Параграф22 Weekly

§22 Анализи

"Оправят" по график имотна топафера

Една от най-скандалните имотни афери в София върви методично към предизвестен съдебен провал. След продължило повече от шест години разследване Софийската районна прокуратура внесе в съда делото за прехвърления през 2008 г. на частни лица общински терен от 14 декара в столичния кв. "Стрелбище". Това, както се разбра по-късно, е станало въз основа на фалшив договор с подправения подпис на тогавашния кмет Бойко Борисов. Според договора Борисов потвърждава съгласието на общината да продаде имота на фирмата "Сида С", собственост на Петър Драшков, брат на бившия заместник-председател на ДАНС Иван Драшков. Наред с Петър Драшков обвиняеми за измама в особено големи размери са мнимата общинска служителка Ивалина Трифонова и бившата деловодителка в старата архива на Софийския районен съд Даниела Малинова.


Драшков твърди, че е платил за имота 937 000 лв., които обаче не влезли в общинската каса. Трифонова пък му поискала 3 млн. евро подкуп, за които не е ясно дали са дадени. След като "придобива" имота, Петър Драшков го ипотекира срещу заем от 1 200 000 евро от частна фирма, който вероятно му е бил нужен, за да покрие рушвета, а впоследствие го продава за 10 000 000 евро на фирмата "Симеон-2". Собственици на това дружество са тогавашният депутат от ГЕРБ Емил Димитров и неуспелият кандидат-депутат от РЗС, бургаският хотелиер Славян Теофилов.


Действията на прокуратурата по делото са поредният нагледен пример за целенасочено проваляне на наказателно преследване, което иначе трябваше да е приключило отдавна с налагане на тежки осъдителни присъди. Разследването тръгна шумно, след като Бойко Борисов оповести, че лично е подал сигнала за измамата в прокуратурата. В началото държавното обвинение твърдеше, че случаят е сложен и е нужно време. Още през февруари 2009 г. обаче бившият градски прокурор Николай Кокинов заяви, че досъдебното производство ще приключи до два месеца. Той поясни тогава, че по същата схема са отмъкнати не един, а цели 100 общински имота в столицата, поради което разследванията по всички случаи са обединени в едно мегадело. През май 2009 г. Кокинов се коригира за крайния срок на разследването, обещавайки то да приключи до лятната ваканция.


През септември 2010 г. тогавашният говорител на Софийската градска прокуратура Маргарита Немска призна, че още няма повдигнати обвинения, но пък обществото можело да очаква "предстояща приятна за него развръзка" по делото. Същевременно разследването показало, че нито един от участвалите в схемата не е подправил лично подписа на Борисов, и издирването на фалшификатора продължавало. До този момент се бяха изредили вече трима наблюдаващи прокурори, а в публичното пространство възникнаха въпроси защо в обсега на обвинението не попада никой от Столичната община и всичко ли е ставало зад гърба на кмета Бойко Борисов.


Към днешна дата прокуратурата не иска да каже на какво се дължи огромното забавяне на делата и все още ли е така уверена в доказването на обвинителната си теза. На въпрос на "Параграф 22" говорителят на Софийската районна прокуратура Петър Белчев отказа да предостави каквато и да било информация по случая с абсурдния аргумент, че делото не е вече при тях. "Не можем да коментираме нищо, защото делото е в съда и той е ръководно-решаващият орган. Ние сме дотук, такава е политиката на прокуратурата. Ако ни го върнат, тогава можете нас да питате. Сега можете да се обърнете към Софийския районен съд", заяви прокурор Белчев. Както можеше да се очаква, от съда също отказват да дадат информация, тъй като делото дори не е насрочено. Това ще стане към края на юни, а първото заседание може да остане за след съдебната ваканция.


Какви ги е свършило държавното обвинение, че да крие внесения обвинителен акт, все някога ще стане ясно. Но обстоятелството, че съдебният процес ще започне, след като абсолютният петнайсетгодишен давностен срок е почти преполовен, сочи безпогрешно, че ще се изпълни познатия до болка сценарий за проваляне на едно наказателно преследване. Отделно Петър Драшков оповести още в самото начало защитната си теза, твърдейки, че не е измамник, а е жертва на измама. Че е "дипломат, а не мутра". Както и че не познава останалите съучастници и не е можел да предполага, че му пробутват имот с фалшив договор. Неща, които обтекаемият формализъм в правораздаването ни едва ли ще пропусне да използва.


Петър Драшков беше задържан от полицията в края 2008 г. на ГКПП - Калотина при влизането му в страната. Преди това той беше обявен за общодържавно издирване и бе издадена европейска заповед за ареста му. И въпреки че досъдебното производство срещу него беше за измама в особено големи размери, Софийският районен съд не намери основания да му наложи каквато и да било мярка за неотклонение. Съдът не си направи труда да коментира казаното от наблюдаващия прокурор Иван Петров - че има двама свидетели, уведомили Драшков , че договаря и купува имота от лице, което се представя за служител на общината, но всъщност не е.


Аферата гръмна след ареста на Даниела Малинова, популярна в районния съд с прякора Дани Пачката. Тя подменяла оригинални нотариални актове с фалшиви срещу тлъсти суми, определени в своеобразна тарифа - по 5, 10, 15, 20 хил. лв., според ценността на имота. Провалът стана, след като собствениците на два имота в кв. "Бояна" установиха с ужас, че вече не ги владеят. Първи в схемата до Дани Пачката се подредиха адвокат Стефан Конакчиев, семейството Малин и Марияна Андрееви, както и ромските барони Андрей Иванов - Кьоравия и Иван Иванов. Ревизия на т.нар. стара архива на съда установи, че са изчезнали десетки нотариални актове и са заменени с фалшиви. Участието на Малинова в далаверата с двата боянски имота не беше доказано, но пък се разкри, че са отмъкнати други седем, далеч по-големи и все в широкия център на София и които са публична общинска собственост с обща площ 42.3 декара.


Кръгът на съучастниците продължи да се разширява. Редом с Пачката бяха задържани още три възлови посреднички - Ивалина Трифонова, собственичката на заложна къща Ивета Т. и бившата служителка в службата по вписвания Елза Г. Оказа се, че престъпните сделки са вписвани от една и съща съдийка по вписванията - Павлета Тасева. С нейните актове ставало и "изпирането" на имотите, тъй като измамниците обединявали два или повече имота в едно УПИ с нов партиден номер, за да не стане засечка при последваща сделка.


След вписването на фалшивия договор между общината и купувача новите собственици се обръщали също към определени нотариуси, за да съставят констативен нотариален акт и пристъпвали към препродажба или пък го залагали срещу ипотечен кредит. Единият нотариус е Румен Димитров, чрез който Гад Зееви през 2001 г. под носа на държавата прехвърли на офшорка във Вирджинските острови двата най-апетитни имота на "БГА Балкан" - административната й сграда и хотел "Плиска". Тези сделки бяха изповядани въпреки възбраната за разпореждане с тях и липсата на данъчна оценка. Две години по-късно същият нотариус прехвърли на неграмотния ихтимански циганин Живко Баров шест фирми, задлъжнели на държавата с данъци за 18 млн. лева. Другият нотариус, Емануил Каракашев , беше изхвърлен от професията след окончателна осъдителна присъда за участие в имотна измама - неправомерно прехвърлен с изготвен от него нотариален акт апартамент на възрастен мъж. Каракашев е обект и на други наказателни дела и далеч не във всички тези случаи собствениците са успели да си върнат имотите.


 


 


Как ще се премята делото между инстанциите в следващите години не е трудно да се досетим, като се знае закваската на братя Драшкови. Петър Драшков беше даден на прокуратурата още през 1998 г. след проверка на Сметната палата за разходването на извънбюджетни средства и управлението на имущество на бившето БОДК през 1995 и 1996 г., когато Петър Драшков е бил негов директор. Установени бяха фрапиращи безобразия и данните бяха изпратени в Главната прокуратура, за да му се търси наказателна отговорност. Инспектори констатират, че в разгара на банковата криза Драшков еднолично е депозирал огромни суми и е купувал големи количества акции с държавни пари, но за своя полза. Влагането на няколко милиона долара на БОДК във фалирали банки приключило с изчезването на парите в частни ръце. Освен това Драшков отдал неправомерно, без търг или конкурс, над 100 ведомствени апартамента на частни лица, на фирми, на дипломатически и търговски представителства. Част от наемната цена за тях не е била платена, нито пък някой е потърсил парите. Сключил и договори за съвместна дейност с фирми, които изобщо не били данъчно регистрирани и не са представяли счетоводна документация за валутните преводи и за внесените и реализирани акцизни стоки.






Бизнесът на Петър Драшков очевидно не върви след отстраняването на брат му от ДАНС. Повечето от фирмите с негово участие са банкрутирали, прекратили са дейност или вече са заличени. Активни се водят само две - "ДАИС-С Инвестмънт" ЕООД и "Би Пи Ейч Фрут Къмпани" ООД. И върху двете са наложили запори от германския гражданин с български произход Емил Добрев и Българо-американската кредитна банка за развитие. Добрев осъжда Драшков за невърнат заем в размер на 420 000 лв., а банката си търси вземанията по договор за кредит, отпуснат на фирмите му "Би Ви Индъстри" ООД и "Динк Фрут" ООД. Петър Драшков влиза в капитала им два месеца преди да го арестуват, изкупувайки дяловете на бизнесмените Румен Захариев и Христомир Димчев. Дружествата се занимават с поддържането на овощни масиви, "Би Ви Индъстри" е спечелило проекти и финансиране от Държавен фонд "Земеделие". "Динк фрут" има обаче сериозно задължение - изтеглило е от Българо-американската кредитна банка за развитие ипотечен кредит в размер на 1 700 000 евро. Със задълбочаването на кризата погасяването му става невъзможно и банката обявява на търг всички активи на фалиралото предприятие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във