Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Окръжните следствени служби отново на мушката

След кратка пауза министърът на правосъдието Миглена Тачева предприе поредната офанзива срещу следствието. Миналата седмица, по време на официалното откриване на новата сграда на правосъдното ведомство във Варна, тя обяви, че ще предложи в Народното събрание следователите да се влеят в прокуратурата. За да имат възможност да правят разследвания по всички дела, както сега действат държавните обвинители.
Правосъдният министър обясни, че около приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт в правосъдното ведомство са били водени разговори за бъдещето на следствието. Тачева отново припомни позабравената идея за реформирането на окръжните следствени служби в областни териториални звена. Във Варна обаче стана ясно, че идеята е преминала през поредна метаморфоза. В резултата на това не всички следователи ще намерят място във въпросните звена, а някои ще поемат прокурорски функции. Подобно предложение, естествено, не е ново и вече е било дебатирано в общественото пространство.
Идеята окръжните следствени служби да бъдат разформировани беше оповестена за пръв път от Миглена Тачева преди няколко месеца. Това стана по време на посещението у нас на Джонатан Фол - директора на дирекция Правосъдие, свобода и сигурност в Европейската комисия (18 ноември 2008). Въпреки че събитието беше леко неглижирано от медиите,
Фол ни показа на къде духа вятъра и то не само по този въпрос
Тогава висшият европейски чиновник, който очевидно боравеше доста умело с езика на дипломацията, не си направи труда да разсее страховете ни за задаващата се предпазна клауза по глава 24 - Правосъдие и вътрешни работи. Само йезуитски заяви, че за предпазна клауза било рано да се говори и първо трябвало да се видят постигнатите резултати през 2009 година. Фол не пропусна да отбележи, че напредъкът в правосъдната ни реформа е предимно на хартия, а хората очакват да усетят резултатите от работата на съдебната система. В същото време Фол даде да се разбере, че в Брюксел има и известно смекчаване на тона по проблема със следствието.
При последните мониторингови доклади на ЕК методично се повтаряше, че всяка промяна в правомощията на следователите трябва да се разглежда на фона на поетите от България ангажименти за ограничаване на компетенциите им. Сега Фол показа, че има промяна в позицията на Еврокомисията. Той заяви, че според него Европейската комисия няма да има проблем със следствието, ако структурите му разследват правилно и доказателствата могат да бъдат използвани в съда. Ръководителят на дирекция Правосъдие, свобода и сигурност декларира, че съюзът няма намерение да се намесва по въпроса за закриването на института на следствието.
И когато Европа най-сетне вдигна ръце и показа, че е склонна на компромис, правосъдният министър Миглена Тачева побърза да декларира, че такъв не ни е нужен... А изказването на Фол сякаш й подейства като сигнал за начало на офанзива срещу участието на разследващите магистрати в процеса. Атака, която продължава и днес, този път под благовидната идея за вливане на следователите в прокуратурата, развита от министър Тачева във Варна преди дни. Тя обясни, че
следователите ще могат да наситят онзи дефицит, който съществува в досъдебната фаза
Министърът припомни, че около 50% от проблемите, които съществуват в наказателното производство, са заради липсата на качествено разследване.
Отворен поне на теория е въпросът какво ще стане, ако някой от разследващите магистрати не желае да се прероди в обвинител. Защото следователите са със статут на несменяемост и не могат да бъдат съкратени току така като ненужни държавни чиновници. Освобождаването им може да се случи само при наличието на изброените в конституцията основания.
Според някои добре запознати с материята юристи предложението на правосъдното ведомство е отлично премислено и не остава особен избор на магистратите. Специалистите твърдят, че несменяемостта на следователите може да се съотнесе към работното им място. Тоест те си остават с недокоснат статут, но без работно място. И така, ако конкретен следовател не подаде молба за предназначение в друго звено на съдебната власт, има опасност да стане адвокат на свободна практика. Несъмнено, ако това се случи, то няма да мине без шумни съдебни спорове, които ще разклатят допълнително и без това изпадналия в криза имидж на съдебната власт.
Как ще се отрази на досъдебното производство вливането на следователите в прокуратурата можем само да гадаем. Към момента разследващите звена в прокуратурите все още имат право да възлагат на следователи работа по делата, които разработват. Занапред, ако проектопромените станат факт, подобна практика няма да е възможна. Сега следователи работят и по проверките на ДАНС. Това правомощие занапред също ще им бъде отнето.
Директорът на Националната следствена служба Бойко Найденов засега не показва притеснение от поредното предложения на правосъдното министерство за съдбата на службата му. Той категорично застана зад позицията, че
следователите са защитени от конституцията
и не трябва да се страхуват, че ще загубят работата си или че ще бъдат преместени насила. Не е толкова важно дали следователите ще работят в рамките на една силна следствена служба, в окръжните следствени служби, които още съществуват или евентуално - в териториалните единици на НСлС, които ще ги заместят. По-важното е какво и как ще работят. Откакто се прие новият НПК, непрекъснато се дискутира кой какви дела да разследва, а много по-важният въпрос е как ще се разследва, категоричен е той.
Следовател №1 уточни, че тук не става въпрос само за качеството на разследването, но и за вида му. Той напомни, че от всички страни в ЕС само у нас все още има разделение на оперативна и процесуална фаза - така както беше според бившия съветски модел. Практиката в европейските държави е един същи човек да посещава местопроизшествието, да прави огледа, да назначава експертизи, ако са необходими, да поставя въпроси на експертите. Той започва и евентуалните оперативно-издирвателни работи, той иска СРС-та срещу заподозрените по случая и той ги анализира, заяви още Найденов. Накрая същият този човек оформя всичко в рамките на производството, като ползвал прокурора за юридически съветник.
Според следовател №1 ситуацията у нас е абсурдна: този, който върши работата, е разследващият полицай, оперативните служби вършат работа без процесуална стойност, а следователят или дознателят вършат процесуалната, която пък няма оперативна стойност. Резултатите от лошата координация между оперативните и процесуалните действия Найденов коментира така: Имаме убийство. Без значение поръчково или не. Отива дознателят или следователят, прави огледа и не знаейки кой е извършителят, спира процесуалните действия и делото се изпраща на оперативния работник, който трябва да продължи издирването на извършителя. Оперативният работник го поставя на някое бюро и работата приключва, защото той не е човекът, който разследва. Ето тук куца нашият процес. И следователят, и дознателят трябва да участват в оперативната дейност, а оперативните трябва да са ангажирани с процесуалните действия. Такава е логиката. Като възпитаник на академия на МВР в Симеоново директорът на НСлС е категоричен, че
създаването на разследваща криминална полиция не може да стане за година или две
По тази причина е нужно да се използва капацитетът на магистратите, които дълго са били ангажирани с разследвания и дори те трябва да бъдат натоварени с оперативно-издирвателни мероприятия.
Според шефа на НСлС прехвърляне на част от следователите в прокуратурата би означавало създаването на една по-консолидирана структура на следствието. Ако тази схема се реализира, следователите трябва да се натоварят с по-тежките разследвания, категоричен е той.
В един от по-ранните си, но неосъществени проекти за преобразуване на следствието правосъдното ведомство предвиждаше разследващите магистрати да се реорганизират в специализирана служба за разследване към прокуратурата. По подобен модел работят военните следователи, които са на щат във Военната прокуратура.
Според директора на следствието обаче и това не е ефикасно решение, защото и военните следователи, подобно на цивилните си колеги, не могат да провеждат следствие заради разпоредбите в новия НПК. Движение в тази посока може да предизвика само съответната законодателна инициатива. Промените в досъдебното производство трябва да се правят не за да се харесат на Европейската комисия. Ние трябва да създадем работещи органи и да свършим това, за което получаваме заплати, смята ръководството на НСлС. Ако следствието бъде натоварено с работа и я върши качествено, едва ли ЕК ще продължи да гледа страната ни с лошо око, коментират следователите.
В правосъдното министерство явно са на друго мнение. Дали защото е бивш съдия, или пък защото е поддръжник на американския правосъден модел, но още при встъпването си в длъжност министър Тачева подхвърли идеята за извеждане на прокуратурата и следствието от съдебната власт. Ако предложенията на правосъдното ведомство за съдбата на следствието станат факт, това ще е спечелена битка в тази посока.
А НСлС е само първата брънка, която се реформира. Идва ред и на прокуратурата. Когато закононарушенията бъдат разделени на престъпления и простъпки, както се говори от доста време насам, отпадат част от производствата и част от прокурорите могат да се окажат излишни. В такъв случай изглежда безпредметно, при наличните в момента близо 1700 обвинители, част от следователите да бъдат преназначени в техните редици.
Явно проблемите в тази област все още се решават на парче, при липса на ясна концепция. Всичките корекции по още пресния Закон за съдебната власт изглеждат като кръпки по старо одеяло и крайният им е ефект е твърде неясен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във