Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Пак равнис и мирно за Шенген

Покрай изборната шумотевица от последните дни изтървахме нишката на много важния разговор за присъединяването ни към заветната Шенгенска зона. Основната причина е, че всичко, което се говори за влизането ни в нея, става някъде на около 2000 км оттук. Освен това корупцията става на чужд език. Включително главоблъсканици от рода на родния идиом шменти-капели. Оттук нататък всичко е въпрос на свободен превод не само на горките преводачи от български на английски, но и в обратна посока.


Ако досега премиерът Бойко Борисов влизаше в окото на преводния тайфун като изявен автор, то сега го видяхме и в друга светлина - на човек, който превежда на тукашните си събратя решенията на ЕС. За последно това се случи този уикенд, когато в изборния ден министър-председателят набързо, но компетентно разказа за срещите си в Брюксел по време на заседанието на Европейския съвет.


България и Румъния са напълно готови за Шенген, а съветът настоява до декември всички страни в ЕС да направят необходимото, за да могат София и Букурещ да се присъединят към зоната. От март догодина с въздушните и морските си граници, а от юли 2012 г. - и със сухопътните, бе новината, долетяла до нас благодарение на премиера. Това е записано в протокола от днешното заседание на Европейския съвет, съобщи пред български журналисти в Брюксел премиерът Бойко Борисов. Той изрази благодарност за подкрепата, оказана от председателя на Съвета Херман ван Ромпой, както и от премиера на Полша Доналд Туск в качеството му на лидер на страната, председателстваща ЕС.


Според добрата новина, долетяла от далечен Брюксел, въпреки че присъединяването на България към Шенген не е била най-важната тема от деня поради кризата, която и в момента гази ЕС, информацията все пак е била отразена по подходящ начин. Както сподели самият премиер, нито една държава не възрази за това, тази тема мина за секунди. Любопитно е как тази важна тема е била представена по време на форума - неговата главна задача, ако се съди от публикуваните информации на сайта на Европейския съвет, е обединяване на страните от ЕС около решаването на проблемите на еврозоната. Ако темата действително е минала за секунди, вписването й в протокола би трябвало да се смята за колосален успех за българската делегация.


Дали обаче това е така, ще видим на въпросното заседание на Съвета през декември. Дотогава ще сме изтървали нишката на онези разговори, водени с предизборни цели, какъвто явно е поредният разказ за заседанието на СЕ от 23 октомври. Ще напомним, че съветът вече вписа в протокола на едно от предишните си заседания, че България и Румъния са изпълнили техническите критерии за присъединяване към шенгенската зона. Въпросът е кои от държавите ще се съгласят страната ни да бъде приета, макар и постепенно. На неговия фон някак лековато стърчи твърдението, че през март влизаме в пространството с въздушните си и морските си граници, а през юли - и със сухоземните.


Предизборното говорене много бързо ще отшуми. Но ще останат реалните действия за изпълнение на всички предначертани мерки за изпълнение на плана за присъединяването ни към зоната. А те не са една и две. Истината е, че в техническо отношение държавата ни е изпълнила , че и преизпълнила някои критерии - например опазването на южните граници на зоната. Примерно в началото на октомври Гранична полиция се сдоби с последните хеликоптери, необходими за контрол на морска и зелена граница. В момента България разполага със седем машини Агуста, с три Пантер, с 14 катера, а в началото на октомври е платен остатъкът от 150-те милиона, отпуснати по европейски програми за хеликоптери, необходими за авиобаза Чайка. Те са производство на концерна Юрокоптер, чиито собственици са дружества от Франция, Германия и Испания.


Изпълнението на мерките, предвидени в Националния план за действие за пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген и за премахването на контрола по вътрешните граници обаче създава впечатление, че записаното в него се осъществява на парче, без да се спазват срокове и предписания. Добре, вече имаме суперхеликоптери, но например на турската граница липсва система за наблюдение. А оттам, както е известно, влизат не само шапните говеда на комшиите, но и други нарушители. На хартия изграждането на такава система е едва в началото на септември тази година. Тя ще служи за наблюдение на границата с Турция в участъка ГКПП Лесово - устието на р. Резовска. Но преди това трябва да се проведе процедура по Закона за обществените поръчки на стойност 23 млн. евро. А не е тайна, че в тези процедури МВР не е особено пъргаво в тези процедури - да си припомним само през колко търгове и жалби мина министерството, когато ставаше дума за смяната на документите за самоличност. Идеята на този проект е да се повиши съществено сигурността на българо-турската граница, но според залегналите в плана срокове това ще се случи чак през лятото на 2015 година.


Между другото набързо сдъвкана и впоследствие подмината беше една много важна новина, която долетя от Брюксел през есента. Става дума за предложението на Еврокомисията за т.нар. подобряване на институционалната рамка на Шенгенското пространство. И там изтървахме нишката на водените разговори, но трябва да е ясно, че идеята на ЕК е да се подобри механизмът за оценка и да станат по-строги шенгенските критерии. Един от тях е контролът върху външните граници. Според еврокомисарите прилагането на правилата в зоната ще се проверява чрез предварително обявени и чрез внезапни проверки в дадена държава членка. Екипите ще бъдат ръководени от представители на ЕК и ще бъдат съставени от експерти от други държави членки и от Frontex.


На масата за дискусии беше сложено и предложението за повторното едностранно въвеждане на граничен контрол, какъвто вече прилагат в някои скандинавски страни. Съгласно новия режим решенията за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, когато става дума за предвидими събития (като например големи спортни събития или важни политически срещи), ще се вземат на европейско равнище, въз основа на предложение от Европейската комисия, подкрепено с квалифицирано мнозинство от експертите на държавите членки. Ако дадена държава членка не съумява да охранява по изисквания начин даден участък от външната граница на ЕС, съответните негови структури могат да предприемат мерки, включващи техническа и финансова подкрепа от комисията, от държавите членки, от Frontex или от други агенции като Европол или Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO). Мерките, предложени от ЕК, са стъпка напред за общата европейска политика за граничен контрол, но това не попречи на някои държави да изразят скептицизма си, позовавайки се най-вече на аргумента за националния си суверенитет.


Ако има някакви съмнения по отношение на мерките на ЕК, те произтичат най-вече от факта, че ще ни се случат далеч преди да сме изпълнили собствените си идеи, залегнали в прословутия план Шенген. Като системата за наблюдение на турската граница, която ще бъде факт през 2015 г., цели три години, след като - ако е рекъл Господ - през март 2012 г. влезем в Шенген по въздух и море, а през юли - и по суша.


Скептицизмът ни за присъединяването ни към мечтаната свободна за пътуване зона се формира от дълги години с усилията на различни кабинети - на тройната коалиция, а сега и от този на Бойко Борисов. Първият проспа усвояването на милионите, отпуснати ни от ЕС, а от раницата на втория, който препуска в галоп към Шенген, изпадат, мерки писани на хартийки.


И докато сегашният кабинет се връща, за да ги събере и да прочете обещанията в тях, правилата на Европейският съюз и на еврозоната вече не са същите, самият ЕС не е същият. Великобритания - една от страните членки на ЕС, която обаче не е в Шенгенското пространство, е поставена под вътрешен натиск да си се прибере на Острова и да забрави за обединена Европа. Шейсет депутати от Консервативната партия заплашиха да се опълчат на лидера си Дейвид Камерън и да гласуват за организиране на национален референдум за излизане на Великобритания от Европейския съюз. Заплахата им дойде само ден след срещата на върха на ЕС в Брюксел на 23 октомври. Тя засега се размина. Останалите членки на ЕС, които не са в пространството и хич не напират да са в него, са Кипър и Ирландия. Разбира се, и многострадалните България и Румъния.


Дали пък да не спрем да говорим за Шенген и да изчакаме - месец-два или повече, както се чува откъм върха на държавата?! Ако ЕС се срине, ще се оправдаем с лош късмет: били сме добри, но не сме имали шанс...

Facebook logo
Бъдете с нас и във