Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Отварят границата за длъжници?

Битката за текста от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), даващ право на данъчните и частните съдебни изпълнители да налагат забрана на длъжниците да напускат страната, е пред окончателна развръзка. Решението по образуваното през февруари по искане на омбудсмана Константин Пенчев конституционно дело №2/ 2011 г. е почти готово и вероятно ще бъде оповестено още идната седмица, казаха за Параграф 22 от Конституционния съд. По предварителна информация мнозинството от съдиите са се произнесли за отпадане на забраната, а трима са на особено мнение и довършват своите становища.
Ако забраната отпадне, непогасен дълг в размер над 5 хил. лв. вече няма да е основание длъжникът да бъде спрян на границата от органите на МВР. Той ще може да отпътува и за страна в Европейския съюз, и за останалите страни по света. Но вече наложените забрани за напускане на страната няма да бъдат отменени с решението на КС, защото то не се прилага със задна дата, а действа занапред. Длъжниците, на които такава забрана е наложена, ще могат вече да пътуват и без да представят обезпечение, но няма да имат право на обезщетения от държавата за претърпени от забраната вреди.
Разправиите за отпадане на двата текста - чл.75, т.5 и т.6 от ЗБЛД, започнаха преди около две години покрай частен съдебен спор в Административния съд - София град. В хода на делото съдът отправи т. нар. преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз в Люксембург с искане за тълкуване на общностното право. Евросъдът отхвърли забраната и петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) потвърди правото на конкретния длъжник жалбоподател да напуска страната, отменяйки наложената му забрана.
С тълкувателно решение от 22 март тази година, по искане на председателя на ВАС, общото събрание на съда обяви по принцип за незаконосъобразни заповедите, основани на чл.76, т.5 от ЗБЛД, които забраняват страната да напускат длъжници със задължения в големи размери към държавата. Относно заповедите по чл.75, т.6, засягащи дългове към частни лица, в тълкувателното решение се казва, че те трябва да бъдат отменяни от съдилищата като незаконосъобразни, когато противоречат на Директива 2004/38/ЕО. Някои съдии се подписаха с особено мнение, други гласуваха против, но не защото бяха срещу отмяна на забраната. Първите смятат, че не е имало нужда от тълкувателно решение поради липсата на противоречива практика по тези дела. Вторите пък настояват, че не следва ВАС да се произнася по въпроса, тъй като всеки съдия по конкретното дело трябва да прилага направо директивата, защото правото на ЕС има предимство пред националното.
Длъжниците печелят от това тълкувателно решение, защото то на практика засяга всички случаи на забрана за напускане на страната при влязъл в сила съдебен акт за принудително вземане на дължими суми. Лошото за тях е, че за да се стигне до отмяна на забраната, трябва да водят дело. Ако КС отмени обаче двата текста, длъжниците ще бъдат напълно свободни да пресичат границата в посока чужбина.
Самата европейска директива 2004/38/ЕО също допуска ограничения за пътуване и пребиваване зад граница, но не просто при неплащане на дълг, а по съображения, свързани с обществения ред, сигурност и обществено здраве. В директивата се посочва, че тези ограничения трябва да се тълкуват ограничено и не могат да бъдат схващани като обща клауза. Именно това условие предпазва отговорните органи от безконтролно разпростирането на забраната и в случаи, в които тези висши ценности не са застрашени и няма основания за ограничаване на правото за свободно движение.
В искането си до КС Пенчев заявява, че не оспорва важността на събирането на вземания, но икономическият интерес не оправдава налагането на атакуваните забрани. Още повече че ограничаването на правото на придвижване извън пределите на страната не гарантира събирането на вземанията. Според омбудсмана държавата е в правото си да налага ограничения, когато иска да събере своите вземания, но те трябва да засягат правата на гражданите в имуществената, а не в личната сфера. Пенчев посочва, че се получава противоречие на тази практика с директивата, а и с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и с договора за функциониране на Европейския съюз. Омбудсманът смята, че цялата европейска правна мисъл се придържа към схващането, че ограничаване на правото на придвижване се допуска само в изключителни случаи, но не и по икономически причини.
Ако Конституционният съд отхвърли атакуваните текстове, ще бъде улеснено и МВР. Административните съдилища и сега отменят забрани за пътуване заради дълг, но най-често за Европейския съюз. Неотдавна обаче се стигна до парадоксалната ситуация вътрешното ведомство да не може да изпълнява тези съдебни решения по технически причини. Оказа се, че в електронната система нямало как да се отбележи, че някой може да пътува само в ЕС. МВР може вече да е оправило системата си, но след тези тълкувания работата му по тази линия съвсем ще намалее. Но пък кредиторите ще трябва да се активизират за събиране на вземанията си, защото като им изчезне зад граница, няма настигане...

Facebook logo
Бъдете с нас и във