Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Оспориха изборите пред Конституционния съд

Кандидат-депутати и партии изпратиха шест жалби до Върховния административен съд с искане да сезира Конституционния съд и да провери изборните резултати. Жалбите станаха причина за свикването на безпрецедентно общо събрание на съдиите от ВАС миналата седмица, които трябваше да решат дали да ги препратят до КС, или не. Подобен въпрос се поставя за първи път, затова и решението на съдиите се чакаше с особено нетърпение от всички. Решението бе от особена важност и защото трябваше да покаже дали ще се "отприщи" път към Конституционния съд и за гражданите, или той ще си остане все така недостъпен за тях.

Единственият орган, който има право да направи проверка за законосъобразността на парламентарните избори, е Конституционният съд. В жалбите, които в момента заливат Централната избирателна комисия и ВАС, се описват съмнения за драстични нарушения, извършвани главно по време на преброяването на бюлетините и при отчитането им в протоколите на секционните комисии. Достатъчен пример за безобразията, които са се вършили, са десетките сигнали за мистериозно "изчезнали" преференции, поставени от гражданите върху бюлетините им, но незачетени при преброяването. Но нито ЦИК може да направи нещо, нито ВАС - законът им е вързал ръцете. Проверката е възможна само по един начин - ако се отворят чувалчетата с изборни книжа. А единственият орган, който може да разпореди това, е Конституционният съд, но и това при условие, че там е образувано дело.

Условието да се стигне до такова дело е КС да бъде валидно сезиран. А това на човешки език означава, че трябва да бъде известен от орган, който има правомощието да го направи. Според конституцията не само редовите избиратели, но и кандидат-депутатите, и партиите нямат право самостоятелно да се жалват до КС - с това право разполагат само изрично изброени органи: президент, МС, главен прокурор, 1/5 от народните избраници, ВКС, ВАС и омбудсман - никой друг. Право на индивидуална жалба пред КС у нас така и не е дадено на гражданите.
Затова сега недоволните правят опит да достигнат до КС по обиколен път - чрез жалби до Върховния административен съд, до Върховния касационен съд, до главният прокурор и до всички останали органи, които могат да сезират КС.

Пред ВАС жалбоподателите настояват съдът да поиска преразглеждането на резултатите от вота, след като конституцията го овластява за това. Само че това не може да бъде направено от отделните състави на Върховния административен съд, а само от общото събрание на съдиите - така пък гласи становището на същия този Конституционен съд, изложено в негово решение от 2005 година. Затова и се наложи свикването на съдиите, които да решат какво да правят.

Спорът всъщност бе какви са правомощията на ВАС в този случай, защото те не са уредени никъде, в никой закон. Едната теза е, че административните съдии се явяват нещо като "пощенска кутия" и нямат правомощия да проверяват жалбите за тяхната допустимост и законосъобразност - те просто трябва да ги препратят до КС. Други юристи обаче смятат, че не е така и че ВАС има право на самостоятелна преценка за това дали да допусне жалбата до КС - без обаче да може да се произнася за нейната основателност.
В крайна сметка съдиите допуснаха пет от жалбите до КС и това само по себе си е прецедент, от който гражданите безспорно ще имат полза. Но случаят е драстичен пример за това, доколко изборното законодателство, въпреки непрекъснатите му ремонти, е все недоработено. Пренаписването на поредния Изборен кодекс и без това отне достатъчно време, така че можеше да се уреди и процедурата по обжалването на резултатите от вота. Само че за това се изисква депутатите да имат добра воля, съвест, да имат някакъв интерес. А те нямат - възможността да им се разбъркат сметките след изборите е нещото, което най-много ги плаши.


Преференции на прицел
Какви промени ще направят в Изборния кодекс новите управляващи? Това е една от темите, която неизменно присъства по време на преговорите между  ГЕРБ и други парламентарно представени партии дни наред. И единственото, което се чува по този въпрос, е, че има "недостатъци", които трябва да бъдат поправени. Плюс алабализми от сорта, че ще се иска задължително гласуване, ама след всенародно допитване.

 

Един от най-големите "недостатъци" на току-що отминалите избори  очевидно е преференцията, която разбърка доста сметки на партийните щабове. В резултат 20 от депутатите в новия парламент са избрани благодарение на преференциалния вот. Най-много от "преференциалните" депутати са от ГЕРБ - десет, петима са от БСП, двама - от Реформаторския блок, и един от ББЦ, отчете във вторник (21 октомври) Институтът за развитие на публичната среда. Повече от 35% от гласувалите българи са се възползвали от правото си да пренаредят депутатските листи - това са повече от 1.1 млн.
 

Ситуацията в никакъв случай не се харесва на политическата каста, затова и първото, което се очаква да бъде направено при предстоящия ремонт на Изборния кодекс, е тя да бъде премахната или поне смачкана до такава степен, че практически да се обезсмисли. А за тази "мисия" отсега се очертава солидно мнозинство, в което може да влязат представители на ДПС, които винаги са били против преференциалното гласуване, ГЕРБ - която направо го беше зачеркнала от Изборния кодекс на Искра Фидосова, и БСП - заради феномена 15/15 от евровота, с който завинаги ще останат в изборната история.
 

Всъщност за намеренията си да ремонтират кодекса хората от ГЕРБ заговориха още веднага след изборите. Дали ще махат преференцията, така и не бе казано в прав текст, но за сметка на това  Бойко Борисов заяви, че трябва да бъде въведена "по-честна избирателна система, която да защити демокрацията в истинския смисъл". А заместникът му Цветанов го допълни, че след въвеждането на гласуването с преференция е скочил броят на невалидните бюлетини, подадени от гражданите. Което подсказа, че бъдещето на преференциите няма да е розово.
 

Впоследствие партийното ръководство разбра, че май ще се наложи да омекне по темата, ако иска изобщо да направи правителство. Реформаторският блок не би се съгласил  с орязване на преференциите.

А  от АБВ пък още повече подгряха манджата, като поискаха директно да се обмисли вариантът 120 от депутатите да се избират мажоритарно.
Същински, задълбочен дебат и споразумение за дълбоки и смислени промени в изборното законодателство обаче поне засега не се задават отникъде.

Facebook logo
Бъдете с нас и във