Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ОТГОВОРНО

Каже ли ми някой няма страшно, знам си - жална ми майка.
В четвъртък рано сутринта, като гръмнаха складовете в Челопечене, после цял ден министри, съветници, началници, експерти и прочие отговорни фактори само това говореха - няма страшно.
А на телевизора някакви едри местни мъжаги от селото плачеха със сълзи и хлипаха: ужас, ужас. Гледам, и не вервам на ушите си... А мисълта ми се накъса - от гръм, та на гръм.
Явиха се подир и едни отговорни фактори, според които газовете от взривовете толкова бързо се издигали към небесата, че въздухът там си оставал чист. Само за дишане. Бате, даже не ти требва лепило, чух да казва замечтано едно цигане от квартала...
После се явиха други компетентни лица, които повтаряха в унес - всичко е под контрол, всичко е под контрол. А взривовете продължаваха и не се знае кога ще свършат. Гледам и продължавам да не вервам на ушите си.
Абе може би както в МВР употребяват контролирани пратки, така и в МО да има контролирани взривове?
Както броях гърмежите, си помислих, че може да нямаме армия, но боеприпаси имаме, колкото за три.
Гръмна пак и се сетих за онзи виц, дето военните не минали по моста, а форсирали реката...
След поредния взрив си припомних и една мрачна шега от годините, когато бях войник: първото нещо, което трябва да направи истинският боец при ядрен взрив, е да протегне калашника напред. За да не му капе по краката, щом започне да се топи от температурата.
Всъщност може и да не е шега. Като ги слушам отговорните фактори, направо си е истина.
Е, не, и времето не е с нас - щяло да прегърми. Ще взема да се окопая. За всеки случай.

Facebook logo
Бъдете с нас и във