Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Откриха топлата вода за обществените поръчки

Една от най-широките фунии, през които бюджетни пари изтичат в частни джобове - системата за възлагане и провеждане на обществени поръчки, беше преоткрита от държавните органи в лицето на прокуратурата и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Досега те предимно я продухват, а трябваше отдавна да са взели строги мерки - в тон с всеобщото и подкрепено с обилна статистика убеждение, че конкуренцията в тази регулирана със закон дейност остава обикновено на книга. Междувременно възторжените изявления за прелом в борбата срещу манипулациите се институционализираха в лицето на антикорупционната структура БОРКОР.


С подписано тази седмица от заместник главния прокурор Камен Михов и председателя на КЗК Петко Николов споразумение за взаимодействие между двете институции беше подхвърлена като новина позакъснялата всъщност констатация, че е зачестило манипулирането на процедурите с цел да се постигнат споразумения между възложители и изпълнители. По смисъла на Закона за защита на конкуренцията това било вид картел, противоречащ на правилата на конкуренцията. Николов обаче уточни, че тенденцията не е нова, а преобладава особено през последните години.


Михов на свой ред също започна гръмко, но от думите му впоследствие стана ясно, че перспективите за прелом в антикартелната дейност са крайно съмнителни. Заместник главният прокурор оцени споразумението с КЗК като акт от ключово значение за прокуратурата, който можел директно да доведе до подобряване на жизнения стандарт на хората. Стана ясно, че прокуратурата ще е водеща в този поход срещу манипулаторите на обществени поръчки, а КЗК щяла да й е от полза със своята експертиза. Михов подчерта оптимизма си и с изразеното очакване споразумението да даде резултати в най-скоро време. Аргументът му е: Не можем да оставим да битува мнението, че във всяка процедура за обществена поръчка има корупционна практика.


Към днешна дата обаче то битува непоклатимо наред с друго - че именно държавните органи създават условията, установяват практиката и прикриват последиците от нарушенията на конкуренцията. Оказва се, че демонстрираният от въпросните органи ентусиазъм не почива нито на законови възможности, нито на утвърдена практика. КЗК определя тръжното манипулиране като вид картел, с който участниците манипулират търга по отношение на оценката, на стойността на поръчката, на избора кой да я спечели и на изпълнението на самия договор. Във всички тези случаи е налице индикация, че това става със знанието или с прякото участие и на възложителя. Дотук нищо ново.


Остава загадка как прокуратурата ще се задейства с размах, щом като тръжното манипулиране само по себе си не е наказуемо като престъпление, а въпросът дали участниците в такъв сговор трябва да носят наказателна отговорност оставал дискусионен. В КЗК знаят, че в редица държави участието в картел е престъпление от общ характер, но не се ангажират с мнение дали това разбиране трябва да бъде възприето и у нас.


Сегашната уредба допуска предимно глоби, когато се стигне до реализирането на административнонаказателна отговорност за нарушения, които са констатирали Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Сметната палата. КЗК вече имала няколко решения, с които констатира подобно тръжно манипулиране, но никое от тях не е влязло в сила - всички те са обжалвани по съдебен ред пред Върховния административен съд. Броят им пък бил малък, понеже откриването на доказателства за тези манипулации било много трудно. При това в КЗК са наясно и признават, че инициатор често е възложителят. А именно той би трябвало да е гарант за спазването на закона чрез провеждане на коректна процедура. Както и пръв да вземе мерки срещу нарушаването й.


Как обаче да стане това, като и хлябът, и ножът са у възложителя, а държавата не го контролира ефективно? След като липсва възможност за наказателно преследване, как би могла да се реализира административнонаказателната отговорност. При констатирано от Сметната палата или от АДФИ нарушение тя завежда дело пред административния съд срещу член или членове на комисия по възлагане на обществени поръчки. Съдът контрира с довода, че те не носят отговорност, тъй като са подписали манипулираното решение като членове на колективен орган и не носят индивидуална отговорност.


Ето и съображенията на съда. От една страна, комисията не е юридическо лице и не може да носи административнонаказателна отговорност като колективен орган. Не е предвидена и такава санкция за закона. Тази нормативна празнина обаче не можела да води до ангажиране на лична административнонаказателна отговорност за колективно волеизявление. Нищо че това колективно волеизявление е съвкупност от индивидуални актове, които се реализират с лични действия, извършени са виновно и сами по себе си представляват нарушение на правна норма. И понеже търсенето на индивидуална отговорност за тези, които провеждат обществени поръчки, е непозната за нашето законодателство, на тях съответно не може и да им се търси сметка защо не са поискали да бъде отстранен нередовният участник. Важна е единствено колективната воля, а не тази на отделния член на комисията, затова няма как за колективно решение да се търси индивидуална отговорност. За капак абсолютната давност за административнонаказателно преследване е тригодишна и докато бъдат издадени акт и наказателно постановление, които после да минат през две съдебни инстанции, тя често изтича.




nbsp;



БОРКОР расте, но не работи



Антикорупционното звено БОРКОР, което след дълго чудене какво да върши избра за свой първи приоритет обществените поръчки, не спира с бомбастиката. След многото неясноти какво точно вършат назначените незнайно как в него служители и експерти последната новина от този месец е, че бюрокрацията в обществените поръчки ще бъде намалена със... създаването на ново централизирано звено, което да работи по тях. То щяло да бъде с помощен експертен капацитет, който да е на разположение на възложителите без достатъчна експертиза и опит при подготовката на заданията за търговете. Експертите в това звено щели да контролират и самите технически задания, преди те да бъдат публикувани. По подготовката на правната рамка за създаването на това звено вече работели други две работни групи, чиито хонорари не са обявени.



Но да не помисли някой, че намаляването на бюрокрацията приключва с това! Планирало се създаването и на още един орган, който пък да оценява компетентността на потенциалните изпълнители на обществени поръчки. Според шефката на БОРКОР Елеонора Николова двете нови звена щели да намалят административната тежест за участниците в търговете, та възложителите да се концентрират върху изготвянето на качествени задания. И чак след създаването на двете нови административни структури щяло да се мисли за цялостната електронизация на процедурите по обществени поръчки. Едва в последните месеци имало раздвижване и около подмятаната от 3-4 правителства идея за въвеждане на типови тръжни книжа.



Роенето на борци срещу нарушенията при обществените поръчки е гарнирано с честото повтаряне колко нужни са те, колко работа има да свършат и какви ще са последиците, ако ги няма. Преди време беше обявено, че анализаторите на БОРКОР открили 300 слаби места в сферата на обществените поръчки. И изчислили, че общият размер на щетите, които държавата и обществото понасят всяка година, надхвърля 1.2 млрд. лева. Какво са две нови структури на държавна издръжка пред тези зашеметяващи числа!



Преди месец пък узнахме, че БОРКОР ще учи на антикорупция даже Европейския парламент. Елеонора Николова и авторът на проекта БОРКОР Ролф Шлотерер (популярен със статута си на съветник на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов)бяха поканени от евродепутата на ГЕРБ Мария Габриел на презентация пред Комисията по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари към Европарламента. Габриел била силно впечатлена от концепцията на Шлотерер, който не пропусна да се похвали, че имал знанията и методологията да надникне в тъмната страна на корупцията. И докато германецът съветва българското правителство срещу неизвестно заплащане, сформираната през февруари междуведомствена група от 35 експерти изпитва сериозни затруднения в изготвянето на предварителна оценка за разходите, които държавата трябва да направи за реализиране на концепциите му. Сумата, която, изглежда, се разраства с всеки изминал ден.

Facebook logo
Бъдете с нас и във