредната абсурдна декларация в защита правата на прокурорите, разпространена на 29 април (понеделник) от обвинителите в Югозападна България. И се стигне до почти сензационния анализ, който главният прокурор поднесе на Висшия съдебен съвет в сряда (8 май). Той е посветен на легендарния Списък на делата с голямо обществено значение, взети на специален отчет от главния прокурор и от него става ясно, че за всички батаци в правораздаването и правосъдието са виновни следствието и съда.Оттук нататък драмата откъде точно да започнем не ни е никаква драма, защото откъдето и да подхванем темата, все е тая. Винаги стигаме до края на месец май, когато е крайният срок промените в Закона за съдебната власт да бъдат внесени за обсъждане и гласуване в Народното събрание. Ето защо ще маркираме случките в хронологичен ред, пък после ще си кажем казванката:Ако не получа вашата подкрепа, ще ме убиете вие, а не престъпниците. Предпочитам да ме убият престъпниците, пише в споменатото вече писмо на главния прокурор до премиера Симеон Сакскобургготски и до държавния глава Георги Първанов. Според информирани, в писмото по мъжки сдържано се описват тегобите на Обвинител N1 в самотната му борба с престъпността (същото той е споделил и пред участниците в Консултативния съвет за национална сигурност при президента на 16 април тази година). В писмото си г-н Филчев моли двамата влиятелни българи за подкрепа в борбата му срещу правосъдния министър Антон Станков и за оцеляване на прокуратурата такава, каквато е - единна, неделима и подчинена само Нему.Минаха се не минаха два дни и изведнъж хоп - в медийното пространство като майска роза разцъфтя една декларация. Тя е написана от група прокурори, изкарващи си хляба в Югозападна България. Идеите за децентрализация на прокуратурата целят единствено нейната дестабилизация. Зад много медийни изяви прозира опит да се омаловажи прокурорската работа, а обвинението да се постави под контрола на изпълнителната власт. Само централизирана прокуратура в съдебната власт може да се бори с престъпността, без да се ползва с политическа разправа, се казва в гневната бумага според всички национални всекидневници, излизали на 30 април.В доклада на главния прокурор за движението на 61 дела, взети от него на специален отчет, който бе представен пред Висшия съдебен съвет (ВСС), се казва, че до края на март 2002 г. прокуратурата е приключила 59 дела, като 45 от тях са внесени в съда с обвинителен акт. По 14 от делата са издадени присъди - 12 осъдителни и 2 оправдателни, и девет от присъдите са влезли в сила. Делата са в съда и Върховната касационна прокуратура само може да следи хода им в съдебно заседание. Движението им в съдебната фаза оттук нататък би следвало да е ангажимент на министъра на правосъдието Антон Станков и на подчинения му инспекторат, се казва още в справката на Филчев. Според изчисленията на прокуратурата, въпросните дела са престояли най-много в следствието, после в съда (23% от времето) и най-малко са се заседявали те при обвинителите (само някакви си 11 процента). Ето защо голямото предложение, което докладът отправя към ВСС, е прокуратурата да поеме ръководството и надзора на делата, които са в следствието (!?). Толкоз с хронологията. Какъв е коментарът по нея? Отваряме най-напред Наказателнопроцесуалния кодекс, където установяваме, че главният прокурор наистина е самотен, но... върховен жрец и самодържец на досъдебното производство. Алинеи 2, 3 и 6 от чл.43 на НК са категорични: прокурорът ръководи досъдебното производство. Прокурорът извършва следствени действия в случаите, предвидени от този кодекс. Главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи и може да извършва действия, включени в техните правомощия. И, ако на някого това му се стори недостатъчно, ще изрецитираме само още един текст (чл.48, ал.4), който наистина забива последния пирон в ковчега на илюзиите, че следствието и полицейското дознание са някаква равноправна страна в досъдебната фаза на наказателното производство - Разследващите органи действат под ръководството на прокурора. Според нашите приблизителни изчисления на съвършени лаици в тази материя, само правата на прокурорите, дадени им директно от НПК, са над 25 парчета. И всички те са задължителни за останалите съдебни шерпи надолу по веригата - следователи, полицейски дознатели, оперативни работници...Колкото до декларацията на югозападното прокурорско крило - там нещата са ясни и не се нуждаят от много-много обяснения. Авторите на декларацията (доколкото хората, подписали се под нея, са такива) изобщо нито са чели идеите за промени в Закона за съдебната власт, нито са наясно с основните правила, по които се движи съвременното и цивилизовано правораздаване. Първо - никъде в проекта на правосъдното министерство няма и дума за децентрализация на прокуратурата като система. Второ - никъде не пише, че някой има намерение да я вади от съдебната система и да я лашка под чехъла на изпълнителната власт. Трето - трето няма, защото и така всичко е ясно: хората са се подписали не защото са чели и вниквали в текстовете, които са на път към парламента, а защото ги е страх. Да не би да ги командироват спешно (за половин или една година) я в Малко Търново, я в Лом, я в Дуранкулак. Или пък - недай си Боже, да ги понижат в ранг за две-три години и да им орежат както заплатите, така и някои други възможности за... себедоказване.И накрая пак да обърнем поглед към върха на сладоледа. Към онзи последний напън, настал в името на единствената заветна цел: всички - на кафяни точки, само ние - в бяло. Целите. От глава до пети. За спецдоклада за спецделата, взети на спецотчет, става дума. Наистина всичко, написано в него и раздадено на 8 май на членовете на Висшия съдебен съвет, е вярно. С единствената уговорка, че тази успеваемост се е случила още преди... две години! Пак разлистваме една бумага, която обаче е писана в края на 2000 година. Тя също е излязла изпод перото на главния прокурор и влиза в графата Доклади, макар да е титулувана Информация за движението на наказателните дела за престъпления с голямо значение, които са взети на специален отчет от Върховна касационна прокуратура през 1999 година. Целта на занятието е всеки (сам за себе си) да открие поне няколко разлики между Доклад'2002, за който вече стана дума, и Информация'2000, за която става дума... сега:I. Делата на специален отчет са 61 (шестдесет и едно). От тях са приключени предварителните следствия по 56 (петдесет и шест) дела и пет са останали неприключени.1. По 38 (тридесет и осем) от приключените следствия прокуратурата е внесла обвинителен акт в съда. От тези 38 (тридесет и осем) дела:А). 7 (седем) са приключили с влезли в сила осъдителни присъди. Те са по ембаргови дела. 1 (едно) дело е с неокончателна оправдателна присъда.Б). 20 (двайсет) от внесените в съда дела с обвинителен акт са насрочени и се очаква тяхното решаване.В). 10 (десет) от внесените дела са върнати от съда на прокуратурата за допълнително разследване.По тях разследването продължава под ръководството и контрола на прокурори от Върховна касационна прокуратура.2. Останалите 18 (осемнайсет) приключени предварителни следствия се разпределят така:А). Поради липса на данни за престъпление 10 дела са прекратени, от които делата за Капиталбанк, Елитбанк, Океански риболов - Бургас, и други.Б). По 8 (осем) дела разследването е приключило и прокуратурата изготвя обвинителен акт....Спираме и с този сравнителен анализ. Колкото до това, кой е виновен за абсурдното протакане на делата - ние ще кажем само едно: всички са виновни. Но не на квотен принцип (според заслугите и приятелите), ами поравно. И съдът, и прокуратурата, и следствието. Най-малкото защото задълженията им са оплетени като свински черва. Или пък са като скачени съдове (по-възпитано казано). Или (в краен случай) са като сиамски близнаци - всичко им е отделно, ама едно място ги обрича завинаги на съвместен живот.Завършваме с един пример, който е много показателен за нещата от живота, но липсва и в двата споменати доклада. През 1993 г. е образувано дело N198 за източването на ТБ Електроника. Обвиняемите са двама - Стоян Цеков Вутов и Живко Генадиев Стоименов. Разследването е възложено на тогавашната Национална следствена служба (НСлС) на 22 декември 1993 година. Делото е приключено и пратено в Софийска районна прокуратура (СГР) с мнение за съд на Стоян Вутов на 15 май 1995 година. До 7 август 1998 г. делото е връщано многократно и необосновано (според следствието) за доразследване. На няколко пъти от НСлС са пращали протести до Софийска градска прокуратура (СГП), които са били уважавани, но без никакъв ефект. При един от круизите на делото между СГП и СРП (през октомври 1997 г.) наблюдаващият младши районен прокурор Граматиков се жалва пред Софийска апелативна прокуратура. Тамошната обвинителка Балканска се съгласява с мотивите на голобрадия си колега и връща топката, тоест - делото за доразследване. Вярно - чак на 7 август 1998 г., но от сърце. Междувременно обаче (докато томовете минат през всички инстанции и стигнат до следствието) обвиняемият Вутов... починал! На 30 октомври 1998 г. делото с бодра крачка отива в архива.Правосъдието тържествува.