Бившият вътрешен министър Христо Терзийски влезе в задочен спор със служебния си правоприемник Бойко Рашков. В профила си във "Фейсбук" Терзийски възропта срещу освобождаването на главния секретар на МВР Ивайло Иванов, определяйки го като противоречащо на Закона за МВР (ЗМВР).
Както е известно, в края на миналата седмица Министерският съвет предложи да бъдат прекратени правомощията на главен комисар Ивайло Иванов "във връзка с нарушение на основни принципи за работа в МВР, изразяващо се в незачитане и негарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство, както и в липса на обективност и безпристрастност, с което е накърнил престижа на МВР както пред служителите на МВР, така и пред обществото".
Предложението на служебния кабинет бе последвано от указ на президента Румен Радев, който посочи на Професионалист № 1 в МВР
откъде се излиза и затръшна вратата зад гърба му.
Според Христо Терзийски това е станало в противоречие с изискванията на ЗМВР.
"Законът много ясно разграничава политическото от професионалното ръководство на министерството. Затова и изчерпателно регламентира хипотезите, при които могат да се прекратят правомощията на Главния секретар на Министерството на вътрешните работи. В Решението си за отстраняването на Главен комисар Ивайло Иванов, служебното правителство, тъй като няма как да намери друго основание, се позовава на чл. 36, ал. 6, т. 6 - "тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на министерството", пише бившият вътрешен министър.
Член 36 от ЗМВР посочва, че главният секретар на МВР е висшата професионална длъжност в министерството и се назначава с указ на президента по предложение на Министерския съвет. Една от хипотезите
за прекратяване на правомощията му
е описана в ал. 6, която има предвид Терзийски, и чието изпълнение става по реда на предходната ал. 3 - при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца.
Дотук добре, както се казва в онзи популярен виц: очевидно твърденията за противоречие между мотивите на служебния кабинет и изискванията на ЗМВР ги няма никакви. Главоблъсканицата обаче настава, когато човек реши да види какво - аджеба - означава това "тежко нарушение". За целта "отваряме" разпоредбата на чл. 203 от Закона за МВР и откриваме...
цели 15 конкретни простъпки,
заради които главния секретар на вътрешното ведомство може да бъде изхвърлен на улицата моменталически. Колкото до главен комисар Ивайло Иванов, засега той се вписва - и то донякъде - само в три от хипотезите:
- злоупотреба с власт или доверие;
- умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна вреда на държавата, МВР, юридически лица или граждани;
- деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.
Уточнението "и то само донякъде" никак не е случайно, защото в закона не са посочени две много важни обстоятелства Първо - кой констатира и доказва, че нарушенията на главния секретар са тежки. И второ - кой точно налага наказанието на главния секретар на МВР. Посочено е само, че за всички държавни служители в министерството наказанията се налагат със заповеди на министъра или определено от него лице,
без наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР.
Спорно е също така дали освобождаването на Иванов е станало според процедурите, регламентирани в закона:
- наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение;
- образуване на дисциплинарно производство;
- доказване по неоспорим начин на извършеното тежко нарушение;
- осигуряване право на защита на Ивайло Иванов;
- изготвяне на мотивирано предложение за уволнението на Иванов до Министерския съвет;
- обсъждане на казуса по време на правителствено заседание;
- изпращане на предложение за уволнението на Иванов до държавния глава;
- издаване на указ за уволнението на главния секретар на МВР.
Или някакви други процедурни "неща" в този дух. Доколкото стана известно обаче най-сериозният повод за отстраняването на Ивайло Иванов са проявите на полицейското насилие по време на миналогодишните протести. И най-вече - схватките по време на "изданията" на
т. нар. "Велико народно въстание"
през лятото и есента на 2020 година.
Всички твърдения за насилие спрямо протестиращите обаче бяха отхвърлени от самия министър Христо Терзийски, който през януари т.г. обобщи, че няма данни за организиран със заповед отгоре "въоръжен полицейски отпор", а само отделни прояви на нарушаване на законовите разпоредби. А материалите от проверките по случаите бяха изпратени в прокуратурата - за да бъдат "верифицирани", както се изрази МВР-шефът Терзийски. Произнасяне
от страна на държавното обвинение
обаче така и не последва. Логично.
Както се казва в народната мъдрост "битият си е бит...".
И докато МВР и прокуратурата заметоха случаите под чергата, служебният кабинет се опитва да възстанови справедливостта с кардинално решение - отстраняването на професионалист №1 в МВР.
Повод за това решение са грешки от организационен и тактически порядък, допуснати от ръководството на МВР по време на сблъсъците с протестиращите. Грешки, които все още не са обективирани във вид на факти от задълбочена проверка, изясняваща конкретни нарушения на конкретни хора.
Нещо, което може да изиграе лоша шега на служебния кабинет, ако бъде установено по съответния съдебен ред при оспорването на освобождаването на главния секретар на МВР Ивайло Иванов. И той да се върне за кратко, но триумфално в МВР, за да си вземе полагаемите му по закон заплати. Заплати, които ще ги платим всички ние.
