Параграф22 Weekly

§22 Анализи

От парламентарна към полицейска република

На върха на своя резил правоохранителната власт получи грандиозен подарък. Грандиозен не толкова заради практическите си измерения, колкото заради разместването на конституционни пластове. При това без да е бъркано в самата конституция.


С публикуваното преди дни решение 'b99 по конституционно дело №7 от 2011 Конституционният съд (КС)отряза достъпа на народните представители до следствената тайна. Както при други твърде деликатни случаи мнозинството, с което решението стана факт, беше измъчено. В случая - много измъчено. Със 7 гласа за и 5 против депутатите бяха лишени от възможността да надничат в текущи разследвания, включително в свързаните с националната сигурност, защото с това се нарушавал принципът на разделение на властите и се застрашавала независимостта на съдебната власт.


С решението беше премахната единствено думата следствена от чл.100 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който гласи: Всички държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и граждани са задължени да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на анкети, проучвания и изслушвания, дори когато сведенията представляват държавна, служебна или следствена тайна. Иначе казано, задължението да отговарят на официално зададени от народното представителство въпроси остава за всички български граждани освен за органите на досъдебното производство - прокурори, следователи, разследващи полицаи, а вече и разследващи митничари.


Искането за това решение направи без много шум

през март главният прокурор Борис Велчев. Според него възможността депутатите да получават данни от досъдебните производства практически осуетявала наказателното преследване и дори парализирала дейността на съдебната власт. Откъде идва категоричността на това твърдение, подсказа друго съображение на главния прокурор - законодателната власт се намесвала в осъществяването на конституционните функции на съдебната. И то не само когато разследването се осъществява от следователи и прокурори, но дори и когато това се прави от представители на изпълнителната власт, каквито са разследващите полицаи. В случая определящ бил характерът на дейността им, а тази част от нея е присъща на съдебната власт. Велчев написа в прав текст, че според него Народното събрание не може да се интересува от тази дейност на съдебната власт.


Че поръчката за искането на Велчев идва от МВР, едва ли може да има съмнение. Нищо чудно, ако от вътрешното ведомство подозират депутати къртици, които вършат информационни услуги за престъпни босове. В това малцина се съмняват вече две десетилетия. Както и че самите престъпни босове стоят зад депутатски мандати. Велчев е обаче главен прокурор вече цяла петилетка и преди старта на звучните операции при управлението на ГЕРБ не е отварял дума за подобна промяна. А това, което поиска и изненадващо получи, не е дреболия. Достатъчно е да погледнем разнобоя в самия Конституционен съд.


Според мнозинството, застанало зад искането на Велчев , задължението за държавни органи и длъжностни лица да предоставят сведения и документи, които са следствена тайна, практически е


присвояване от законодателната власт

на управленски правомощия, които конституцията не й е предоставила. Народното събрание не можело да изземва функции на съдебната власт, която единствено има право да събира факти във връзка с разследванията. Работата с факти, които представляват следствена тайна, е в правомощието на органите на съдебната власт. Затова, ако Народното събрание изземва функциите на съдебната власт, то променя конституционно установения баланс между властите и се отнемат правомощия, които конституцията е предоставила на съдебната власт, пише в решението.


Като държавни органи прокуратурата и следствието не трябва да предоставят на народните представители сведения и документи, когато те представляват следствена тайна. Това ще рече, че забраната ще важи, когато тези сведения и документи съдържат информация за неприключили разследвания. Следствената тайна трябва да е тайна за всички, включително и за народните представители. Твърде много са причините, заради които всяко разследване трябва да се пази в тайна, а именно да не избяга разследваният в чужбина или да не се укрие в страната, да не се заплашват свидетелите по делото, да не се опетни името на разследвания при недостатъчно улики срещу него и др. Информацията, която се събира по време на следственото дело, е, за да се използва в съда за разкриване на обективната истина - пише още в мотивите.


Петима конституционни съдии обаче


не са съгласни с това

nbsp;


Благовест Пунев, Румен Ненков, Емилия Друмева, Стефка Стоева и Цанка Цанкова излагат съображенията си в особени мнения. Какво казват в общото си изложение Пунев и Ненков? Според тях това решение на КС не само че няма да утвърди взаимния контрол и баланс между властите, но и допълнително ще го наруши. За никакво равно третиране на властите не може да става и дума, ако Народното събрание бъде принудено да зависи от преценката на съответния прокурор, за да получи сведения, които са му нужни не за да разследва престъпления или повдига обвинения, а за да изпълни предназначението си да действа в интерес на държавата и обществото при изпълнение на собствените си конституционни правомощия, пишат двамата съдии. Нещо повече - двамата язвително заявяват, че казусът е безпредметен. В рамките на добрия тон и изискванията за професионална етика имахме намерение да подложим на критика съображенията на мнозинството, но просто не открихме база за сериозна правна полемика.


Пунев и Ненков изобщо не разбират кое именно конституционно правомощие е отнето от орган на съдебната власт и как и по какъв начин чрез предоставяне на секретна информация се накърнява независимостта му при вземане на решения по вътрешно убеждение. Двамата конституционни съдии явно намекват къде е ключът от бараката - необяснимото за нас свързване на независимостта на съдебната власт с вътрешното убеждение на разследващите органи, които в по-голямата си част са извън системата й. Подобни аргументите се развиват и в особеното мнение на съдийките Друмева и Стоева: В решението не е конкретизирано какви точно функции на съдебната власт се изземват от законодателната власт и се упражняват от нея в нарушение на принципа за разделение на властите. С искането на сведения от народните представители не се изземват функции от съдебната и изпълнителната власт. Когато народните представители искат сведения от провеждано разследване, не може да се твърди, че законодателната власт изземва и упражнява самата тя функциите по извършване и ръководство на разследването, както и функциите по упражняване на надзор за законосъобразното му провеждане. Цанкова пък заявява, че решението


бърка дълбоко в ролята на Народното събрание

Ако се изключи суверенната преценка на Народното събрание да извършва анкетна дейност, отнасяща се до разследването, защото е следствена тайна, то не само ще се навлезе ще се ограничат правомощията на Народното събрание, но тази дейност до голяма степен ще се обезсмисли. Получаването на автентична информация не може да бъде разглеждано като противоконституционно и засягащо независимостта на съдебната власт, защото не е осъществяване на дейност на съдебната власт, а представлява партньорство, работа на властите в синхрон за утвърждаване и гарантиране на правовия характер на държавата.


Но ако трите съдийки си спестяват стрелите към службите, Пунев и Ненков ги забиват. Според тях от конституционна гледна точка е недопустимо с оправданието за следствена тайна Народното събрание (стига да зачита конституционните правомощия на прокуратурата по ръководство, надзор и осъществяване на досъдебното разследване и по повдигане на обвинение за извършено престъпление) да бъде ограничавано във възможностите си да следи за проблемите при изпълнение на полицейските оперативно-издирвателни мероприятия, прилагането и използването на специални разузнавателни средства, организацията на полицейското разследване, дейността на службите на МВР и ДАНС и т.н. Абсолютно неоправдано е парламентът да иска разрешение от орган на друга власт, какъвто е прокурорът, за разкриване на следствената тайна, когато информацията му е необходима за осъществяване на собствените му конституционни правомощия - например при искане на главния прокурор за снемане имунитета на народен представител се налага достъп до информация, която не е представена с искането.


Пунев и Ненков предвиждат и резултатите от наложената забрана върху парламентарния контрол и наблюдението на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на СРС. С голяма острота ще се постави въпросът дали информационният поток към постоянната подкомисия за контрол на СРС няма да секне под предлог, че не е дадено прокурорско разрешение за предоставяне на необходимите сведения и документи, съставляващи следствена тайна. Така ще се отвори


вратата за полицейски произвол

а българската държава отново няма да може да отговори на изискванията за независим външен контрол върху тайното наблюдение, извършвано от органите на МВР. При всяко положение от решението на КС ще последва ограничаване на събирането на информация, необходима за оптимизиране на законодателната дейност на парламента в областта на наказателното правосъдие, пишат несъгласните с Велчевото искане.


На финала Пунев и Ненков обясняват на главния прокурор, че проблемът е в неговия двор, а не в депутатския. Независимостта на съдебната власт се обезпечава не от това, че информацията, с която разполага, е недостъпна за другите власти, а от способността й смело, с достойнство, безпристрастно, при отхвърляне на опитите за външна намеса да взема решения в рамките на възложените й от конституцията правомощия - съобразно вътрешно убеждение, основано единствено на установените факти и закона. Абсолютно неоправдано е досъдебното производство да се превърне в недостъпна територия за парламентарен контрол, в т.нар. черна кутия, каквато то в голяма степен е понастоящем. Така под прикритието на следствената тайна биха се легитимирали нелицеприятни практики в дейността на органите и лицата, които по естеството на своята функция са ангажирани в досъдебното производство, а именно такова ограничение за достъп до информация спрямо парламентарните комисии би било в разрез с конституцията, категорични са двамата конституционни съдии.


В крайна сметка в обстановка, която подсказва нуждата от разширяване правомощията на парламентарните комисии в посока да могат да разследват подобно на американските, главният прокурор с помощта на КС успя да ги отреже. Че в Народното събрание има хора, които не се ползват с доверие, съмнение няма. Но положението в съдебната система е още по-лошо и никой не може да й отнеме първото място в антикласацията за липса на доверие. Изглежда, с това решение на КС съдебната власт постига абсолютната си независимост, след като отдавна вече не ходи по земята. Остава в Конституцията на България да бъде записано, че от парламентарна републиката страната става прокурорско-полицейска.

Facebook logo
Бъдете с нас и във