Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Одържавяване? Защо пък не, но по закон!

Докато държавата мисли само как да вземе, собствеността ще е равносилна на кражба

Собствеността е кражба! Този постулат на бащата на анархизма Пиер Прудон е особено актуален за целия български преход. А събитията около Корпоративна търговска банка съвсем го актуализираха с призивите за одържавяване на частни активи. Но ако Прудон се е провалил в опита си да премахне частната собственост и да създаде банка на народа, държави като нашата се провалят във всички направления. Те нито стават за стопани, нито - за мениджъри, нито реагират адекватно на финансовите кризи, които сами предизвикват. 

Продажбата на свързани с мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев апетитни индустриални активи предизвика разнопосочни и дори панически реакции. Трескавото търсене на противодействие роди поредната инициатива за спешни законови промени. За разлика от призивите за одържавяване на ЕРП-тата, на които властта не откликна, този път има подозрения, че е готова на всичко, за да поеме активите на Цветан Василев. Не за да ги притежава и управлява дълготрайно, а за да ги препродаде на подходящ инвеститор. Ако допуснем, че LIC33, която обяви, че изкупува в пакет контролираните от Василев дялове в БТК, НУРТС, "Фърст Диджитъл", "Дунарит", "Авионамс" и ГАРБ, не отговаря на това условие, възниква въпросът какво ще прави държавното ни управление оттук насетне.

Макар и предпазливи, първите реакции на управляващите подсказват много неща. Реформаторският блок първо поиска ДАНС да разследва произхода на парите, с които се осъществява сделката с мотива, че тя има влияние върху националната сигурност на страната. Последва инициатива на председателя на парламентарната транспортна комисия Гроздан Караджов - да се обсъдят законови промени, с които сделката да бъде спряна. Доколкото се разбра, идеята му е службите не само да проверяват и разследват такива сделки, а да могат и да ги спират. Ставало въпрос за нещо като вето, с което препродажбата на собственост от стратегически компании, свързани с националната сигурност, да бъде спряна, ако има заплаха за нея.

Звучи като ново издание на сериала "Законотворчество в 12 без 5", каквото наблюдавахме с промените в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). А при сериалите обикновено следващият епизод е продължение на предишния. Към днешна дата най-правдоподобна изглежда следната връзка: държавата промени закона нетолкова за да могат временните синдици да развалят одобрените от квесторите цесии, колкото за да блокира свързаните с Цветан Василев дружества и да ги обяви в несъстоятелност. Защото е очевидно, че банкерът е направил сделката с LIC33 не защото не държи на въпросните активи или не умее да ги управлява, а за да не допусне те да му бъдат отнети. Държавата пък тръгва да проваля сделката, за да може все пак да му ги вземе.

С други думи, каквото и да се говори, става въпрос за това кой на кого да вземе активите. Въпросът е как да стане това. Вицепремиерът Томислав Дончев беше особено внимателен и похвално коректен. Вместо да се поддаде на емоцията на деня, той напомни, че става дума за движение в капитала на абсолютно частна компания, за сделка между частни лица, в която държавата няма работа. Но уточни, че след като плати гарантираните депозити, държавата има и правно, и морално основание да претендира голяма част от активите на банката да се използват за компенсиране на направените разходи. Позова се и на предстоящо произнасяне на Европейската комисия. И каза нещо много важно - сделката не е за 1 евро, а за 1 млрд. евро. Защото поемайки дълговете на дружествата, купувачът плаща тяхната цена. 

Ако бъдат направени законови промени, които да блокират сключени вече сделки, това ще е отново законодателство "със задна дата" (с действие назад във времето), чийто резултат е спорен. У нас може и да не се намери кой да отнесе въпроса към Конституционния съд, но случилото се задължително ще бъде преценявано от европейските съдилища.

Законов механизъм за спиране или блокиране на такава сделка у нас практически няма. Но още по-интересно е какво ще прави държавата, ако постигне това.

Освен че ще трябва да се ангажира с отговорност, която се измерва и с огромни суми, тя ще трябва да реши какво да прави със страните по спряната сделка. В случая собственикът на активите остава същият и той дължи пари на КТБ. Така се стига до идеята за одържавяване на самата банка. А чрез придобиването й - и до възможност за придобиване на другите активи. Пък после държавата може да продаде всичко на когото и за колкото иска. 

Възможностите за принудително отнемане на частни активи са различни и трябва да се прави разлика между понятията "одържавяване", "принудително отчуждаване" и "национализация".

Правилата на одържавяването и на принудителното отчуждаване са описани в Закона за държавната собственост, като основната разлика е, че поначало при одържавяването няма принуда. То става на основата на правна сделка, в която частното лице и държавата са равноправни субекти. 

А принудителното отчуждаване, което е частен случай на одържавяването, и национализацията са конституционно уредени като особени придобивни способи. Но колкото и да са особени, и при тях трябва да се плаща.

Принудителното отчуждаване е уредено в конституцията като изключение на принципа, че частната собственост е неприкосновена. То е допустимо за държавни и общински нужди само ако те не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Става въпрос обаче не за цели предприятия, а за отделни имоти. Принципът за обезщетяването важи безспорно и за национализацията, макар че тя е уредена не като придобивен способ, а като държавен монопол върху определен вид дейности и отрасли - железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силнодействащи вещества. Тези възможности пък са изключение на принципа, че икономиката на България се основава на свободната пазарна инициатива.

Държавният монопол може да бъде установен само със закон. А в този закон правата на частните субекти, чиито активи биват национализирани, трябва да бъдат гарантирани. Което означава държавата не само да изплати гарантираните влогове, за които едва намери пари, а да се ангажира и с далеч по-големи суми. Тя обаче нито може да си го позволи, нито иска да плаща нещо на Цветан Василев. А "за съжаление" национализация от типа на тази от 1946 г., при която вземаш без да плащаш, в днешно време е невъзможна.

Покрай сделката за продажба на активите на Цветан Василев внезапно бе подновено говоренето за национализация на КТБ. Директива 2014/59/ЕС наистина дава възможности за национализиране на банкови активи. Това може да стане по два начина. Единият е с т. нар. инструмент на публична собственост. Приложението му обаче се ограничава само в ситуация на системна криза, изразяваща се в срив във финансовата система, който може да предизвика сериозни отрицателни последици за пазара и за икономиката като цяло.

Искането за прилагане на този механизъм трябва да изхожда от орган за преструктуриране, какъвто може да е централната банка, финансовото министерство или, да речем, Фондът за гарантиране на влоговете. Инструментът за временна публична собственост позволява държавата да придобие временно финансова институция или дружество чрез придобиване на акциите им. Но те трябва да бъдат прехвърлени не на самата държава, а на изцяло притежавано от нея юридическо лице или дружество, като бъде гарантирано, че национализираните активи се управляват професионално и на пазарен принцип.

Вторият възможен инструмент е този за публична капиталова подкрепа. Той позволява участие на държавата в рекапитализацията на финансова институция или дружество чрез предоставяне на капитал в замяна на определени финансови инструменти. Различното в този подход е, че прилагането му не се отразява на правомощията на акционерите толкова радикално. А общото е, че и двата инструмента се прилагат като крайна мярка за временна финансова стабилизация. Преди това трябва да са приложени в максимално възможна степен всички други инструменти за преструктуриране. И държавата гарантира, че участието ѝ ще бъде прехвърлено към частния сектор веднага щом търговските и финансовите обстоятелства го позволяват.

Тоест става въпрос за временна държавна подкрепа с цел стабилизация, за каквато настояваха повечето експерти в продължение на месеци след поставянето на КТБ под особен надзор. Държавата обаче отказа категорично такава подкрепа за банката. И вместо да бъдат дадени навреме половин или един млрд. лв., сега управляващите кълчат закона, повтаряйки, че трябвало да върнат 3.5 млрд. лв. във Фонда за гарантиране на влоговете. Да не говорим за негарантираните влогове, за които никой вече пет пари не дава. Но неизбежната им обезценка при цесиите ощетява тежко техните притежатели.

Но в държава, в която на собствеността се гледа единствено като на кражба, а държавата участва активно в краденето, кой да ти спазва логиката и духа на закона? Пък бил той и европейски?! По-добре е да го префасонираме на парче и както ни е угодно. Целта е не да стабилизираме, а да национализираме. В полза на задкулисието, което винаги може да разчита на държавна подкрепа. И понеже такава национализация няма как да е законна, или напълно законна - ще я измислим някак по деветосептемврийски. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във