Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ОПЕРАЦИЯ СПУКАНО ГЪРНЕ

Нищо ново под слънцето. Това е единственият извод, който за съжаление може да си направи всеки, запознат с механизмите, по които върви борбата с организираната престъпност в България. За съжаление този филм сме го гледали поне стотина пъти от началото на демократичните промени у нас през 1989 г., но днес кадрите като че ли са особено внушителни.
Както вече е известно, на 26 октомври банкерът Емил Кюлев беше разстрелян брутално насред София и пред очите на десетки хора. За разлика от друг път обаче, МВР и прокуратурата не концентрираха силите и вниманието си в тази посока, а направиха нещо нетрадиционно. Най-напред те съставиха списък с около 170 души, за които има данни, че са съпричастни към организираната престъпност. След това започнаха масови хайки по улици, жилища и офиси. А накрая, досущ като фокусници, извадиха от цилиндъра най-белия и най-огромния заек, който човек може да си представи: на 29 октомври бяха арестувани братята Красимир и Николай Маринови, известни още от 1993 г. насам с прякорите си Големия Маргин и Малкия Маргин.
За да докаже, че този път никак не се шегува, държавното обвинение подходи доста нестандартно в подгряването на публиката по повод делото за мерките за неотклонение на двамата братя, което мина на 1 ноември (вторник) в Софийския градски съд: информацията за грандиозния успех този път не изтече в публичното пространство по обичайните национални канали (два всекидневника, една радиостанция, една телевизия и една частна информационна агенция), а през две-три периферни електронни издания. И то по начин, който зашеметява с размаха си: Големия и Малкия Маргин организирали престъпна група, намерили й оръжие и й поръчали да очисти о. з. ген. Любен Гоцев, Иван Тодоров-Доктора и бизнесмена Никола Дамянов.
Какво се случи по-нататък в общи линии е известно. Останалите медии захапаха стръвно темата, а масовата аудитория се запозна с много и все любопитни подробности от иначе строго секретното предварително производство срещу Красимир и Николай Маринови.
Според един от информационните потоци, оперативните работници влезли в дирите на килърите още миналото лято, докато преследвали убийците на Бай Миле. Според други производители на новини обаче това се случило около разстрела на висаджията Георги Илиев (25 август). Кога и как е стартирала разработката Големия и Малкия Маргин днес вече едва ли има значение, защото по-важното е кога и по какъв начин ще приключи тя.
Първият симптом, че в хода на разработката някой доста усилено е размахвал дебелата губерка с белия конец, е едно изказване през седмицата, минало и заминало покрай ушите на всички. То принадлежи на Ангел Александров, директор на Националната следствена служба (НСлС), и гласи: Не бих могъл да направя заключение, че на Маргините им е било постоянно занимание да организират убийства. Но, за да не остане някой с впечатлението, че шефът на НСлС се цепи от колектива, той побърза да направи много важното уточнение, че основната заслуга за процеса срещу братята Маргини (т. е. Маринови - бел. ред.) е на МВР.
Човек трябва изобщо да не познава както процесите в подземния свят, така и процесите, които текат между звената на съдебната система и МВР, за да повярва на версията, че МВР е в състояние само да спретне подобна разработка, да я добута до съда и да уреди Маргините с постоянни мерки задържане под стража. При това без активното съдействие на държавното обвинение и без личната благословия на неговия ръководител.
Причината за този извод е съвсем очевидна: ако операцията срещу Големия и Малкия Маргин беше заслуга само на МВР, двамата щяха да бъдат обвинени в извършването на някакво по-скромно престъпление. Което също дава основание на прокуратурата да поиска постоянното им задържане и гарантира на двамата поне присъди от по пет години затвор.
Едва ли за някого е тайна, че от 1993 г. насам Красимир и Николай Маринови са признати за двама от подземните босове в България. Много от фактите около тяхното израстване в йерархията са известни и няма смисъл да бъдат дъвкани отново. Онова обаче, което в продължение на 12 години убягва от масовото внимание, е, че каквото и да се говори за тях, за СИК (като структура) и за техните колеги (независимо дали те са покойници, или все още са сред живите), Красимир и Николай Маринови никога не са влизали в съдебна зала и срещу тях не са повдигани обвинения за престъпления от общ характер. Нещо, което е повече от изумително, защото те, според оперативни данни на МВР и източници на медиите от подземния свят, открай време се занимават с рекет, кражби на коли, контрабанда, трафик на наркотици и оръжие, износ на проститутки и т. н.
Пак по данни на МВР, братята Маринови и останалите съучредители на СИК са върхът на огромен престъпен синдикат, в който са завъртени над 350 юридически лица, чиято основна задача е да изпират милионите, натрупани от престъпната им дейност. Като в името на неговото съхраняване и просперитет Маргините и колегите им не са се спирали пред нищо. Тоест - за тях е нямало никакво значение дали прекият конкурент или нахалникът, решил да стъпи на тяхна територия, ще бъде елиминиран с бомба, автомат, пистолет със заглушител или пък чрез... най-обикновен остър сигнал до полицията и прокуратурата.
Казано на по-обикновен език, чистите свидетелства за съдимост на Красимир и Николай Маринови означават, че те или са гениални, или са високопоставени наемни работници на могъщи покровители с огромно влияние в законодателната, изпълнителната и съдебната власт.
Така се получи, че в последните дни като по-актуална се открои втората хипотеза. И то не заради друго, а защото изборът на обектите, нарочени от Маргините за елиминиране, изглежда... налудничав.
Най-напред те двамата нямат абсолютно никакъв мотив за убийството на о. з. ген. Любен Гоцев. Според Демократи за силна България, идеологът на генералското движение в БСП е един от архитектите на организираната престъпност. Ако това е вярно, Маргините трябва наистина да са полудели, за да отрежат клона, на който седнаха след парламентарните избори на 25 юни: парламентарното мнозинство играе по свирката на червените, правителството и МВР са в ръцете на червените, през декември започва процедурата за избиране на нов главен прокурор и червените имат реални шансове да сложат на този пост свой човек. Елементарната логика показва, че точно в този момент братята Маринови трябва да се чувстват като риби във вода и да целуват от сутрин до вечер ръката на бащицата, защото това означава живот и пари. Още повече че генералът и Маргините се познават още от зората на демокрацията, когато той имаше офиси в столичния хотел Орбита, а те се събираха там, защото още си нямаха офиси и не бяха открили хотел Аякс като своя първа щабквартира.
Втората мишена - Иван Тодоров-Доктора, също не звучи сериозно. Допреди две години и половина за него в публичното пространство не се чуваше абсолютно нищо. След страховития бомбен атентат на 18 април 2003 г. обаче нещата се промениха. За Доктора се заговори като за контрабандист № 1 на Балканския полуостров, а в рамките на година и половина около него се завихриха три много сериозни скандала.
Първият е около прословутите яхтени снимки от Монако, запечатали как бившите жълти министри Милен Велчев (на финансите) и Пламен Петров (на транспорта и съобщенията) и бившият жълт депутат и министър на енергетиката Мирослав Севлиевски се забавляват в компанията на Петър Петров-Пепи Амигоса и Иван Тодоров-Доктора. Вторият скандал бе свързан с прословутия доклад на МВР за контрабандата, а разправията утихна чак след като тогавашният главен секретар на МВР - ген. Бойко Борисов, си подаде оставката, а Симеон Сакскобургготски не му я прие. А третият скандал гръмна в началото на декември 2004 г., когато бившият вече заместник-директор на НСБОП - полк. Венелин Великов, издаде на Доктора удостоверение, че в НСБОП няма данни за престъпната дейност на Иван Тодоров.
Малко преди Маргините да бъдат задържани, обикновеният делник на Иван Тодоров-Доктора отново потъна в информационното небитие. И това не е случайно, защото той си има на главата два огромни дерта - две дела, по които е подсъдим и които има много голяма вероятност да загуби. Първото е за отвличането на бизнесмена Милослав Кръстев през април 1994 г., по него Доктора вече получи (през април 2004 г.) пет години затвор от Пловдивския окръжен съд и в момента очаква решението на Пловдивския апелативен съд. Второто дело започна в Софийския градски съд на 18 октомври 2005 г. и по него Иван Тодоров-Доктора, Петър Петров-Пепи Амигоса, братята Дойчин и Димитър Мирянови и Цвета Манавска са подсъдими за изпирането на 99 млн. лв., придобити от престъпна дейност.
В този смисъл предположението, завъртяно тези дни в публичното пространство - Маргините искат да убият Доктора, за да сложат ръка на контрабандните му канали - е повече от несъстоятелно. Първо, защото Иван Тодоров никога не е имал свои контрабандни канали. И второ, защото той винаги е бил на доста по-ниско стъпало в подземната йерархия - бизнесът и авторитетът му са несъизмерими с размаха и влиянието на Маргините.
Най-странна обаче е третата мишена, която Маргините са нарочили за поразяване - 65-годишният Никола Дамянов. Както вече стана дума, той е външнотърговски служител на Химимпорт и се занимава с частен бизнес още от 1992 година. На всичко отгоре, от години Дамянов живее постоянно в чужбина и се връща в България само от време на време.
Освен това, ако е вярно твърдението на МВР, че ТИМ е най-мощната силова структура в момента, за Маргините би било истинско самоубийство да тръгнат с рогата напред. Наистина, в средата на седмицата в медийното пространство се появи една хипотеза, която връзва по някакъв начин Никола Дамянов и Маргините в една схема, но тя също издиша в много посоки.
Според тази версия, делата на братята Маринови (независимо от това дали става дума за легален, или незаконен бизнес) се движели от мастит столичен юрист. Именно той миналата година изпържил - със съдействието на българин, живеещ от десетилетие и половина в Лондон - Никола Дамянов с 350 000 паунда около сделка с противогази. Дамянов тръгнал да си търси парите, но юристът и лондончанинът категорично отказали да му върнат борча и поръчали на Маргините да уредят проблема. А братята Маринови, вместо като истински мафиотски босове да наемат професионални убийци от Русия, Латинска Америка или Западна Европа, веднага отърчали при Мъзгата и му заръчали да гръмне Дамянов.
По силата на каква логика Маргините са решили, че подсъдимите Мъзгата, Бисер Илиев и Стефан Рангелов могат да напуснат България, след като са под постоянен полицейски надзор (заради съдебните им дела), е пълна загадка. По-важното обаче е, че случката с противогазите много прилича на вица с компютрите и компотите. Първо, действието не се развива през 2004 г., а преди няколко години. Второ - въпросният столичен юрист никак не е глупав и по-скоро ще уреди проблема с ТИМ, а няма да трепе човека им по такъв левашки начин. И трето - въпросният българин в Лондон също не е случаен човек, защото е бивш служител на Кинтекс. Тоест - той прекрасно знае кои негови бивши колеги с кого контактуват в родината и е запознат перфектно с процедурите, по които подобен проблем може да бъде уреден мирно, тихо и... безкръвно.
Оттук нататък, ако държавното обвинение иска да му се върже схемата с Маргините, то трябва да направи само няколко неща. Да провери дали в слуха за атентата срещу другия голям сикаджия Младен Михалев-Маджо, плъзнал из София на 25 октомври привечер, има нещо вярно. След това да нареди два пасианса: един - с легалните бизнес съдружници на Маргините, и един - с легалните бизнес партньори на Маджо, и да проследи къде се пресичат интересите им в новите обществено-политически условия. А накрая - да направи по един списък с приятелите на сикаджийските бизнес съдружници, да установи чии позиции в законодателната, изпълнителната и съдебната власт днес са по-силни и да прецени дали пък не става дума за разчистване на лични и корпоративни интереси. Чрез най-обикновено накисване пред органите на държавната власт, защото другият начин е доста болезнен и би компрометирал нашето правителство в очите на Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във