Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Пак задраскват от НПК вечния обвиняем

Прословутата наказателнопроцесуална фигура на т. нар. вечен обвиняем отново ще бъде премахната. След шумните разправии през 2010 г. около повторното й вписване в НПК управляващите внесоха тази седмица законопроект да бъде възстановена изцяло Глава 26 в кодекса, озаглавена Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия. Тя урежда правото на обвиняемия в досъдебното производство да поиска делото му да бъде вкарано в съда, ако от повдигането на обвинението за тежко престъпление са изминали две години, а в останалите случаи - една година. Вносители на предложението са депутатите Михаил Миков, Мая Манолова и Филип Попов от Коалиция за България, Христо Бисеров от ДПС и Явор Нотев от Атака.


Прокуратурата ще има все пак възможност за поправителен. След като съдът прекрати делото заради изтекъл двегодишен срок, той ще го връща на държавното обвинение, а то на свой ред в двумесечен срок ще може да избира дали да го внесе отново за разглеждане с обвинителен акт, с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, със споразумение, или да прекрати наказателното производство, като уведоми за това съда. Ако до изтичане на двата месеца прокурорът не предприеме нито едно от тези действия, съдът окончателно ще прекратява делото само срещу въпросния обвиняем еднолично в закрито заседание.


Основният довод на вносителите е практиката на Европейския съд по правата на човека. Те цитират пилотното му решение по делото Димитров и Хамънов срещу България отпреди две години. В него на България беше даден срок за предприемане на комплекс от мерки, които да осигурят правото на разглеждане и приключване на делата в разумен срок. В това решение се съдържа упрек към страната, че с промяната в НПК през 2010 г. е премахната единствената законова мярка срещу безкрайното проточване на наказателните дела.


Но както и да се аргументират вносителите на законопроекта, спорът в юридическата общност за фигурата на вечния обвиняем остава. Противниците й твърдят, че възможността за последващи удължавания на първоначалния двумесечен срок за провеждане на разследването без съдебен контрол може да доведе на практика до разтеглянето му неограничено във времето. Привържениците й са също убедителни. Според тях въвеждането на двегодишния срок за вкарване на делото в съда ще води в много случаи до своеобразно амнистиране на престъпниците, тъй като причините за забавянето може да са обективни - сложни разследвания по финансови и данъчни казуси, изпълнение на съдебни поръчки в чужбина, както и укриване на извършителя, заради което разследването бива спряно. По тази схема обвиняемите няма защо да чакат изтичане на абсолютния давностен срок от 15 години, а могат да се отърват от наказателна отговорност за малко повече от две години. Дори прокуратурата да вкара делото в съда, липсата на време за събиране на достатъчно доказателства би довело до оправдателна присъда. При това самите вносители на законопроекта се позовават на Европейската харта за правата на човека, която задължава съдебните органи да приключват делата в разумен срок, но признава правото на всяка държава сама да определя критериите за разумност. Това означава, че исканото сега премахване на вечния обвиняем би могло да бъде съчетано с удължаване на срока за внасяне на делото в съда поне на повече от две години. Във всички случаи обаче търсеният с промяната дисциплиниращ ефект върху разследващите е твърде съмнителен. Онези от тях, които не си дават зор, взимат рушвети или някой ги натиска да смачкат делото, просто ще го мотаят в рамките на двегодишния срок от повдигане на обвинението. А пък съвестните в много случаи няма да могат да се вместят в него по независещи от тях причини.


Освен тази промяна законопроектът предвижда и сериозно съкращаване на сроковете за мярката за неотклонение задържане под стража, както и на мерките за процесуална принуда. Вносителите предлагат сроковете да паднат съответно от една година на осем месеца и от две години на година и половина. Аргументите са отново правозащитни - необосновано дългите срокове на задържане под стража представлявали на практика предварително налагане и изтърпяване на наказание лишаване от свобода без да има влязла в сила осъдителна присъда. Наред със защита на човешките права и тук се разчита на дисциплиниращ ефект върху разследващите.


Със същите доводи се предлагат и други две промени. Въвежда се срок от една година, в който горестоящата прокуратура може да отмени необжалваемо по съдебен ред постановление за прекратяване на наказателно производство. Ако в рамките на година постановлението за прекратяване на разследването не бъде отменено, то влиза в сила. Ако пък при наличие на предпоставките за започване на бързо или незабавно производство прокурорът предпочете да започне разследването по общия ред, той ще трябва да се мотивира защо прави това.

Facebook logo
Бъдете с нас и във