Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Оправдателните присъди са нищожно малко

Г-н Велчев, как ще приключи спорът за ползване на класифицирана информация от ВСС, когато осъществява кадровия си подбор?
- Това е въпрос, който Висшият съдебен съвет(ВСС) трябва да реши - дали му е необходимо да ползва класифицирана информация. И съобразно това си решение - да определи дали това може да стане по силата на промяна в Закона за класифицираната информация, или да стане по реда на общите правила. Но един факт остава незабелязан. Дори ВСС да получи този достъп и да се окаже, че го има още днес, той няма да може да използва информацията, събрана със специални разузнавателни средства (СРС) за целите на дисциплинарното си производство. Поради простата причина, че Законът за СРС предвижда, освен за опазване на националната сигурност, информацията, събрана със СРС, да се ползва само по повод разкриването, предотвратяването и разследването на тежки престъпления. Което значи, че и да имат достъп до информация, събрана със СРС, членовете на ВСС не могат да я ползват, за да накажат, уволнят или понижат един прокурор или съдия въз основа на нея, защото самият Закон за СРС не позволява. Затова, ако търсим един цялостен комплекс от законови и административни мерки, които биха позволили ВСС да работи пълноценно с класифицирана информация, това трябва да премине през промяна на Закона за СРС.
Според вас ВСС ефективно ли работи?
- Мисля, че сте забелязали една особеност - нашите заседания свършват твърде бързо. Но не защото ги претупваме, а защото са много добре подготвени. И това е един от поводите да приветствам създаването на постоянно действащ ВСС. Дали той може да бъде в по-малък състав, дали може да бъде сменена структурата му, да има две камари - една, която да се занимава с прокурорите, и една - със съдиите, това са въпроси от конституционен характер. Те могат да бъдат решени сега единствено от Великото народно събрание. Аз смятам, че Конституционният съд на България може да бъде питан за редица въпроси относно структурата и състава на ВСС и да се види дали той не е в състояние и дали няма желание да промени част от своята установена практика с решенията от 2003 година. Защото конституцията се развива заедно с развитието на живота. Възможно е да бъдат отправени питания към Конституционния съд и той да коригира практиката си, че съответните промени да бъдат направени от обикновено Народно събрание. И обратно - ако Конституционният съд потвърди практиката си, че такива промени могат да се правят само от Велико народно събрание, трябва да се откажем от тях, защото конституционната процедура прави свикването на Велико народно събрание малко вероятно.
Оценката за ВСС не е еднозначна, както не е еднозначна оценката за прокуратурата и съдилищата. В България има недоверие към институциите, една част от това недоверие е напълно оправдана, една част за мен е необяснима, но така ли иначе, то съществува. Към ВСС има много препоръки - и за подобряване на кадровата му практика, и за по-ефективното управление на процесите в съдебната власт, и за по-голяма активност по повод на истински значимите проблеми на съдебната власт. Например на мен ми се иска ВСС да следи внимателно софийските съдилища, да следи натовареността в тях. Да видим дали не стигаме онзи предел, след който вече истински сериозната юридическа работа става невъзможна. Такива теми в обсъжданията на ВСС не са честа практика. Той, за съжаление, създава впечатление за един чисто кадрови орган и за орган, който решава финансови въпроси на съдебната власт. Струва ми се, че той трябва да има по-голяма амбиция от това и да се занимава с по-стратегически проблеми.
Кой проблем на българската прокуратура е най-спешен за решаване?
- Един от най-големите проблеми, които среща в работата си прокуратурата, е нейната претовареност. При сегашната натовареност на прокурорите, която рефлектира и върху съда, в тези институции има все по-малко време за мислене. А колкото повече време имат магистратите да мислят по конкретното дело, колкото по-малко ги притискат сроковете, толкова по-качествено правосъдие може да се постигне. Един от начините това да се случи е да се разтовари съдебната власт от някои нейни сегашни задължения, които спокойно могат да поемат административните органи. Разбира се, без това да вреди по никакъв начин на правата на гражданите.
След като трябва да се разтовари системата, не трябва ли да се назначат нови прокурори?
- Аз съм противник на идеята за екстензивно разширяване на прокуратурата, защото все си мисля, че никога няма да ни е достатъчен броят на магистратите, все ще искаме още и още. Но ако има нужда от такова разширяване на персоналния състав, тя е само в София, и то защото София е един феномен. Не знам колко са регистрираните, но тук вероятно живеят и работят заедно с приходящите около 2 млн. души. Което сигурно е една трета от истински активното население. И в тази среда ние се борим с престъпния контингент с едно 20% от ресурса, който имаме в прокуратурата. Така че, ако някъде трябва да търсим разширяване на щата, то е единствено в София. Но да не е самоцелно, а за сметка на прехвърляне на хора от онези прокуратури, основно от провинцията, където работата е по-малко като обем.
Административните органи биха могли да поемат поне някои пътнотранспортни произшествия...
- Така е - пътнотранспортните произшествия, пътнотранспортните престъпления и специално карането в пияно състояние, което е самостоятелно престъпление по българското право, заемат някъде около една четвърт от работата в прокуратурата. Дори само то да бъде изведено от Наказателния кодекс и да се наказва по административен ред, това съществено ще разтовари системата и ще позволи тя да се концентрира върху истински значими, важни дела. Но и това не е еднозначно виждане. Много хора казват, че подобен подход е неправилен, защото карането в пияно състояние е предпоставка за тежки пътнотранспортни произшествия, за престъпления със смъртни случаи, защото знаете, че това е един национален проблем за България - годишно имаме около 1000 убити при катастрофи. И в някои среди се смята, че всяко едно подценяване на вида на наказателната репресия би насърчило хората да карат пияни. Мисля, че една административна санкция, но достатъчно сурова, наложена своевременно, изразяваща се в една много солидна глоба или лишаване от правото на управление на моторното превозно средство, а защо не и конфискация на моторното превозно средство, би имала не по-малък ефект, отколкото сегашните наказания.
Конфискация на моторното средство завинаги?
- Защо не, това е въпрос на законодателна преценка.
Много престъпления в момента се наказват с пробация. Дали тя е достатъчно ефективна?
- Пробацията е сравнително ново наказание за българското право. В момента тя е уредена като съвкупност от мерки, които опитват по-скоро да съпътстват някое друго основно наказание, отколкото да бъдат такова. Продължавам да мисля, че пробацията трябва да бъде преосмислена в България и да бъде сведена до странични мерки, налагани успоредно с друго по-тежко наказание. В момента пробацията е съмнително наказание от една гледна точка - не съм сигурен в ефекта му. Не съм сигурен доколко то има ефекта на генерална и специална превенция по начина, по който оказват такъв ефект другите наказания.
Изказахте идея за декриминализация на някои престъпления...?
- Един от начините да се разтовари системата е нова философия, която да ни върне към едни преосмислени корени на българското наказателно право. И по модела на наказателния закон от 1896 г. да се опитаме да разделим Наказателния кодекс на престъпления и простъпки. Като за по-тежките престъпления да остане формалният НПК, а за простъпките да се измисли много по-лесен за прилагане и по-малко формален закон. Това би разтоварило силно системата. Но нека да се замислим дали това е верният път, или трябва изцяло да декриминализираме част от престъпленията, които в момента са в Наказателния кодекс. И продължавам да твърдя, че част от тях може да бъдат наказвани много по-ефективно от административни органи.
Има и една друга идея - за децентрализация на прокуратурата. Дава ли това някакви предимства?
- Децентрализацията на прокуратурата не е нова идея. Тя е била коментирана много години от приемането на конституцията досега, обличана е в различни модели. Аз съм си представял, че работещият модел би бил такъв, при който надзорът за законност върху прокуратурите в един апелативен район се упражнява от апелативния прокурор. Това би повишило отговорността по места. Това би направило надзора за законност върху работата на прокуратурата, контрола върху прокурорите изпълним. В момента това е задача, която тежи върху главния прокурор и на него му се пада да упражнява надзор за законност върху работата на близо 1700 души. Очевидно това е несериозно. Но освен че е неизпълнимо, едно такова задължение в онзи мащаб, в който конституцията го изисква, позволява на много хора да се крият от отговорност. Тъй като за толкова сложна и голяма система, каквато е прокуратурата, е страшно удобно - за всичко вина и отговорност носи главният прокурор. Няма значение кой е той. По-важно е да се направи така, че отговорност да се носи там, където може да бъде поета. А тя може да бъде поета по места.
Има ли изгледи да промените виждането си за мястото на прокуратурата?
- Моето мнение е пристрастно по отношение на мястото на прокуратурата. Аз намирам, че прокуратурата си е най-добре в съдебната власт. Защото да бъде третирана прокуратурата по сходен начин като съдилищата в България, позволява на прокурорите да се усещат все повече магистрати и все по-малко участници в някаква полувоенна система на йерархично подчинение. Аз мисля, че общото ръководство на прокуратурата и на съдилищата от Висшия съдебен съвет и невъзможността на един главен прокурор, който и да е той, еднолично да назначава, уволнява, премества, понижава или повишава прокурори (за това по сега действащата конституция трябва решение на ВСС) е добро решение. Защото в противен случай прокуратурата става твърде зависима от нейния ръководител и когато една институция с толкова много власт като прокуратурата е зависима от волята на един човек, това може да има изменения, опасни за демокрацията.
Да ви върна към скандала във ВСС, развихрил се покрай Красимир Георгиев, станал медийно известен като Красьо Черния. Още някакви разкрития там?
- Този скандал ми се иска да не се беше случвал, макар че много колеги виждат в него позитивни елементи. Сигурен съм, че след него много съдии, прокурори, следователи мислят значително повече, преди да седнат на маса с някого. Това може би е и единственият позитивен факт, но дали той е достатъчен, за да си струва скандалът? Зная, че нашите производства не са приключили все още и че този скандал се отрази много лошо върху оценката на чуждестранните ни партньори за изборите на съдебната власт. Аз не искам да преувеличавам ролята на разни лобисти в съдебната власт при изборите, които направихме за административни ръководители в системата. Надявам се те да не са имали абсолютно никаква роля, но в обществото остана такова съмнение.
След като има недоверие в институциите, има ли недоверие в прокуратурата и оправдано ли е, или е необяснимо?
- Такова недоверие има. Аз не зная какви са последните данни за рейтингите на институциите. Но недоверието в прокуратурата не може да е по-различно от недоверието към другите органи на държавната власт. И както е голямо недоверието в прокуратурата, броят на сигналите, отправени към нея, все пак расте с всяка година. Каквото и да се случи в държавата, то непременно под една или друга форма се отправя до прокуратурата и ако може, лично до главния прокурор. Това е парадоксално: от една страна, има недоверие в прокуратурата, от друга страна, все повече хора и институции я търсят за решаване на все повече проблеми. Аз обяснение за този парадокс нямам, това е част от народопсихологията. Но искам да подчертая нещо - ако контролните органи на изпълнителната власт си гледаха по-добре работата, мисля, че на прокуратурата щяха да бъдат спестени много сигнали. Миналата година в прокуратурата се е работило върху малко по-малко от 400 хил. преписки и едва 1500 от тях - незначителен процент, са иницирани от контролните органи в страната. Като отчетем факта, че в България има над 30 контролни институции, които би трябвало да отсяват сигналите до прокуратурата и да санкционират онези сигнали, които нямат характера на извършено престъпление, като отчетем този голям брой контролни институции и броя на сигналите, които постъпват при нас, очевидно тяхната ефективност е под онова, което се изисква в една правова държава.
Според вас има ли начин да се преборим с корупцията?
- Корупцията е социален феномен. Ако ние се борим с нея единствено със средствата на наказателната репресия, чрез присъдите, които наказателният съд би могъл да издаде, тази борба е обречена. Очевидно е, че корупцията може да бъде истински преборена само ако има превантивно антикорупционно законодателство, което да гарантира, че няма предпоставки и условия за корупция. Второто условие за това е промяна в съзнанието на българските граждани. Един доклад от 2008 г. на Центъра за изследване на демокрацията сочи, че в България годишно се извършват няколкостотин хиляди корупционни акта. Същевременно броят на сигналите от граждани за това, че длъжностни лица ги изнудват за подкупи, се броят буквално на пръстите на двете ми ръце. Съпоставката говори сама за себе си. Очевидно е, че борба с корупцията може ефективно да се проведе тогава, когато самото общество отрече корупцията като средство за решаване на проблеми.
Кажете няколко думи за мерките за неотклонение. Защо при масовите акции със запомнящи се имена арестуват по много хора, а след това в ареста остават малък брой от тях?
- Това е тактика на разследването. Понякога остават всички задържани. Вероятно си спомняте групата за отвличанията. Всички, за които поискахме постоянна мярка, с едно изключение, бяха задържани. В други случаи остават по-малко, в някои случаи ние не искаме постоянна мярка. Това е въпрос, който се решава от наблюдаващия прокурор по всяко конкретно дело. Но отчетът на прокуратурата от миналата година сочи, че 83% от всичките ни искания за задържане на под стража са уважени. И само в 3% от тези случаи съдилищата не са постановявали никаква мярка.
Какво е мнението ви за препоръката на ПАСЕ съдебни решения, за които има съмнение, че са корупционни, да се разследват, преди да са стигнали до следващата съдебна инстанция?
- Съдебните решения подлежат на контрол единствено от предвидения по закона ред от по-горестоящия съд. Не мога да си представя правова държава, в която някой може да иска от съда да обяснява своите решения извън контрола на по-горната инстанция. Мисля, че в областта на наказателното правосъдие прокуратурата и съдът работят добре заедно. Казвам това, защото оправдателните присъди в България са под 4% и това е трайна тенденция от години насам. Което означава, че в огромният брой случаи - над 96% - нашите обвинителни актове водят до осъдителни присъди. Очевидно е, че прокуратурата в България се съобразява с изискванията на съда в голяма степен, аз даже мисля, че едно увеличаване на броя на оправдателните присъди, свеждането им до един поносим предел до десетина-петнадесет процента не би било никаква национална трагедия. Нещо повече, ако този процент спадне още и ако се стигне дотам, че практически няма оправдателни присъди, това поставя под съмнение качеството на правораздаването.

Facebook logo
Бъдете с нас и във