Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ОЩЕ ВЪЗДУХ ПОД КРИЛЕТЕ НА НИКИ ПИЛЕТО

Голямата врътня около т.нар. голямо дело за контрабанда срещу видния столичен бонвиван Николай Методиев-Пилето изглежда скоро няма да спре. Известна надежда се появи на 26 септември 2007 г., когато Софийската градска прокуратура внесе срещу него обвинителен акт в Софийския градски съд (СГС) за незаконен внос.
Развитието на делото обаче доказва, че всички, които са пожелали бързото му придвижване, всъщност са заложили на куц кон. Поредното разочарование този път дойде откъм учудващата липса на координация между прокуратурата и съда. Четири месеца след внасянето на акта едва миналата седмица определеният съдия-докладчик от СГС се е усетил, че всъщност не той трябва да гледа процеса, а колегите му от Софийския окръжен съд (СОС).
След проблясъка магистратът най-чинно препратил делото по подсъдност на СОС, като във въздуха остава да виси питането защо на Софийската градска прокуратура не й е просветнало още през септември, че не СГС е компетентният съд, а окръжният. В резултат на това голямото дело направо си отлежа за четири месеца в Софийския градски съд.
Иначе сагата около Николай Методиев вече се точи около пет години - началото й се губи на 24 юли 2003 година. Тогава МВР съобщи, че Пилето е задържан, защото е уличен като организатор и ръководител на контрабанден внос на 5 ТИР-а с китайски стоки.
По време на разследването обаче органите изясниха, че далаверата всъщност е далеч по-мащабна. За първи път СДВР (сега СДП) получава сигнал за незаконния внос на стоки на 18 юли 2003 година. Още същия ден в складовата база на Николай Методиев край софийското с. Долни Богров е задържан един от контрабандните ТИР-ове, точно в момент, когато работници са разтоварвали китайските стоки. Останалите пет ТИР-а на Пилето са задържани на 19 юли вечерта, запечатани са и са оставени под полицейска охрана, но не къде да е, а именно в базата на нарушителя.
На 21 юли сутринта 2003 г. ТИР-овете са закарани в складовете по митнически контрол на фирма ММ (Милицер и Мюнх), за да бъдат проверени. Поради липса на свободни митничари проверката е извършена на 22 юли, а резултатите са силно изненадващи за държавните органи: всички камиони се оказват пълни не с китайски стоки, а със строителни материали.
Ден по-късно двамата полицаи, пазили камионите на Пилето, признават, че по време на нощното им дежурство негови хора са пристигнали в складовете, прибрали са контрабандата и са напълнили камионите с редовна стока. Самите полицаи си замълчали, защото Николай Методиев ги е заплашил.
Въпреки подмяната на стоката на 24 юли 2003-а Пилето е задържан. Ден по-късно аферата започва да се разплита. Оказва се, че в нея са замесени шестима митничари, все служители на ГКПП-Кулата - Ангел Ангелов, Виолета Чанкова, Петър Такев, Първан Костадинов, Александър Йотов и Михаил Георгиев.
Разбира се още, че в периода януари-юли 2003 г., докато на работа е била ръководената от Ангел Ангелов смяна, през ГКПП-Кулата са преминали общо 174 ТИР-а с китайски стоки, от които 90% са на дружество Ем. Джи. ЕС., а негов собственик е Николай Методиев-Ники Пилето.
До есента на 2004 г. екипът от Националната следствена служба (НСлС) установява, че от януари до юли 2003 г. Ники Пилето е внесъл контрабандно в България не 174, а цели... 263 ТИР-а. И то само през две ГКПП-та - Кулата и Калотина.
Освен това в хода на разследването е доказано, че Ники Пилето работи не с пет, а с 20 ТИР-а, които се водят собственост на десетина от фирмите, участващи в контрабандната схема.
В края на 2004 г. НСлС приключва с разследването у нас. За да си върже гащите обаче, националното следствие изпраща съдебна поръчка до Гърция, която трябва да каже кой се е грижил за стоката на тяхна земя.
Отговорът от южната ни съседка дойде едва на 10 март 2006 година. Малко преди окончателното приключване на разследването обаче в сила влезе новият Наказателнопроцесуален кодекс (28 април 2006 г.) и делото отново забуксува - този път по процедурни причини. Това се дължеше на новото изискване делата за контрабанда да се наблюдават вече от окръжните прокуратури (дотогава те бяха наблюдавани от районните прокуратури).
Заради това НСлС изпрати материалите на Софийската градска прокуратура. Едва на 4 октомври 2006 г. Николай Методиев бе задържан, а малко по-късно е обвинен в контрабанда в особено големи размери (чл.242 от НК), защото, според разследващите органи, става дума за далавера на стойност 3.5 млн. долара. Със същото обвинение бяха сюрпризирани и 12-имата шофьори на Ники Пилето, а пък митничарите ще отговарят пред закона само за длъжностни престъпления (чл. 282 от Наказателния кодекс).
Както вече посочихме, обвинителният акт по делото беше внесен в СГС на 26 септември 2007 година. Още тогава обаче прокуратурата е трябвало да се усети и да го внесе в Софийския окръжен съд, защото престъплението не е извършено на територията на София-град, а на територията на София-окръг. За това са налице наистина очевадни факти - все пак контрабандата е извършвана през ГКПП-Кулата и Калотина, а складът на Пилето се е намирал в софийското село Долни Богров. Кой знае защо държавното обвинение някак е пропуснало тези дребни факти. А пък СГС четири месеца умува, докато открие...топлата вода.
Сега делото е разпределено на съдия Пламен Петков, шеф на Наказателната колегия на Софийския окръжен съд. След като той се запознае с материалите, ще реши дали да определи дата за начало на процеса или... да върне обвинителния акт на прокуратурата. Каквото и решение да вземе обаче, е ясно, че делото ще тръгне най-рано след два месеца. А дотогава Николай Методиев спокойно ще управлява бизнеса си и ще остане една от най-коментираните персони в светските хроники.

Facebook logo
Бъдете с нас и във