Параграф22 Weekly

§22 Анализи

От Филчев с любов

За българската прокуратура мандатът на някогашния й ръководител Никола Филчев доби мрачната слава на управлението на свирепия цар Иван Грозни, който укрепвал властта си, пращайки болярите на дръвника. Подобно на руския самодържец Филчев си изгради образ на непредсказуем чешит, който без замисляне прилага юмручни практики към подчинените си и не се трогва даже от смъртни случаи сред по-лабилните от тях.


Умиротворяващият мандат на Борис Велчев позакърпи съдрания имидж на прокуратурата, но само донякъде и съвършено илюзорно. Седемте години се изтъркаляха и същите скелети си останаха в гардероба, вместо да бъдат изхвърлени. И сега проговарят по филчевски.


Новият главен прокурор Сотир Цацаров вероятно е вече наясно, че където и да пипне държавното обвинение, все ще замирише. А разбута ли някои по-деликатни структури, направо започва да вони. Както стана с неочакваното му решение да разтури инспектората към Върховната касационна прокуратура (ВКП). Ако беше спрял дотук, Цацаров можеше и да избегне ответен удар, но той взе, че предложи шефката на прокурорския инспекторат Малена Филипова за уволнение. И скелетите затракаха.


nbsp;


Към днешна дата песента им е непоносима за ухото и неразбираема за ума. Жената, призвана да брани законността в прокурорските действия, се озова в центъра на събитията след дългогодишна кариера (последните десет години - начело на инспектората), по време на която не бяхме виждали очите й. Нито пък сме чували за успехите й в проверките на многобройните сигнали срещу прокурори на всички равнища. Но пък изведнъж се оказа, че Филипова си е спечелила врагове, които може даже да платят, за да се случи инцидент с нея. Целта им била да й отмъстят и да й затворят устата като един от най-информираните хора по отношение на корупцията. Предвиждайки, че хора с власт и пари ще платят за някой нелеп инцидент, ексшефката на закрития инспекторат посочи, че и проверката срещу нея е от такъв характер. А това си е чиста проба уличаване на главния прокурор, че изпълнява платена поръчка, при това мокра.


И тук започват да изскачат въпросите. На кого ли му е притрябвало да затваря уста, която никога не се е отваряла ? И на човек, който не може да се похвали с каквито и да било резултати в антикорупционната си дейност? Парадоксално, но и показателно е, че както главният прокурор, така и главният му инспектор не засягат главната тема - за бездействието на инспектората, който от години приема и проверява сигнали, но те все се оказват неоснователни. Вместо да се говори за това колко проверки е смачкал инспекторатът, ни предлагат темата за престараването му в поръчкови проверки срещу определени прокурори и по определени дела.


Интересно е и дали акцията срещу прокурорския инспекторат би била проведена, ако Малена Филипова не се беше оказала човекът, разпънал чадъра над бившия земеделски министър Мирослав Найденов, срещу когото бяха повдигнати обвинения за предлагане на подкуп, за принуда и злоупотреба със служебно положение. Защо Найденов се оказа на прицел е отделен въпрос, но едва ли премахването на инспектората може да бъде обяснено и оправдано с неправомерните му действия по една проверка. Далеч по-издържан е изводът, че главният прокурор не се чувства сигурен в работата си с орган, който реално не върши нищо докрай, но може да подхване всичко. Както каза Цацаров, инспекторатът си е присвоил всички дейности, присъщи на юридическата професия, с изключение на адвокатския. А на практика и него, защото мачкайки сигнали срещу прокурори, хората на Малена Филипова са действали като техни защитници.


nbsp;


nbsp;


Гузни съвести

Оценката за десетгодишната дейност на инспектората към ВКП звучи и правдоподобно, но и абсурдно. Дори смехотворно. Излиза, че хората на Филипова са изгаряли от желание да проверяват закононарушения, което водело до престараване и преработване. В крайна сметка обаче от това не произлизало нищо, тъй като не се стигало до образуване нито на наказателни, нито на дисциплинарни производства.



Наред с констатацията, че Малена Филипова не давала и пет пари за принципа за случайно разпределение на делата, разпоредената от Цацаров ревизия на инспектората наблегна на извода, че той е иззел функции, с които по закон не разполага. Вместо да проверява само прокурори, Филипова налагала извършването на проверки срещу съдии,нотариуси и частни съдебни изпълнители. Тънката разлика е, че подобни проверки, доколкото има данни за престъпна дейност, безспорно са в правомощията на прокуратурата, но не и на нейния инспекторат.



Най-възмутителна за родната правна доктрина обаче е дързостта на инспектората да посяга на нейната светая светих, предприемайки проверки на актове по същество на разследващи органи и дори на съдии. Очевидно инспекторите във ВКП далеч не са се доверявали на инстанционния контрол, който в български условия е крайно ненадеждно средство за ревизия на съдебните актове, и са се намесвали по висящи дела. При това са проявявали подчертан интерес към начините на формиране на т. нар. вътрешно убеждение на съдиите. За да им хване спатиите, Филипова включвала в проверките ГДБОП и ДАНС, които пък от своя страна ползвали специални разузнавателни средства. Всъщност, движейки се по ръба на закона, инспекторатът е прилагал най-ефективната тактика срещу корумпираните съдии - държал ги е под око в хода на делото, преди да го опорочат с окончателен акт. Въпросът е с чисти подбуди ли е правено това, или в полза на определени хора и интереси. И защо свръхчувствителните към намесата в правораздавателната им дейност съдии са си затраяли за това, че инспекторатът е изземвал при проверките си висящи граждански и наказателни дела. Да не говорим, че по закон подслушването и проследяването на съдии стават със санкцията също на съдии, а ревизията не изнесе данни за нарушения в прилагането на тези СРС. Тя мълчи и за отговорността на бившия главен прокурор Борис Велчев, на когото Малена Филипова докладвала всичко във връзка с проверките на инспектората.



Хлъзгав е и упрекът, че инспекторатът предприемал проверки по анонимни сигнали. От една страна, Малена Филипова е права, че изрична законова забрана за това няма. От друга страна, за всеки е ясно, че в много случаи анонимните сигнали предоставят достоверна и ценна информация. И тук обаче важно е за какво служи тя, щом като нито един от тези сигнали не е довел до търсене на отговорност от някого.



На тези въпроси ревизията обаче не дава отговор. А възможното обяснение е, че във всички тези истории има твърде много гузни съвести на магистрати, които са мълчали с очакване да им се размине. Както е и ставало, въпреки че резултатите от проверките са били вкарвани като данни в електронен регистър, извлечение от който е изпращано на Висшия съдебен съвет (ВСС). Сега тези данни ще бъдат унищожени - не защото не са достоверни, а защото проверките са приключени безрезултатно.


nbsp;




Защитна тактика


Както може да се очаква от стар съдебен апаратчик, Малена Филипова е далеч от мисълта да проговори. Във връзка с намиращите се в касата й приключени преписки тя даде впечатляващо обяснение - пазела чувствителната информация в тях не за да оказва натиск върху магистрати, а от съображения за сигурност. Голямото пазене било всъщност от медиите, за които тази информация била интересна. А охранявани от медиите се оказват председатели на съдилища и ръководители в прокуратурата и изтичането й щяло да има неблагоприятен ефектза тях, въпреки че проверките не доказвали тяхна вина. В добавка Филипова неколкократно посочи, че действията, заради които искат да я уволнят, са част от длъжностната й характеристика.



В крайна сметка всички са предупредени, че тя знае много и не бива да я принуждават да се разприказва. Според запознати с интригите във ВКП най-вече е размахан пръст към кръга около бившия заместник главен прокурор и сегашен член на ВСС Камен Ситнилски, който дълги години опитвал да разбие инспектората. В съдебните среди се говори, че назначената от Сотир Цацаров ревизия протекла в постоянното присъствие на един от членовете на съвета - именно Камен Ситнилски, който имал големи страхове какво ще излезе от касата на Малена Филипова.





История с куче


Бомбастичната новина, че Малена Филипова разпънала чадър над бившия земеделски министър Мирослав Найденов, също предизвика смях през сълзи. И няма как да е иначе, след като самата прокуратура обясни близките отношения между двамата с обстоятелството, че професионалният ветеринар Найденов е лекувал любимото куче боксер на прокурорката. Кучето все пак умряло, но трогнатата му стопанка се отблагодарила с проверка срещу душманите на ексминистъра - бившата директорка на Фонд Земеделие Калина Илиева и разследващия по неин сигнал провинен министър прокурор Красимир Тренчев.



Кучешката история първоначално взе да се разпада, но все пак се оказа, че си има и опашка. Отричайки Найденов да е бил лекуващ лекар на домашния й любимец, висшата прокурорка призна нещо далеч по-интересно - че познанството й с министъра тръгнало от скандалната общинска фирма за контрол на безпризорните животни Екоравновесие, на която Найденов беше шеф. Филипова се обяви за активна природозащитничка, която звъннала на Найденов за едно ранено куче на Цариградско шосе.



Природозащитното битие на Малена Филипова само по себе си плаче за проверка и разследване. Витаещите вече второ десетилетие подозрения, че т. нар. кучезащитници са едновременно психически увредени и финансово облагодетелствани от зверилника, в който се превърна държавата, кореспондира с необяснимата кариера на Мирослав Найденов в агроведомството. Според Филипова запалени кучкари били също бившият главен прокурор Иван Татарчев, а и вицепрезидентът и бившия висш прокурор и правосъден министър Маргарита Попова.



Така дългогодишното недоумение на обществото кой режисира и покровителства терора, на който ни подлагат уличните кучета, получава знакови отговори. Самата Филипова признава, че напуснала фондация за защита на животните единствено заради опасения за несъвместимост с функциите й на прокурор. Но продължила активно да защитава животните и водила битки с общината заради приютите за бездомни кучета. Участвала и в обсъждане на текстовете в Наказателния кодекс, които уреждат малтретирането на животните. Все пак отношенията й с Найденов не били само на ниво кучета. Развили се, така да се каже, според дневния ред на министерстването му.

Facebook logo
Бъдете с нас и във