Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Особености на съдебната география

Проблемите с прекомерната натовареност на едни съдилища в страната за сметка на другистава хроничен за България. Данните за тези диспропорции бяха изложени в специален доклад на ВСС на едно от последните му заседания. Мине не мине, и току някой по върховете на съдебната власт се сети, че магистратите в София не могат да си вдигнат главите от работа за разлика от много от колегите си в провинцията, които са по-малко заети. Според този доклад столичните съдилища са най-малко два пъти по-натоварени от средното за страната. А направо шокиращи са данните за Софийския районен съд, където всеки съдия се произнася по 82. 5 дела на месец при средно 38.5 дела за другите районни съдилища в страната.


Сравнително по-леко е положението в Софийския градски съд (28.4 дела на месец при средно 8.6 за страната), в Административен съд - София град (29 дела при 14.2 за страната) и Софийския апелативен съд (11.9 при 6.7 за страната). Тенденцията за последните четири години е към увеличение на постъпващите дела в районните съдилища. При средно 28.6 дела месечно, разпределени на районен съдия за периода 2008-2010 г., през 2011 г. делата, с които вече трябва да се справи този магистрат, са по 38.4. Данните показват сериозна заетост и на районните съдии във Варна, в Пловдив, в Габрово и в Русе, но те все пак решават средно по 10-15 дела по-малко, отколкото колегите им в София. Но това е много повече от средното за България. На този фон военните съдилища стоят почти без работа, като се има предвид, че всеки магистрат във Военноокръжния съд в Плевен например разглежда по 1.7 дела на месец при средно 4.8 за цялата държава.


Проблемите с претоварването на Софийския районен съд

не са от вчера и стават все по-тежки. Въпреки изписаните тонове мастило по този повод столичната магистратура продължава да работи в ненормални условия. Вавилонското стълпотворение от дела и хора трябваше отдавна да се е променило. Още през 2010 г. правителството отпусна 4 млн. за ремонт на сградата на бившето ГУСВ на бул. Цар Борис III, щедро предоставена на районното съдилище. Но и в момента съдиите, прокурорите и служителите от Софийския районен съд и прокуратура продължават да се прескачат и да се гъчкат с тълпите граждани и посетители. В момента над 120 съдии и над 500 съдебни служители на Софийския районен съд обитават около 10 000 кв. м, а 500 районни прокурори и служители - около 3 000 кв. метра. Все още повечето съдийски кабинети продължават да приютяват по четирима или петима човека. Липсата на площ отдавна е довела до преграждането на коридори, за да се превърнат в кабинети и канцеларии, а архивът се разлага от влагата из мрачните мазета на старата сграда на ул. Драган Цанков.


Това аварийно положение принуди Софийската районна прокуратура и Софийския районен съд да внесат преди няколко месеца предложение във Висшия съдебен съвет за промяна на районирането на столицата. Шефовете на съда Красимир Влахов и на прокуратурата Александър Налбантов предложиха делата на хора, живущи в крайни квартали на София и във вилните зони, да се гледат в районните съдилища в най-близките съседни градове.


Това едва ли ще разреши изцяло проблемите с натовареността, но все пак би било някаква стъпка в тази насока. Още повече че в много от случаите транспортната инфраструктура позволява по-лесен достъп на жителите на тези квартали до съседни районни съдилища, отколкото до центъра на София, където е районният съд. Конкретните предложения на съдебните началници: са кметствата от район Нови Искър например да преминат към съдебния район на РС-Костинброд; кметство Мало Бучино да премине към районния съд в Перник; кметствата от район Кремиковци да минат към районния съд в Елин Пелин; кметствата на Волуяк и Мрамор да преминат към съда в Костинброд; кметствата на Владая и Мърчаево да бъдат обслужвани от РС-Перник и т.н


Тези идеи за промяната в съдебната география на София-град и Софийска област обаче отлежават безответно в деловодството на Висшият съдебен съвет от юли 2011 година. Това, което прави кадровият орган до момента, е единствено периодично да отчита в съответните доклади с колко точно процента нараства натовареността, но те потъват в забрава.


При поредния анализ за състоянието на заетостта на съдиите в края на март стана ясно, че ВСС нямало да работи по


прекрояването на съдебната карта в страната

заради тежката икономическа обстановка и разчита шефовете в системата сами да оправят. И дава акъл на съдебните началници по места да прехвърлят щатове от по-натоварените към по ненатоварените съдилища. Но кога това ще стане и дали въобще ще бъде реализирано, един Господ знае. Във всеки случай едва ли ще се случи в рамките на следващите шест месеца, след които изтича мандатът на настоящия кадрови орган.


Магистратите сега са вперили взор, изпълнен с надежда, във вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. От негово неотдавнашно изявление се разбра, че той лично се е заел с ново райониране на столицата и на околните селища, така че да се разтоварят Софийския районен съд и Софийския градски съд. Отчаяни от бездействието на съдебната власт, шефовете на въпросните столични съдилища вече са се срещнали с Цветанов. И магистрати от Перник са поставили проблема с изключително голямата си натовареност. Вицепремиерът обеща с общи усилия МВР и съдът да създадат условия, които биха могли да облекчат работата на СРС и СГС.


В началото на март пък в София се проведе форум на съдии от цялата страна, който прие план за реформи в съдебната система, и в него магистратите предлагат да се определят еднакви статистически показатели за натовареността на всички съдилища. Те трябва да се отнесат към демографските и икономическите показатели на обслужваните от всеки съд общини, към коефициента на престъпност там и към бюджетните разходи за издръжка.


Магистратите предложиха също


териториални промени в съдебните райони

- придаване на общини от по-натоварени към по-ненатоварени съседни райони, което, както се разбра, предлагат и столичните съдебни началници, приоритетно осигуряване на столичните съдилища, оптимизиране на структурата на военните съдилища и прокуратури и пр. Преди време бившият председател на Върховният касационен съд Константин Пенчев пък имаше оригинална идея да се изградят мобилни съдебни състави, които - подобно на хвърковатата чета на Бенковски , да обикалят малките градчета и да обслужват гражданите, но и тя, както всички други, останаха само на книга.


Междувременно делата се трупат, а съдиите получават наказания, че ги просрочват, без никой да се опитва да реши проблемите с тяхната натовареност. През лятото на миналата година Инспекторатът на ВСС направи ревизия на наказателното отделение на СГС, която показа, че масово не се спазват сроковете за делата. Повечето магистрати оправдават тези просрочвания с прекомерната работа. По ирония на съдбата дисциплинарните наказания налага същия кадрови орган, който би трябвало да е водещ при решаването на проблема.

Facebook logo
Бъдете с нас и във