Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ОТ ЛАФ НА ЛАФ, ТА В ОЛАФ!

Странна е представата на правосъдния министър Миглена Тачева за същността на проектозакона за конфликт на интереси, който предизвика скандал още при обсъждането му в Народното събрание миналата седмица.
В петък (20 юни) министър Тачева обяви, че този проектозакон дава отговор на най-важния въпрос - какво трябва да се прави, когато се установи подобен конфликт. От коментара й става ясно, че при откриването на такъв той трябва да се реши в рамките на три месеца, в противен случай следвало уволнение на виновния служител.
По този повод народът ни е рекъл, че не е луд този, който яде баницата, а този който му я дава. Представен по този начин, духът на закона ни отвежда не към съдебна процедура относно виновния, а към морално-етични казуси, които се разрешават с разкаяние и целуване на ръка за прошка.
Слава Богу, че този проект все още не е влязъл в сила. Иначе щяхме да се издавим в река от сълзи след доклада на KPMG за Фонд Републиканска пътна инфраструктура, установил конфликт на интереси там - факт, в който обществото с основание бе убеден след избухването на скандала Батко.
Заради констатациите на доклада, който вече се намира в прокуратурата, сами си спряхме финансирането на 10 проекта по програмите ФАР и ИСПА на стойност 88 млн. лв., преди ЕС да ни посочи ъгъла за наказание. Любопитно е какви са точно данните около конфликтите на интереси, засечени от одиторите. В този смисъл искането на депутатите от ДСБ да бъдат осветлени констатациите от доклада е основателно, макар че управляващите се дърпат като ущипана мома.
В рамките на този текущ скандал мина и замина една информация за инициатива на вицепремиера по европейските въпросите Миглена Плугчиева, която първа заяви, че мястото на доклада на КPMG е в прокуратурата. Става дума за работната среща, проведена при нея в сряда (18 юни). Според съобщение на правителствената пресслужба в срещата са участвали главният прокурор Борис Велчев, министър Михаил Миков, шефът на ДАНС Петко Сертов, финансовият министър Пламен Орешарски и правосъдният министър Миглена Тачева. Те обсъдили възможностите за засилване на сътрудничеството с Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и повишаване на контрола при усвояване на средствата от ЕС.
Няма нищо лошо в работни срещи от този тип, само дето вече има регламентиран формат за сътрудничеството с ОЛАФ, който, изглежда, всички са забравили. Става дума за Службата за координиране на борбата с измамите (Anti-Fraud Co-ordination Service), известна като АФКОС.
За забравилите и непосветените ще припомним, че това е национално звено, предназначено да помага на ОЛАФ още от времето, когато страната ни беше кандидат за член на ЕС. То е изградено с постановление на МС от 14 февруари 2003 г. за създаване на Съвет за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на европейските общности. Тази структура има задачата да предлага на кабинета проекти за нормативни актове, стратегии за борба с посочените правонарушения и планове за действие към тях. Освен това се отчита ежегодно пред МС и осъществява взаимодействието със съдебната власт.
Председател на съвета доскоро беше бившият вътрешен министър Румен Петков. В състава му бе и бившият изпълнителен директор на Фонд Републиканска пътна инфраструктура Веселин Георгиев. На всички е известно как се разви сагата около фонда и шефа му, която обаче остана сякаш извън интереса на АФКОС.
С нула внимание от АФКОС премина и скандалът около източването на пари по САПАРД. За него в началото на 2007 г. Брюксел яко издърпа ушите на тогавашния вътрешен министър Румен Петков, тъй като сигналът за далаверата всъщност е дошъл от централата на ОЛАФ, а не от българското МВР.
По каква причина аферата бе пропусната от МВР никой не разбра. Факт е, че към съвета от 2006 г. действа едно Централно звено за координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на европейските общности. То се намираше в Министерството на вътрешните работи и по щат в него работят 12 души. Задачата на звеното е да осъществява задължителна координация на оперативното сътрудничество между ОЛАФ и членовете на съвета при провеждане на разследвания на територията на Република България.
Какво работи тази дузина не е ясно. Освен скандала около САПАРД те проспаха и юнашките далавери на Веселин Георгиев - Батко. Може би това бе поводът в средата на май вицепремиерът Плугчиева да обяви, че АФКОС ще премине под нейно командване, оставаше само това да се регламентира с решение на Министерския съвет.
Така или иначе днес в съвета са заместник-министри от всички ведомства, имащи отношение към европарите, шефове на ДАНС, ГДБОП, Гранична полиция, а в работата му пълноправно участие взимат главният прокурор Борис Велчев и шефът на националното следствие Бойко Найденов. Както се казва - цялото кралско войнство е включено в борбата с измамите със средства на ЕС.
Така че нищо друго не остава на АФКОС, освен да се размърда и най-сетне да започне да си върши работата, която е регламентирана с постановления, с инструкции за сътрудничество и още купчина документи. Изглежда обаче шефът на ОЛАФ Франц-Херман Брюнер е прав. Още миналото лято той отбеляза, че в България институционалната машина на властите твърде бавно се задвижва. Това е факт, изяснен от разследванията на ОЛАФ. Брюнер заяви още, че що се отнася до северната ни съседка, тя е с цели четири години преди нас. Очевидно румънските магистрати са научили урока си по-бързо, подчерта Брюнер.
Така че инициативата на вицепремиера по европейските въпроси Плугчиева мяза повече на РR-акция, отколкото на работна среща. А не е нужно кой знае какво усилие, за да тръгне работата - просто трябва да си отворим букварчето и да си изчетем урока докрай.

Facebook logo
Бъдете с нас и във