Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Ограбената реституция

На теория реституцията на земеделска земя отдавна приключи. Но се оказа, че всъщност това е ходене по мъките с безкраен финал, а справедливостта и правото в този двайсетгодишен процес често отстъпват на наглостта и на безнаказаността в кражбите. При това крадат не само частни субекти, краде и държавата.


Доказа го конфликтът в столичния квартал Бояна, довел преди седмица до палеж на два автомобила. Единият е на председателката на гражданското сдружение За Бояна Светла Ваташка, другият - на неин племенник. Оказа се, че в основата на огнената атака е свирепата битка за апетитни имоти, собственост на местни хора - предишните им притежатели са ги изгубили при колективизацията, а после социалистическата държава е построила върху терените представителната си резиденция.


Ваташка без колебание обяви, че няма грам съмнение каква е причината за посегателството. И уточни, че става въпрос не за палеж, а за взрив. Според нея станалото е опит за убийство, направен от терористи, които опитват да й запушат устата. Обвини и полицията, че изпълнява формално правомощията си по разследването. Аз съм председател на Сдружение За Бояна. Искаме да запазим зелените площи на Бояна, които са общинска собственост. Спираме набезите на голямата имотна мафия, която иска да граби в район Витоша и специално в Бояна. Тези хора ние си ги знаем, коментира станалото Светла Ваташка. Оказа се, че за втори път съсипват кола на активистката. Предишната била напълно потрошена през 2007 година.


Сдружението е инициатор и страна по няколко съдебни дела, водело се и разследване срещу бившето ръководство на район Витоша. Имало още 300 обстоятелствени проверки за имоти, раздадени от общинската администрация, а в последно време постъпили и нови заявления за придобиване на скъпи терени по давност (разбирай - с кошаревски свидетели), този път в парк. В добавка Ваташка посочи директно враговете си в лицето на Българки футболен съюз (БФС)и на президента му Борислав Михайлов: В тях са парите, в тях са възможностите. Ето какво правят с нас...


Правенето започва още с отварянето на реституционната епопея през 1991 година. Тогава бе приет ненадминатият откъм възможности за бъркотии и заобикаляне Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Наследниците на бившите собственици влязоха в битка с т. нар. поземлени комисии, които започнаха незабавно да обслужват хора и кръгове с огромен апетит за обогатяване за сметка на правоимащите и без никакви задръжки. Оземлени се оказаха хора, чиито предци никога не са имали толкова (или дори каквито и да било)имоти. С прословутия чл. 10б от ЗСПЗЗ държавата пък си запази правото произволно да отказва възстановяване на земя в реални граници, ако върху нея е реализирано някакво мероприятие, даже и без оглед на неговата законност. Много от наследниците не бяха подготвени да търсят правата си по съдебен ред и пропуснаха сроковете за обжалване на такива откази. В процес, който трябваше да заличи последиците от 45-годишен социализъм, те разполагаха с две седмици, за да обжалват решенията на поземлените комисии в съда.


За обезщетяване на наследниците трябваше да бъдат предложени равностойни земи (каквито се оказа, че няма)или поименни компенсационни бонове (добили популярност като хартийки-те). На практика след като по една или друга причина собствениците са отпратени, много от имотите, върху които са проведени мероприятия, се оказаха свободни за сделки с частни лица. За бившите земеделски земи, попаднали в границите на урбанизираните територии на големите градове, това означаваше за терени за милиони да се получи обезщетение от жълти стотинки. Боянчани още си спомнят едно събрание, свикано от сините лидери Жельо Желев и Васил Гоцев през 1992 г., на което им обещават даже да им върнат 300 дка от територията на резиденцията. Гоцев ги зарадвал с възклицанието: Бъдещи милионери, честито!


В случая с имотите в резиденция Бояна гражданското недоволство ескалира за пореден път през 2009 г., когато покрай посещение на германската звезда Франц Бекенбауер стана ясно, че тогавашното ново правителство (на ГЕРБ) си е наумило да предостави терен на футболния съюз за изграждане на национална тренировъчна база в квартал Бояна. Обявено беше, че средствата за изграждането й ще осигурят БФС и УЕФА. Решението си Министерският съвет взе в края на юни 2011 г. и от него стана ясно, че българската държава ще осигури едва 10% от предвидените 12 млн. лева. Но ще отхапе срещу компенсаторки 61 декара частни имоти.


Два дни след това решение на кабинета боянчани скочиха с искания за адекватни обезщетения и заплашиха да блокират пътя на премиера Бойко Борисов. Сдружението Граждански инициативен комитет - кв. Бояна, чийто председател е Светла Ваташка, даде срок от една седмица преди 108-те ощетени граждани да започнат протестните си действия. Тогава стана ясна и историята на имотите им, в която акцент внася единствено особеният статут на резиденцията по соцвреме. Първоначално земите са внесени в ТКЗС Георги Кирков (доброволно или несъвсем)през 1957 година. През 1971 г. партийният актив решил да прави правителствен комплекс, който първоначално бил под шапката на МВР. В онези времена, разбира се, никой от бившите собственици или наследници не е посмял да възрази. Но и когато реституцията започнала, поземлената комисия отказала да върне имотите, макар че огромната част от тях не са застроени, а са прилежаща територия към сградите на резиденцията. Съдилищата пък потвърждавали отказите на комисията не просто с мотива, че върху имотите е реализирано мероприятие, но и със страхливата добавка, че на тази територия е изградена правителствена резиденция със секретен статут.


През април миналата година боянчани написаха отворено писмо до президента на ФИФА Сеп Блатер и до президента на УЕФА Мишел Платини, в което ги уведомиха, че принципно нямат нищо против строежа на спортна база, стига да бъдат адекватно обезщетени. Това обаче не попречи на БФС да включи изграждането на базата в приетата четири месеца по-късно Стратегия за развитие на футбола до 2016 година. Тя предвижда и изграждане на нов национален стадион на мястото на военното поделение на 4-и километър, недалеч от зала Арена Армеец. Защо футболистите и изобщо спортистите ще тренират на единия край на София, а ще играят мачовете си на другия?! Никой не дава смислен отговор. Да не говорим, че големи спортни обекти на баир като боянския няма никъде по света. София разполага с отлични възможности за разполагане на спортни съоръжения, но не в полите на Витоша, а на запад и север край столицата.


Не е ясно и на какво почиват съмненията на Борислав Михайлов, че БФС ще изгуби 14 млн. лв., които се кани да предостави УЕФА за изграждането на базата, ако строителството й се забави. Абсурдно е да се твърди, че европейската футболна централа е готова да даде тези пари единствено при условие, че базата е в този софийски квартал. Тези правомощия са национални и никой не би възразил обектът да е с друга локация, при това по-добра. Въпросът е чии интереси обслужва шефът на БФС, докато говори за спорт в полите на Витоша?!


nbsp;


nbsp;


На пресконференция след палежа на колите Николай Веселинов от Инициатива граждани за зелена София заяви, че за спорните боянски имоти са съставени актове за държавна и публична държавна собственост, но тези актове сами по себе си не пораждат права. Държавата черпи права на собственик въз основа на разпореждане на МС от 71-ва година - в една от неговите точки е записано, че трябва да се извършат отчуждителни мероприятия и собствениците да получат обезщетение. Това обаче не е направено за всички земеделски имоти върху територията на резиденция Бояна.



Както знаем, по онова време държавата обезщетяваше с апартаменти, а сега - с компенсаторки. Апетитите й за чужда земя обаче не секват. През 2007 г. сегашният премиер Бойко Борисов нареди, като кмет на София, да започне масово актуване на имотите като общински. В разгара на скандала с общинското дружество Софийски имоти мотивът беше, че така ще се спре разграбването на общинска собственост. Бързо стана ясно обаче, че се говори едно, а се мисли друго. Активите на Софийски имоти по това време бяха вече разграбени и сред тях свободните терени не бяха много. Веднага се заговори, че актуването се цели точно в бившите земеделски имоти, които не са върнати или за които се водят дълголетни дела без ясен изход. Не е ясно и доколко подобна акция е пресякла възможността за придобиване на имоти чрез обстоятелствени проверки.







Държавата не се е размислила да обезщети адекватно наследниците на бившите собственици на земеделски земи - показва го напънът й да продава земи от държавния поземлен фонд. В последните месеци на миналата година не стихваше скандалът около организирания от земеделското министерство централен търг, на който бяха изкарани за продан с поименни компенсационни бонове 154 000 дка държавни земеделски имоти.



Освен че много от тези имоти във Варненска област например се оказаха част от екологичната мрежа Натура 2000 и министърът Мирослав Найденов беше принуден да ги вади в последния момент от търга, не секваха подозренията, че той е нагласен в полза на големите играчи. Найденов, както винаги, се оплете в обясненията си. Извадени били 1/3 от площите и имало хора, които останали разочаровани в очакванията си. За да не се почувстват те излъгани, Найденов щял да пусне втори търг с непродадените земи от първия. Но пък и щял да търси пасища и ливади извън Натура. Преди това министърът пък твърдеше, че всичко от държавния поземлен фонд, което може да бъде продадено, е изкарано за продан.



В крайна сметка се оказа, че сред печелившите има фирми, регистрирани броени дни преди търга. Но предвидливо си бяха напазарували компенсаторки на ниски цени, а малцина от обезщетените по тази схема дребни собственици спечелиха от временното покачване на цените им. За тях остава обещанието, че ще има още търгове, но пък анализатори твърдят, че у държавата са останали предимно площи, към които липсва интерес. Добрите земи са отдадени с арендни договори и докато те са валидни, не подлежат на продажба.



В същото време държавата не изпълнява задължението си да обезщети наследниците на земеделски земи с други имоти, доколкото това е възможно. По закон това трябва да стане със свободни земи от общинския и държавния поземлен фонд, но както общините, така и държавата не си дават зор да изпълнят процедурата в Правилника за прилагане в ЗСПЗЗ. Под сурдинка се говори, че в Столичната община нямат никакво намерение да обезщетяват със земя. Общинският съвет не взема решение за определяне на свободната площ, което прави невъзможно изготвянето на карта за обезщетяване. А преди да стане ясно дали бившите собственици могат да бъдат обезщетени със земи от общинския поземлен фонд, не може да бъде приложен механизмът за обезщетяването им със земи от държавния. От софийската областна служба по земеделие коментираха неофициално за Параграф 22, че проблемът не бил забравен, но имало много съдебни дела, които трябвало да приключат, за да стане ясно кой наследник как ще бъде обезщетен. Грубата сметка обаче показвала, че към момента имало земя, с която може да бъдат удовлетворени не повече от 30% от реституционните права. Отделно, че никой не се ангажира със срок кога ще стане това и дали процентът няма да спадне близо до нулата. След което единствената възможност ще са пак компенсаторките.


Facebook logo
Бъдете с нас и във