Прокуратурата няма да повдига обвинения за разпространяване на „неверни данни” за епидемията чрез медиите, социалните мрежи или по друг начин. Това реши парламентът на 23 март (вторник), приемайки окончателно Закона за мерките и действията при извънредното положение.
Три дни по-рано - на 20 март, същият този парламент прие изменение в чл. 326 от Наказателния кодекс, с което въведе
наказателна отговорност и солени санкции
за разпространението на фалшиви новини за епидемията от COVID-19. С него трябваше да бъде инкриминирано „предаването на невярна информация за разпространението на заразна болест”. Наказанията предвиждаха затвор до 3 години и глоба между 1000 и 10 000 лв. за леките случай, а когато са причинени значителни вредни последици - тюрма и глоби от 10 000 до 50 000 лева.
Президентът Румен Радев обаче наложи вето на закона точно в тази му част.
„Не мога да подмина опасенията за свободата на словото, с които се свързват измененията в Наказателния кодекс. С изменението на чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс се прибавя като съставомерно деяние предаването на „невярна информация за разпространението на заразна болест“. Този текст пряко засяга свободата на изразяване и на разпространение на информация, което налага някои уточнения от гледище на международните стандарти по правата на човека в условията на извънредно положение.
Въпросната поправка в Наказателния кодекс нарушава изискването за стриктно временен характер на извънредните мерки и ограниченията на основни права – в гласувания текст не е посочено, че това ограничение се отнася само за периода на извънредното положение, както изрично е посочено в други разпоредби от приетия закон за извънредното положение, с които се изменят други закони.
Очаквам Народното събрание да проведе ново обсъждане и прецизиране, което в този случай е особено важно, за да се разсеят съмненията, че извънредното законодателство се използва като фасада за прокарване на неприемливи мерки, които ерозират доверието на българските граждани в европейските ценности”, написа в мотивите си държавният глава. И припомни, че ветото в тази му част е обосновано с куп международни актове и стандарти,
задължаващи България да брани свободата на словото
като най-висша демократическа ценност.
Всъщност, основните проблеми са два. Първо - новото престъпление в чл. 326 от НК се въвежда без обсъждане с професионалистите, на тъмно и през „извънреден закон”, който има временно действие. Само че веднъж влязъл в НК, този текст ще да продължи да действа и след като отдавна всички сме забравили, че някога е имало коронавирус. И второ - колкото и да се опитват народните представители да ни убедят в необходимостта от подобна мярка, все още никой от тях не ни е убедил, че знае какво е „невярна информация”.
Легална дефиниция на това понятие също няма. И не беше предложена - нито от управляващите, нито от опозицията. Понятието щяло да се тълкува в крачка - нещо, което е пълен абсурд. Единствената институция, която в подобни случаи има право да тълкува кое какво означава, е Върховния касационен съд. И то само при едно единствено условие - ако трябва да уеднаквява противоречива съдебна практика, натрупана през годините.
Съпротивата на юристите срещу това нововъведение в НК беше напълно обяснима. Журналистите също наскачаха. Допълнително масло в огъня наля и новината, че срещу пловдивски медици е започнало разследване за разпространяване на фалшиви новини, защото си позволили лукса да съобщят, че болницата им не е готова да приема пациенти с коронавирус.
В тази ситуация ветото на Радев беше повече от очаквано. Отказът от прегласуване на скандалната поправка - също. Единствената загадка е защо Бойко Борисов продължава да защитава подопечните си наказателно-правни корифеи, вместо да ги прати на трудовата борса?
