Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ОЩЕ ГИ НЯМА НАШ' ТЕ САЛАМИ!

Преди много-много години всепризнатият майстор на производствената ода поетът Орлин Орлинов възпя бившия социалистически монополист ДСО Родопа в грандиозна поема, която завършваше с високопатриотичния въпрос Такива салами да има в Маями?
Въпреки че идеята беше друга - да се представят в мерена реч колбасите на Родопа като Божии творения, Орлин Орлинов отгатна... възможно най-верния отговор. А именно - българските салами никога не ги е имало в Маями, но не защото прогнилият капитализъм бойкотираше развития социализъм, а защото въпросните колбаси се произвеждаха от кокали, кожа, сухожилия, свинска сланина, хрущяли и т. н. И качеството им бе такова, че дори навикналите на всичко алигатори във Флорида със сигурност нямаше да им обърнат никакво внимание.
Днес българските салами отново ги няма - нито в Маями, нито в Лондон, нито където и да било другаде по белия свят. Нещо повече - дори всеядна Русия и още по-всеядните бивши съветски републики категорично отказват да внасят изделията на 80% от българските месопреработвателни компании, защото качеството им е повече от безобразно. Две трети от суровопушените колбаси например, независимо от съдържанието на етикетите, се правят главно от прясна сланина, замразено говеждо, още по-замразено свинско и най-различни други субпродукти, внесени в България под формата на телешки, свински или пилешки прат.
Или телешките кренвирши. Навремето в тях слагаха 60% месо, 20% соя и 10% някакъв пълнеж - пасирани черва, хрущяли, шкембе и... от време на време - тоалетна хартия (95% чиста целулоза, т.е. годна дори за директна консумация).
Днес положението е отчайващо. С малки изключения производителите блъскат колаген, кожна емулсия (нещо като пресована кожа), пуешки шийки, соев гранулат, оцветители, овкусители... Ако остане още малко място в найлоновото черво, слагат по малко телешко или пилешко. Дълбоко замразено, разбира се, защото макар и неговата употреба в подобен вид месни изделия да е забранена, производствената цена пада с още 10-15%, отколкото ако се използва прясно или охладено месо.
Колкото и зловещо да звучи, всичко това ни бе предоставено от професионалисти, които от няколко години водят неуспешни битки за легализирането на бранша и за въвеждането на европейските стандарти на производство. Съвсем умишлено те не споменаха нито една конкретна фирма и не позволиха имената им да бъдат цитирани. За сметка на това обаче разказаха такива неща от кухнята на месопреработвателната индустрия, че човек или трябва моментално да стане вегетарианец (ако не се страхува от нитратите, нитритите и останалите отрови, с които са пълни българските и вносните плодове и зеленчуци), или да напише донос до Европейската комисия с идеята тя да забрани на България да произвежда каквито и да било колбаси или видове кайма.
Поне две трети от т. нар. обикновени българи въобще не знаят, че от десетина-дванайсет години насам животновъдството ни не е в състояние да задоволи дори 40% от нуждите на вътрешния пазар от телешко и говеждо месо. В същото време обаче въпросният артикул изобилства по щандовете и витрините, независимо под каква форма: джолан, шкембе, вратна пържола, бон филе, карантия, мозък, салам, кренвирши... Хватката е много елементарна. Според прекрасно осведомени източници, основните канали за внос на телешко и говеждо месо са три: Китай, Латинска Америка и САЩ. Това месо е дълбокозамразено, но не чак като онези 76 т ирландска мръвка, тикнати в хладилника през 1986 г. и заловени на ГКПП-Кулата две десетилетия по-късно.
Съгласно световните стандарти, нормалните държави като Съединените щати, Испания, Аржентина и др. изнасят дълбоко замразеното говеждо със задължителен печат в документите, който гласи Годно за термична обработка, негодно за консумация. Казано на езика на професионалистите, това означава няколко неща: месото не може да бъде влагано в суровопушени колбаси, от него не може да се прави прясна кайма и то не бива да се продава като обикновена мръвка. Освен това споменатите световни стандарти задължават месопреработвателните компании да размразяват дълбоко замразеното телешко и говеждо (процедурата се нарича дефрустиране) в специални микровълнови тунели, които разграждат стероидите и убиват колибактериите в него.
Но в България никой не се съобразява със световните стандарти, защото така било по-евтино за обикновения потребител. Нищо подобно - така е по-евтино единствено за месарските босове, тъй като всички сурогати, които те продават на вътрешния пазар под формата на колбаси, кайма, месо и карантия, им гарантират поне 45-50% чиста печалба.
Да се върнем обаче на дълбоко замразеното телешко и говеждо. За разлика от нормалните държави членки на Европейския съюз, нашенските производители не искат и да чуят за някакви си микровълнови тунели и затова размразяват месото като... ескимоси - я с топла вода, я като го оставят на слънце или осигурят в складовете стайна температура. След което започва голямото бъркане. И то с такава сила, че накрая дори експертите от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) не могат да отгатнат дали традиционната българска луканка е годна за ядене, въпреки че е произведена в пълно нарушение на стандартите за суровопушени колбаси: от размразено с вода китайско или латиноамериканско телешко, сурова свинска сланина (внесена Бог знае откъде) и две-три подправки за цвят и аромат.
За никого в бранша не е тайна по какви причини НВМС не може да окаже ефективен ветеринарно-санитарен контрол. Нито една нейна лаборатория не разполага с апаратура за откриване на колибактерии. Липсва и техника за идентифицирането на стероидите в северо- и латиноамериканското месо. Ако българските вносители и преработватели бяха нормални хора с нормално чувство за отговорност към професията си, този технологичен недоимък във ветеринарномедицинската служба (между другото, поддържан съвършено изкуствено, защото не става дума кой знае за какви разходи) не би трябвало да създава основания за тревога или паника.
Само че по граничните пунктове и вътрешните митници се вихри такава вакханалия, че не е никакъв проблем човек да обмити китайско свинско или телешко месо като говеждо, произведено в Европейския съюз. Стига, разбира се, да има свободни пари в брой и да познава необходимите държавни чиновници.
Точно по тази схема по едно време част от липсата на говеждо за българския месопреработвателен бизнес е била компенсирана от лицето Цветан Василев-Хафти. По принцип той е познат като един от най-доверените хора на висаджийските легенди Мето Илиянски и Косьо Самоковеца, чиято тясна специалност е била контрабанден внос на пропан бутан и различни видове бензин. След мистериозното изчезване на Мето Илиянски (на 29 октомври 2003 г.) и разстрела на Косьо Самоковеца насред Амстердам (на 6 декември същата година) Хафти изпада в неколкомесечна професионална безтегловност. След което сменя професията си и започва да се занимава с внос на... месо от водни биволи от Африка и Азия, обмитявано като охладено или прясно телешко и говеждо.
Ако се спазват технологичните процедури за първична обработка, а след това по етикетите на продуктите бъде описано как да се третира месото от воден бивол, проблеми не би трябвало да има. В случая обаче клиентите на Хафти са предпочели да си спестят разходите за подобни екстри и неизвестно количество българи са погълнали още по-неизвестно количество... амеби, коки, бактерии и какви ли не още приносители на най-различни екзотични зарази и болести.
Но и това не е всичко, за съжаление. Според нашите консултанти, по-напредничавите производители на колбаси, за да увеличат печалбите си, прибягват и до съвсем забранени удари под пояса. В смисъл такъв, че в телешките кренвирши добавят и... съставки, които изкуствено повишават апетита. Тоест, колкото повече и по-големи боклуци поглъща човек под формата на пушени телешки кренвирши, толкова по-неистово му се яде нещо телешко: от пуешки гушки, колаген или от каквото там е благоволил да сипе в казана технолога на фирмата производител.
Какво може да се добави в заключение? Май нищо друго, освен едно: бедните и социалнослабите българи е необходимо завинаги да забравят, че саздърмата и бахурът са хем евтини, хем вкусни, хем хранителни. Според нашите консултанти, начините за приготвяне на саздърма и бахур са два. В единия случай важна роля в процеса играят крадците на едър и дребен рогат добитък, собствениците на незаконните кланици и транжорни, както и отговорниците по отпадъците в редовните месопреработвателни предприятия. С други думи, ако случайно някой попадне на саздърма, която струва лев-лев и половина за килограм, да не си купува, защото и Господ не знае какво има в нея - дали кучешко, конско или магарешко месо, или пък сухожилия, сланина и кожа, изхвърлени уж за 100-процентово изгаряне.
В другия случай, колкото и изненадващо да звучи, главната роля е поверена на веригите от хипермаркети и магазини за хранителни стоки, както и на самите производители. Едните са длъжни да върнат обратно непродадените колбаси, мръвки и кайма с изтекъл срок на годност (около 30% всеки месец), а пък другите са призвани да произведат от тях саздърма и бахур по много простичка рецепта - залежалата стока се изсипва в огромни мелачки, след което , в зависимост от потенциалните потребители, в получената смес се добавя колаген (ако саздърмата е без петна) или обикновена овча лой (ако е жълтеникава на цвят и мазна на пипане).
Причината, поради която производителите са способни да сътворят подобно нещо, няма нищо общо с мисълта за бедните и гладните. За всеки килограм салам, кренвирши, кайма, месо или филе с изтекъл срок на годност и предназначен за унищожаване те (производителите) трябва да внесат 20% ДДС върху цената на едро. И понеже са станали богати точно защото винаги са пестили, работата е ясна: като няма зрелища и хляб за бедните и социалнослабите, поне по някое и друго кило саздърма и бахур да се намира. Тъй де, за толкоз пари - толкоз храна. Да не говорим, че при вноса третирането и преработката на свинското и пилешкото ситуацията е още по-страшна, но за това - някой друг път.

Иван Рачев

картинка за стр. 1 -

U/параграф/фото/брой - Салами-Маями

ТПС за стр. 4

Колкото и неприятно да е сравнението, в момента българският месопреработвателен бизнес - въпреки всички негови претенции, е по-близо до телешките половинки и четвъртинки, нахвърляни в руския учебен камион, отколкото до тези италиански произведения на изкуството.

U/параграф/фото/брой - Салами-Маями-1 и Салами-Маями-3

КАРЕ

Кой лъже - на въже! (фаша)

ЕЛИТЕН РЕСТОРАНТ НАТРОВИ ЕЛИТНИ СПОРТИСТИ

Състезатели по тенис на маса от България и Австрия се натровиха след консумация на храна в ресторанта на хотел Метропол в Пловдив. Тази радостна новина бе съобщена в сряда (22 август) от директора на пловдивската Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) - д-р Ани Егинлиян.
Според разказа на д-р Енгилян, те са били на подготвителен лагер в града. На 8 август четиримата изведнъж се почувствали много зле, потърсили помощ в Спортния диспансер и съобщили на лекарите, че имат силно главоболие, разстройство и повръщане. А единия от австрийците е бил толкова зле, че по време на прегледа е колабирал.
Шефката на РИОКОЗ-Пловдив заяви, че едва сега информира медиите, защото е изчакала да излязат резултатите от проверката на ресторанта и от пробите, взети от храната, с която на 8 август четиримата тенисисти уж са подкрепили организмите си.
В пилешкото месо, предлагано от ресторанта на 8 август, установихме салмонела, а в свинското месо и карначетата - колибактерии. Колибактерии имаше също по дъските за рязане на продуктите, хладилниците и съдовете за консумация на храната, обясни д-р Енгилян и допълни, че хигиената в ресторанта на хотел Метропол не е била на нужното ниво, а собствениците на заведението са били задължени да го затворят и дезинфектират.

Facebook logo
Бъдете с нас и във