Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Октоподът с колите

Ако решите да се разходите из Калафат, Крайова, или из някой друг румънски град, ще установите, че там едва ли не всяка втора срещната кола е с българска регистрация. Но причината не е в напливът на наши туристи в северната ни съседка през най-отпускарския месец. От другата страна на Дунава съществува масова практика румънците да карат коли с наша регистрация с пълномощно от българския им собственик.
За румънците е много изгодно да карат автомобила си с чуждите табели, тъй като таксата за регистрацията на колите втора употреба над петгодишна възраст е 5-6 пъти по-скъпа в тяхната страна. За да стигне обаче до нашенската контролна табела, румънецът трябва да мине през някои формалности.
В края на миналата седмица началникът на сектор Пътна полиция към областната дирекция на МВР-Видин главен инспектор Красимир Живков заяви, че на името на над 30 лица са били регистрирани от 50 до неколкостотин автомобила. Местен бабаит с прякора Пилето имал регистрирани на свое име над 500 автомобила.
Живков уточни, че на името на пет физически лица са регистрирани по над 300 автомобила. От 100 до 200 коли пък са регистрирали на свое име 10 човека. Петнадесет пък се водят собственици на по 50-100 возила, сочи справка от видинската Пътна полиция. Между тях има и бивши катаджии.
За първите шест месеца на тази година в Северозападна България са регистрирани 4417 моторни превозни средства и почти всички са на повече от пет години. Над половината от тях са предназначени и заминават с българска регистрация за Румъния, каза пред Параграф 22 главен инспектор Красимир Живков. Леките автомобили с наши табели румънците карат масово само с генерално пълномощно.
Огромни опашки се вият от ранни зори пред гишетата за регистрация на автомобили. Напливът е главно от подставени лица, които действат от името на румънските собственици на возилата. Средно на седмица те регистрират по около 200 автомобила.
Схемата е изпипана. Българският гражданин първоначално вписва автомобила на свое име. След това се прави договор за покупко-продажба с румънеца и той си вади пълномощно за управление на автомобила. Какъв обаче е смисълът да се издава пълномощно на чужденеца, при положение че той става собственик на колата?! Румънецът показва на границата договора, а в своята страна показва пълномощното. С договора за покупко продажба българинът пък отчислява колата като своя собственост в данъчната служба. Така на практика колата остава висяща и не се облага никъде - нито в България, нито в Румъния.
Но ако КАТ подаваше редовно информация в съответните общини за това кой какво регистрира, а общините редовно осведомяват към КАТ какво е отпаднало от данъчната регистрация, нямаше как да се правят такива далавери. Данъците на автомобилите у нас варират от 50 до 2000 лв., което означава, че загубите за местния бюджет при тези упражнения могат да достигнат стотици хиляди левове.
Граничарите пък използват модната далавера със старите коли, за да изнудват румънците. При проверка на ГКПП Ферибота дирекция Вътрешна сигурност на МВР разкри в средата на юни, че гранични полицаи рекетират за пари румънски граждани, които регистрират стари коли у нас. По случая вече е образувано следствено дело срещу неизвестен извършител. (§22)

Стар автомобил - висока такса за регистрация
Таксата за първа регистрация на автомобил втора употреба, внос от чужбина, в Румъния в момента стига до 7000 евро. Подобни драконовски такси са в противоречие с европейските норми и Румъния бе заплашена със съд, ако не ги намали. Този налог обаче е защитна бариера срещу евтиния внос от Западна Европа и се прави с цел да се стимулира потреблението на коли от местно производство. Във връзка с предстоящото намаляване на жестоките такси производителят на автомобили Дачиа предупреди, че продажбите му ще спаднат двойно, ако тази защитна такса отпадне. Румъния търси начин да спре регистрацията на стари автомобили в България от страна на румънски граждани, но засега поне статуквото не се е променило.

Комисар Марчо Марков, директор на ОДП -Видин:
Нашето законодателство да се синхронизира с ЕС
И България и Румъния са членове на ЕС и гражданите на двете държави имат право да регистрират автомобилите си където пожелаят. Що се отнася до законодателството в двете страни по отношение на регистрацията на нови и стари автомобили, има съществени разлики и те са свързани основно с таксите, които се заплащат. В Румъния са по-високи и именно това поражда този феномен - румънците да карат автомобили с българска регистрация в родината си. Много хора са превърнали това в бизнес. В Румъния, за да се регистрират автомобили над пет години се плаща над пет пъти по висока такса от регистрацията на нов и тя възлиза на хиляди евро.
Според нашето законодателство няма ограничения за броя на автомобилите, които човек може да притежава на свое име. Но трябва да си плащаш редовно данъците. Когато след година автомобил с българска регистрация влезе в България, той трябва да притежава всички редовни документи. Автомобилът не може да се движи, ако не е минал на редовен технически преглед. А това е възможно само ако собственикът му си е платил данъците. За да се пресече този порочен бизнес, трябва да се синхронизира нашето с европейското законодателство. България губи от данъци и такси, Румъния също - румънците не плащат нито данъци, нито такси на автомобилите с българска регистрация. Трябва да търсим механизъм да не се случва това.

Коли с наши табели заливат Балканите
В Македония има много коли, закупени от България от хора с двойно гражданство, които продължават да се движат с българската си регистрация. Съгласно нов закон обаче собствениците на автомобили с чужди номера трябва да ги пререгистрират. Македонската полиция съобщи, че след 1 октомври тази година ще прибира внесените коли, ако са още с чуждите номера. Причина за тези мерки е нежеланието на македонците, които имат коли с българска регистрация, да ги обмитят и по този начин да ги легализират. Македонците, които всеки ден се движат по улиците със своите автомобили с българска регистрация, казват, че нямат намерение да вземат македонски номера, а ако наистина се осъществи заканата на МВР за изземване на такива коли, ще ги изнесат извън страната, ще изчакат шест месеца, след което отново ще ги вкарат, пише Утрински вестник.
В съседна Сърбия пък въпросът с ползването на коли с чужда регистрация беше решен през миналата година. Всеки, който кара такъв автомобил в разрез със законовите разпоредби, може да остане без колата си буквално на пътя. Полицията сваля номерата на возилото, конфискува ги и издава документ, с който превозното средство може да излезе извън територията на Сърбия. Очевидно западните ни съседи не се интересуват каква ще е оттам нататък съдбата на возилото. Това става по силата на чл.3 от Наредба за пререгистрация на автомобили с чужда регистрация, влязъл в сила от 25 юли 2009 г. Този акт задължава сръбските граждани да пререгистрират колите си с номера от чужда държава, независимо дали имат нейно гражданство. По този начин бе редуциран огромният поток от превозни средства, основно от бившите югорепублики Черна гора, Босна и Хърватска, чиито граждани масово управляват регистрирани там автомобили, от което губи хазната в Белград. През първите три месеца на миналата година, след като цитираната наредба влезе в сила, от пререгистрацията в сръбската хазна влезли близо 2 млрд. динара, или 21.6 млн. евро.

Facebook logo
Бъдете с нас и във