Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Омбудсманът и ВАС умуват за агентите на ДС

Тодор Петров от София е обявен за сътрудник на Държавна сигурност с решение на Комисията за разкриване на досиетата от края на миналата година. Понеже се е издигнал до шеф на отдел в Министерството на регионалното развитие, попаднал в полезрението на този закон. И според документите в архива на старите спецслужби до 1990 г. той е бил съдържател на явочна квартира и се води секретен сътрудник, при това с псевдоним "Витоша".


Само че човекът казва: датата на раждане в картончето не е моята - това просто не съм аз. И завежда дело пред Административен съд- София град (АССГ), с което оспорва заключението на комисията, че е агент. Спечелва делото в АССГ - нещо, което се случва изключително рядко, обичайната практика е да се потвърждават решенията на комисията с неприлично дългото име Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА). Та сега тя оспорва пред ВАС съдебното решение, като се опитва да докаже, че е омаскарила публично точния човек. Само че делото е спряно. Както още десетки подобни казуси, с които обявени за агенти оспорват "осветляването" си.


А процесите се спират, защото омбудсманът Константин Пенчев поиска от висшия съд тълкувателно решение за това що е то агент на ДС. Иска се съдът да реши дали наличието на картончета в архивите на ДС е достатъчно доказателство, че наистина са били агенти, или трябва да има проверка, преди да бъдат публично посочени с пръст. Процедурата по обсъждането на решението вече започна във ВАС, очаква се след още две заседания общото събрание на магистратите да излезе с окончателно решение по въпроса.


Питането на Пенчев е мотивирано от факта, че различни състави на Върховния административен съд мислят по различен начин и решават различно напълно идентични казуси. Според едни от съдиите комисията има задължение да проучи, анализира и оцени документите в архивите, преди да зачисли някого към агентите. Според други обаче това не е необходимо, защото законът предвижда само да се обяви обвързването на едни или друг български гражданин със спецслужбите на социалистическа България, без да се изследва реалната конкретна дейност на човека. За тях наличието на какъвто и да е документ, който го свързва с ДС, дори само регистрационно картонче е достатъчно, за да се приеме, че този човек е работил примерно като секретен сътрудник.


Няма пречка всеки съдия сам да разтълкува нормата в закона според вътрешното си убеждение и разбиране за право - това е допустимо. Проблемът обаче идва тогава, когато съдиите от последната съдебна инстанция (в случая Върховен административен съд)не са на едно мнение. Техните решения са задължителни за по-долустоящите съдии, те следва да ги спазват в практиката си. И когато са коренно противоположни по смисъл и съдържание, ситуацията заприличва на някаква особена правна шизофрения, която при това е заразна.


Именно за това служат тълкувателните решения - те уеднаквяват практиката. Затова и омбудсманът поиска тълкуване от ВАС. Висящите дела в момента спират, за да могат съдиите да изчакат уеднаквеното становище на най-висшите магистрати в държавата и да прилагат него.


Въпросът с досиетата отдавна омръзна на всички, а за поколението, което расте в момента, те просто нищо не значат. Въпреки това сагата с картончетата и агентите сякаш няма край - или поне по нищо не личи той да наближава. Връщането с 25, че и повече години назад като че ли засяга твърде ограничен кръг хора - може би само тези, на които сега им се лепи етикетът "агенти", и най-много близките им. Само че не е съвсем така, защото според неофициална информация, изтекла от КРДОПБГДСРСБНА преди години, над 1.5 млн. българи фигурират в архивите на ДС - като сътрудници, като щатни и нещатни доносници, но и като обекти на наблюдението от тези хора.

Facebook logo
Бъдете с нас и във