Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Отсрамват се с Гроздан Илиев за КС

Третият пореден избор на член на Конституционния съд надали ще отсрами управляващите. След две провалени процедури, съпроводени със скандални разкрития за върховния съдия Венета Марковска и за специализирания прокурор Галя Гугушева, в играта влиза заместник-председателят на Върховния касационен съд (ВКС)и шеф на наказателната му колегия Гроздан Илиев. Кандидатурата му беше внесена от ГЕРБ в последния възможен момент - две минути преди изтичане на крайния срок във вторник (12 февруари). И беше последвана от уверението на един от вносителите - депутата Красимир Ципов, че кандидатът е непробиваем. Гроздан Илиев дал съгласието си, а след края на проверката на житието-битието му бил запознат с резултатите от нея.


Проверихме неговото имотно състояние, имотното състояние на роднините му до N-то коляно, както и делата му. Сигурни сме, че този път издънка няма да има, изсили се Ципов. Последва гаранция от премиера Бойко Борисов, който пък съобщи, че за Гроздан Илиев гарантирал председателят на ВКС Лазар Груев. След най-главния съдия той е втори по ранг. Ако вторият по ранг след най-главния съдия не е достоен, кой да е по-достоен? Помолихме СДС, помолихме другите да дадат кандидати, извадихме един, втори. В края на краищата политическата отговорност в тази страна е в мене. Затова им казах - изберете един, както избрахме и академик Воденичаров (за шеф на БАН), по възможност да е най-безапелационен. Защото, ако и вторият след първия сред съдиите не става, значи аз откъде да намеря съдия, откъде да го внесем? Говорих лично с Лазар Груев. Той каза - заставам 100% зад този човек, много е читав, много е честен, много е добър. Допитах се до него, защото той е председател на всички съдии в България. Казах му - дай ми един, който като го сложим, да не ни е срам, да го приемат.


Веднага след това логиката в думите на премиера се разпадна. Коментирайки отказа на БСП да подкрепи кандидата, Борисов се изненада, че червените не подкрепят човек, за когото гаранция дава техният човек Лазар Груев, който бе съветник на президента Първанов. Лидерът на ДСБ Иван Костов заяви, че неговата партия няма да застане зад кандидатурата на Гроздан Илиев, защото управляващите не подкрепили Екатерина Михайлова при първия избор. От ДПС пък заявиха, че ще преценяват номинирания след изслушването му в парламентарната правна комисия.


На свой ред Гроздан Илиев увери, че кандидатурата му не била политическа, че не гледал на нея като на компромис след скандала с Венета Марковска, а като на естествено развитие на кариерата си. Предложението дошло от колеги юристи в правната комисия. Рано било обаче да се коментира дали би станал председател на КС. А на обичайния въпрос за въвеждането на възможност съдът да бъде сезиран с индивидуална конституционна жалба Илиев отговори, че с този състав и администрация на съда това не е възможно. Но тази работа вършел компенсаторният механизъм в лицето на омбудсмана.


Твърдението на Илиев, че кандидатурата му не е политическа, според доста хора в професионалните среди е най-малкото силно преувеличено. Кариерата му на бивш прокурор и на военен съдия е изцяло свързана с тоталитарното минало, а в същите съдебни среди отдавна се говори, че е свързан със службите. Във Върховния съд попада в преломната 1989 г., когато с решение на 9-о Народно събрание (последното по време на социализма)е избран за член на Военната колегия на Върховния съд. А за председател на преименувания по-късно Върховен касационен съд е избран от предишния Висш съдебен съвет през 2009 г., когато скандалните разкрития за лобизъм и корупция сринаха окончателно имиджа на съдебната власт.


Като спорни, а в някои случаи като крайно неприемливи се определят позициите на Гроздан Илиев по основни въпроси, принципи и оценки в наказателното законодателство и правораздаване. След като подкрепи амнистията на 1/3 от затворниците през 2008 г. при тройната коалиция, през 2009 г. той зададе тона за съпротива срещу оценките на Брюксел, заявявайки (противно на общественото мнение, което отчита съдебната система като неефективна и овладяна от корупция), че по резултати нашето правораздаване не отстъпва на доста други държави в Европейския съюз. А в някои отношения даже сме имали по-добри показатели. Там осъдителните присъди били под 50%, а у нас - над 90 процента. Нямало проблем нито с продължителността на делата, нито с потвърждаването на присъдите от горната инстанция.


Гроздан Илиев не видя каквато и да било вина на съда за изчезването примерно на осъдените Братя Галеви. Посочвайки - с основание, аргумента, че привеждането на потвърдените от ВКС осъдителни присъди в изпълнение е работа на прокуратурата, той настоя, че висшата инстанция няма основание да налага тепърва мярка задържане под стража, щом като подсъдимите са се явявали редовно на делото. Принципът е, че след постановяване на окончателния акт наказателният процес приключва, ролята на съда в него - също, заяви Илиев.


Според него престъпниците стават все по-дръзки, по-безцеремонни и по-жестоки заради социално-икономическия срив, който води до срив в задръжките. С мотива, че справедливостта е относително понятие, пък отбиваше въпросите за липсата на по-категорична наказуемост на масовата престъпност. Гроздан Илиев се обяви категорично против премахването на споразумението като способ за приключване на делото, предлагайки неоснованото налагане на твърде малки наказания да бъде преодоляно не със законови промени, а с методически указания на прокуратурата.


В тон с Лазар Груев заместникът му иска да бъде декриминализирани много деяния, изказа се за смекчаването или за премахването на минималния праг на наказанията, за отпадане на доживотния затвор без право на замяна, защото тежестта и продължителността на наказанието не били решаващ елемент в борбата с престъпността. Гроздан Илиев изказа несъгласие с предлаганата в проекта за нов Наказателен кодекс система от наказания, в която пробацията е останала като вариант. Той предлага да останат две основни наказания - лишаване от свобода и глоба, а противообществените прояви да бъдат разграничени на престъпления и на административни нарушения, които да се наказват по облекчен ред.


Илиев лансира и две радикални идеи за отнемане на основни правомощия на прокуратурата, които граничат с абсурда. Едното е съдия, а не прокурорът, да решава дали има достатъчно данни за започване на разследване. Целта е да се избегне воденето на обречени разследвания, започнали без да има достатъчно данни и повод за образуването им. Другото предложение е съдът да определя по кой текст от НК да се внесе обвинението, понеже обвинителите често упорствали и не променяли правната квалификация според указанията на съда.


Гроздан Илиев изигра своята роля и при отхвърлянето на исканията за пряк избор на членовете на новия ВСС от магистратската квота, за което настояваше Брюксел. Името му беше спрягано за член на съвета, но в крайна сметка не попадна в листата, подредена от делегатските събрания на съдиите. Изглежда невероятно още тогава да му е обещавано място в Конституционния съд, тъй като не беше номиниран в първите две процедури, но явно се е оглеждал за нов кариерен скок. Като заместник-председател на ВКС мандатът му изтича през 2014 г. заедно с този на Лазар Груев, а догодина няма да има прием на конституционни съдии.


С обявяването на кандидатурата на Гроздан Илиев се чуват и гласове срещу навлизането в Конституционния съд на прекалено много юристи от наказателно-правния сектор (т. нар. пеналисти). Такива са още Борис Велчев, Румен Ненков, Кети Маркова, Анастас Анастасов и донякъде Димитър Токушев. Макар че контролът за конституционосъобразност на съда се разпростират върху всички сектори в законодателството, Конституционният съд като институция се свързва поначало със защитата на гражданските права и свободи съгласно принципите в основния закон. Страховете в тази посока са обаче пресилени, тъй като никой от новите членове на КС - Велчев, Маркова, Анастасов и евентуално Гроздан Илиев, не може да бъде упрекнат в наказателен, камо ли в репресивен уклон.


nbsp;


nbsp;



По някои въпроси Гроздан Илиев застана на правилните позиции. В разрез с общия вой срещу въвеждането на гражданска конфискация на необяснимите богатства той я подкрепи, но направи и уговорката, че ако не се прилага безпристрастно може да бъде опасно оръжие. Заместник-председателят на ВКС призна, че предвидената в НК конфискация като част от присъдата (т. нар. наказателна конфискация)се налага изключително рядко и на практика остава само на книга. Причината според него е, че по закон конфискацията се постановява за част от имуществото, а не за конкретно имущество. По тази причина прокуратурата не си правела труда да издирва конкретни имоти, коли и банкови сметки.



Илиев застана и зад промяната в НПК, с която бяха върнати ограниченията срещу безкрайното връщане на делата от горната в долната инстанции. Така въззивната инстанция вече може да връща делото на първоинстанционния съд само веднъж, а при повторно обжалване - трябва да реши делото по същество. Аналогични, но разширени правомощия получи и касационната инстанция. Тя може да отмени присъда или решение на въззивния съд само два пъти, а при последващо обжалване трябва да реши спора по същество - да осъди подсъдим, който е оправдан, и да оправдае подсъдим, който е осъден.





Ако поредната процедура за избор на член на Конституционния съд има изгледи да бъде довършена, тази за избор на нов главен инспектор пропадна. Абсолютно необяснимо е защо не беше издигната дори и една кандидатура за приемник на Анна Караиванова. Очакванията там да бъде наместена заместник-министърът на правосъдието Деница Вълкова не се състояха, което не означава обаче, че вариантът не е обсъждан. Вероятно са направени нови договорки, тъй като постът е ключов за контрола върху работата на магистратите и позволява както избирателни удари, така и прикриване на безобразия.



Нищо добро не може да се очаква и от внесените също в последния момент три кандидатури за членове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество от парламентарната квота. След като премиерът Бойко Борисов назначи (неособено обосновано) за неин председател друг заместник-министър на правосъдието, Пламен Георгиев, ГЕРБ номинира за неин член Антоанета Цонкова, БСП - Стоянка Николакова, а ДПС - Иво Иванов. Цонкова и Николакова досега бяха членове на комисията (но се крият от медиите, въпреки - или заради скандалните разкрития за шуробаджанащина и заради жалките резултати от дейността й). Иванов е директор на дирекция Специфични одити в Сметната палата, което предполага опит в работата с документи, удостоверяващи наличие и движение на имущество. Като цяло кандидатурите доказват пълния партиен контрол върху дейността на комисията, незачитането на общественото мнение за ефективността й и изключват сериозен удар върху богатствата на организираната престъпност, каквато е уж целта на новия закон за гражданска конфискация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във