Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ОТ ОБИКНОВЕН ПОЩАЛЬОН ДО СЕРИЕН УБИЕЦ

Цели три години се извъртяха от черната за вътрешното министерство дата 31 август 2004 г. В онзи далечен август бе дадено кървавото начало на тригодишното ходене на МВР по мъките, за да се стигне и до съдебното фиаско на делото за убийството на Асен Петров-Шаки и полицая Кирил Живков. Двамата бяха разстреляни на вечерта на същата дата в букмейкърски пункт на Еврофутбол на ул.Буря в столичния квартал Княжево. Разследването на покушението мина през гръмките анонси на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов за успешния му край, през изненадващи обрати в съдебната зала, за да свърши най-накрая за срам на МВР като част от дебелата папка неразкрити убийства.
Самата мишена на покушението предполагаше задълбочено ровене на криминалистите в столичното подземие, за да стигнат до поръчителя и извършителите на публичния разстрел. Шаки беше много добре познат на ченгетата със своите осем полицейски регистрации за убийство, отвличане, побой, кражба на автомобил. Според МВР самият
той има пръст най-малко в два показни разстрела
Става дума за убийствата на собственика на столичния ресторант Пчела Николай Иванов на 7 октомври 2003 г. (според разследващите истинската мишена е бил вицепрезидентът на ВАИ холдинг Николай Цветин) и Филип Найденов-Фатик на 19 август 2003 година. Освен това Шаки е подозиран в отвличанията на сина на президента на ФК Славия Венцислав Димитров и на президента на Руен и представител на Пума за България Стефко Колев.
След показния разстрел в Княжево единственият факт, за който можеха да се заловят експертите на МВР беше, че двойното убийство е извършено от двама маскирани мъже. До днес разследващите от вътрешното министерство така и не намериха начин да свалят маските на неизвестните стрелци.
Самото начало на разследването обаче беше бурно и обнадеждаващо. Само пет дни след кървавия инцидент цялата българска общественост разбра, че МВР вече знае кой стои зад кървавата баня. Генерал Бойко Борисов обяви, че разстрелът е дело на бандата на хърватина Роберт Матанич-Слобо, специализирана в изпълнението на мокри поръчки и пусна снимките на издирваните хърватски килъри във ведомствения сайт.
За да не останат твърденията му голословни, ченгетата се похвалиха и с арестуван член на групата. Сънародникът на Матанич
Иван Може бе задържан край Драгоман, докато се чудел как да да премине границата
Гологлавият хърватин бе закопчан на 5 септември 2004 г. и веднага хвърлен в ареста с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража. Заедно с Може беше задържан и Бранко Вуянович, който обаче успя да избяга от Столичната дирекция на полицията по мистериозен начин.
Година и четири месеца след като Борисов наду фанфарите на успешното разкриване на покушението, пред съда се оказа, че Може... няма нищо общо с убийството. За резила на МВР и главния му секретар по случая Параграф 22 изписа тонове мастило и далеч преди края на съдебния процес предполагаше печалния му завършек.
В цялата шумотевица така и не се разбра кой всъщност е обичайният заподозрян Иван Може.
Може завършва средно техническо образование в Загреб. Приятелите му го описват като
тих, скромен и мълчалив човек,
който избягва шумните компании и живее в собствен затворен свят. След училище той започва работа като най-обикновен пощальон в Загреб. Разнася писма и колети, а с припечелваните пари успява криво-ляво да се издържа. Баща му Владимир Може е безработен, затова финансовата издръжка на семейството пада почти изцяло на плещите на сина.
Каква заплата е взимал като пощальон не е ясно. По-важното е, че тя се оказва крайно недостатъчна и хърватинът започва да търси друг начин за по-бърза и солидна печалба.
През лятото на 2004 г. Иван Може се сеща за близкия си приятел Роберт Матанич-Слобо, който по това време се намира в България. Някога двамата седели на един чин в основното училище, израснали са заедно и Иван знае, че може да разчита на своя другар. Според осведомени източници на Параграф 22 той не се колебал много, вдигнал телефона и след кратък разговаря с Матанич на 4 август 2004 г. пристигнал на гости на приятеля си в България. Планувал да остане за един месец - с уговорката, ако изпадне някоя работа за вършене, престоят му да бъде удължен, разказват нашите източници.
Какво е правил хърватинът в периода до убийството на Шаки и Кирил Живков никой не знае. Разследващите обаче го припознават като един от килърите. Предположението им е подкрепено от две миниатюрни парченца кървава хартия върху маратонката на Може.
На 9 юни миналата година обаче съдебна експертиза доказа, че кръвта не е нито на Шаки, нито на Кирил Живков, а на... един от ранените в стрелбата Евтим Евтимов.
Точно 16 месеца след задържането му (5 януари 2006 г.) Софийският градски съд оправда хърватина, а съдия Владимир Астарджиев промени мярката му за неотклонение от задържане под стража в подписка. Присъдата беше потвърдена от Софийския апелативен съд на 22 декември същата година. Апелативните магистрати обаче отказаха тогава да върнат паспорта и шофьорската книжка на Може. Затова хърватинът нямаше право да напуска България и му се наложи цялата 2006 г. да прекара в страната.
През това време той се отдава на страстта си
рисува карикатури и анимации
които обаче не продава. Обмисля и идеята да продава вино, но източниците ни не разкриха дали хърватинът е осъществил замисъла си.
Докато е на свобода, с най-леката мярка за неотклонение подписка, той със сигурност сменя поне три жилища, в които живее под наем: първо се настанява в хотелска стая, за която плаща по 20 евро на вечер (което ще рече по 600 евро месечно); след това в друг хотел, в който си наема стая на двойно по-ниска цена, и после в апартамент, за който плаща по 300 евро месечно.
Баща му Владимир не го забравя и всеки месец му праща по около 500-600 евро, с които поне да си плаща квартирата и да се изхранва някак. За да осигури средствата, загриженият баща продава свои недвижими имоти в Загреб.
Може е бил страстен фен на компютрите и по цял ден висял в ИНТЕРНЕТ клуб на столичния булевард Витоша. Там хърватинът играел на различни игри и си чател с приятели и познати от България и Хърватска. Ходел съвсем спокойни по улиците, без да се притеснява, че някои може да му тегли куршума.
След като и въззивните магистрати от Върховния касационен съд постановиха оправдателна присъда, семейството му веднага събира куфарите и пристига в България
за да прекарат заедно Коледа и да полеят почти сигурното му освобождаване
От деловодството на Софийския апелативен съд се заемат да изпращат по призовкари решението на въззивната инстанция на всички страни по процеса. Нашите източници разказват, че съпругата на застреляния полицай Кирил Живков - Надя, на няколко пъти не е открита на посочения адрес. Затова връчването на решението се забавя, с което престоят на Може в България допълнително се увеличава.
Накрая от САС определят специален призовкар, който всекидневно да посещава адреса на вдовицата. На 14 февруари тази година той успява най-накрая да й предаде решението.
Веднага след това започва да тече 14-дневният срок, в който прокуратурата може да протестира присъдата пред ВКС. Това обаче не става и на 28 февруари изтича срокът за обжалване. А на 1 март пред хърватина се отваря възможността да се прибере вкъщи.
Този шанс обаче не е използван от Може. В нощта на 23 срещу 24 февруари тази година той мистериозно изчезва от ресторант Сливнишки герои в Сливница. Източници на Параграф 22 осветлиха в детайли някои събития, преди Може да се стопи в сливнишкия мрак, поне засега завинаги.
В края на 2004 г., докато е още в ареста, Може се запознава с македонеца Трайче Паздевски, който е в ареста на Столичната следствена служба. Паздевски е подсъдим за рекет, а по-късно признат за виновен и осъден. По-късно този човек ще се окаже
едно от главните действащи лица в по-нататъшните събития
С наближаването на заветния 1 март 2006 г. Може вече си представял как лети за родна Хърватска. Седмица по-рано (23 февруари) късно вечерта (около 22,30 ч.) македонецът звъни на хърватина и с много кандърдисвания успява да го навие да отидат до ресторанта в Сливница. Може, боксьорът Филиян Иванов, тогавашният служител в НСО Манол Георгиев, охранителят в заведението Ивайло Аспарухов и таксиметров шофьор влизат в заведението. Паздерски обаче го няма никакъв, въпреки че инициативата за джамбурето е негова.
Мястото, според нашите източници, не било избрано случайно от македонеца. Пред свидетели той се изтървал, че много му се иска да респектира празнуващия рожден ден в заведението Йосиф Йосифов - Йоско и компанията му, с това че има приятели от НСО, а хърватски килъри му пазят гърба. Каква е била интригата между Паздевски и Йоско обаче нашите източници не пожелаха да разкрият.
Първоначалната идея на македонеца обаче няма нищо общо с развитието на нещата. Действията му дават основание да се предположи, че всъщност той е прикарал Може до чакащия на гюме Йоско. Около 0.30 ч. Йосиф Йосифов и гардът му Марян???? Атанасов
завеждат хърватина на разходка с Мерцедес-а на Йосифов
Може е пребит и изхвърлен в близост до железопътен прелез край града, според признанията на подсъдимите. Тялото му обаче така и не е намерено. Около 3.30 ч. познатият на Йоско Пламен Симеонов взима джипа, за да го измие от кървавите следи, останали след побоя.
След като научава за случилото се, Паздевски се паникьосал, че хърватските братя на Може ще го намерят и рано или късно ще си отмъстят. Той започва да плаща на боксьора Филиан Иванов и Ивайло Аспарухов, които го охраняват при пътуванията му извън София и при по-важни срещи. Впечатление прави скоростния му напредък в бизнеса, въпреки скорошното му излизане от затвора. За отрицателно време той успява да отвори кафене в столичния квартал Красно село и ресторант в Овча купел. Това няма как да не стане с протекция отгоре, убедени са източниците ни.
Паралелно с това Паздевски започва да се занимава и със строителен бизнес. Построява луксозна кооперация в квартал Банишора, в който столичен район живее и самият той. Продава апартаментите на зелено още преди да бъдат построени, като цената не пада под 80 000 евро.
Малко по-късно си купува мощно БМВ, което вечер оставя на различни паркинги в София, най-често в ж.к.Люлин . До жилището си се прибира с такси. Паздевски използвал приятелството си с ченге от 9 РПУ, на което се обажда при нужда, и се чувства спокоен да остави скъпото си возило точно в този район.
Нашите източници са убедени, че
много скоро името му ще излезе наяве
а заедно с него и истината около изчезването на Иван Може, както и за т.нар. хърватска група за мокри поръчки. Твърди се че за Паздевски полицията пази много съкровени тайни. Според източниците на Параграф 22 Паздевски е бил вербуван да източи информация от Може за приятеля му Матанич и компания, докато е бил в ареста. За сметка на което македонецът е пуснат по-рано от затвора, а сега необезпокояван развива успешен бизнес.
Според мълвата Паздевски е в много близки отношения с бившия министър на вътрешните работи на Македония Любе Бошковски. Самият Бошковски си има проблем с Хагския трибунал заради полицейска операция в македонското село Люботен през 2001 г., при която бяха убити седем албанци.
След мистерията в кръчмата Сливнишки герой, единствено адвокатът на Йоско Илиян Василев продължава настоятелно да твърди, че Иван Може си е жив и здрав, а изчезването му е инсценировка. От бившия пощальон обаче няма ни вест, ни кост, сякаш потъна вдън сливнишката твърд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във