Параграф22 Daily

§22 Анализи

Още един реформаторски напън на коалицията отиде нахалост

Да обясняваме какво представляват Сдружение „Център за изследване на демокрацията“ (ЦИД) и Фондация „Български институт за правни инициативи“ (БИПИ) е повече от излишно.

Първата неправителствена организация съществува от 32 години и е първопроходник на всичко живо, все още мърдащо из българския неправителствен сектор. Парите идват директно от Белия дом, макар че от време на време пътят им леко се губи по трасето през Атлантика и две трети от държавите членки на Европейския съюз. Както и да е - древна мъдрост е, че не е важна целта, а пътя за постигането й.

Втората неправителствена организация е най-известна с това, че единственият истински съдебен реформатор - учредителят на "Да, България" и съпредседател на коалицията "Демократична България" - Христо Иванов, не е работил никъде другаде, освен в нея, в Министерския съвет (по времето на второто Бойко Борисово правителство) и последните три парламента - в 45-ото и 46-ото за малко, а в 47-ото - вече половин година.

С други думи - и екипът на ЦИД, и екипът на БИПИ нямат абсолютно никакви основания да вдигат ръка (образно казано) срещу антикорупционните и съдебно-реформаторски амбиции на управляващата коалиция. Хеле пък, когато те са облечени в проектозакони. Обаче... както прекрасно знаем, интересното в приказките винаги започва, когато сладкодумния разказвач стигне до думичката "Но" или направи уговорката "Точно тогава...".

В нашия случай - същата работа. Публикуваме становището им относно проекта на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения с незначителни съкращения като уточняваме, че става дума за бъдещия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. На 21 април проектът беше публикуван за обществено обсъждане, а двете НПО огласиха становището си в последния възможен момент - на 23 май. Приятно четене и честито ни отрезвяване!


"... 1. По отношение на структурата

По отношение на избраната структура на проекта за Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения видимо (и неизбежно) е влиянието на Директива (ЕС) 2019/1937. Решението на авторите на законопроекта да следват директивата и да дадат наименование на всеки член на текста противоречи на трайно установената законотворческа традиция и нормативна уредба в България...

2. По отношение на понятието „свързани лица“

Съгласно легалната дефиниция на понятието „свързани лица“, която се въвежда с § 9 на допълнителните разпоредби на законопроекта може да бъде направен извода, че защитата, която законът им предоставя, следва да се разглежда само срещу „ответни действия с цел отмъщение в работен контекст“. Последното силно стеснява приложното поле на защитата на свързаните лица, поради което смятаме, че дефиницията на това понятие трябва да бъде прецизирана.

3. По отношение на лицата, които могат да получат защита

Предложеното заглавие на чл. 5, а именно „Лицата, които могат да получат защита“ навежда на мисълта, че лицата „могат“ да получат защита, т.е. тя е поставена под условие от благоволението на една или друга институция, а не че такава се дължи по силата на закона, чиято основна цел е именно защитата на тези лица. Заради това предлагаме, в случай, че законопроектът запази подхода всеки член да има заглавие, то заглавието на чл. 5 да се промени на „Лица, на които се предоставя защита“.

4. По отношение на понятието „траен носител“

С оглед на твърде широкият спектър на субекти, които ще бъдат задължени да създадат, поддържат и управляват канали за вътрешно подаване на сигнали, считаме, че е необходимо прецизиране на понятието „траен носител на информация“ , което се въвежда в чл. 9, ал. 2, т. 2, като се създаде легална дефиниция в допълнителните разпоредби. Така ще се предотврати възможността за „загубване“ на информация от бъдещите регистри поради неправилно тълкуване на това понятие от задължени субекти.

5. По отношение на субектите за които „не се прилага този закон“

Текстът на чл. 10 на законопроекта систематично следва да бъде част от предходния чл. 9. Освен че се избягва излишна тавтология, фактът че работодателите в частния сектор с по- малко от 50 служители и общините с население под 10 000 жители не са задължени субекти по този закон, не означава, че той априори не важи и за тях. Поради това предлагаме след нужната редакция текстът на чл. 10, да бъде обединен с чл. 9.

6. По отношение на анонимните сигнали

С оглед на възможната и очаквана обществена полемика изразяваме подкрепа за въвеждане на възможността за анонимно подаване на сигнали. Директивата не задължава държавите членки да създадат условия за приемането на анонимни сигнали. Тя обаче въвежда висока степен  на  поверителност при  боравенето със сигнали  от  лицата,  които  ще  бъдат упълномощени за това. Но точно липсата на доверие в конфиденциалността при боравенето със сигналите е в основата на страха на гражданите на Република България да са по-активни при подаването на сигнали...

7. По отношение на мерките за подкрепа

В списъка на възможните мерки за подкрепа на лицата, които попадат в обхвата на защита по този закон, уредени в чл. 35 на законопроекта не присъства възможността лицата да получават финансова и/или психологическа подкрепа в рамките на съдебно производство...

8. По отношение промените в Закона за правната помощ

Въвеждането в чл. 35 от законопроекта задължение Националното бюро за правна помощ да оказва правна помощ на лицата по т. 5 не кореспондира напълно с въвежданите чрез § 13 на Заключителните разпоредби изменения в Закона за правната помощ.

9.  По отношение на централизирания орган – КПКОНПИ

Изразяваме подкрепа за решението на авторите на законопроекта да предвидят един централизиран орган, който да отговаря за външния канал, чрез който гражданите могат да подават сигнали за нередности. Едновременно с това отбелязваме, че изборът КПКОНПИ да бъде този единствено компетентен орган поражда сериозни притеснения...

10. По отношение на предоставянето на информация

Залагайки на КПКОПНИ като единствен орган за външния канал за подаване на сигнали и водещ такъв, при осъществяването на закрилата и подкрепата на сигнализиращите лица, законопроектът пропуска да уреди достатъчно категорично въпроса с цялостното предоставяне на информация на потенциални и действащи сигнализиращи лица...

11. По отношение на административнонаказателните разпоредби

За да бъдат ефективни възпиращите санкции, те трябва да отговарят на материалните интереси. Заради това мнението ни е, че предвидените имуществени санкции в законопроекта не са в достатъчен размер, за да имат необходимия възпиращ ефект срещу потенциалните злоупотреби..."


Facebook logo
Бъдете с нас и във