Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ПАНДИЗЧИИ ПРОСЯТ ОТ ТЕМИДА САТЕНЕНИ ЧАРШАФИ

Странни, дори и абсурдни молби, изпълнени със затворнически вопли и негодувание, засипват великотърновските верни служители на сляпата Темида.
Напоследък става ясно, че за много от пандизчиите писането на писма се е превърнало в спорт и хоби за убиване на многото свободно време. Вместо да го употребяват за вглъбен размисъл и искрено разкаяние, те дращят ред по ред и изпълват лист по лист с безкрайни жалби. Малцина от тях живеят с убеждението, че ако жалбата им бъде уважена, ще бъде насрочено дело, но въпреки това продължават да пишат с надеждата, че ще напуснат килията дори и само за да се явят на едно заседание.
Административните съдии във Велико Търново са най-търсените от пандизчиите писатели. Магистратите споделят, че при тях са постъпвали какви ли не шедьоври на затворническото писмовно изкуство.
Един от лишените от свобода например се възмущавал, че откакто е зад решетките, не получавал достатъчно честа и квалифицирана медицинска помощ. В затвора лекарят отговаря за няколко хиляди човека. Аз страдам от тежки заболявания и имам нужда от ежедневни прегледи и лекарски консултации. Имам нужда от семеен лекар тук, зад решетките. Това е мое неотменно конституционно право. Ако то не бъде удовлетворено, ще съдя държавата в Страсбург, пише в жалбата си до административните магистрати осъденият.
Друг негов колега пък се оплакал от протъркване на някои деликатни части на тялото му. Той без свян негодувал от това, че спалното му бельо е грубо и некачествено и не се сменя редовно. След като съм осъден да прекарам няколко години далеч от семейството си зад решетките, настоявам за нормални хигиенни и санитарно-битови условия. Чаршафите ми трябва да се сменят веднъж дневно и трябва да бъдат от сатен, защото на такива съм свикнал да спя вкъщи, капризничел пандизчията.
Някои от лишените от свобода пък роптаели срещу храната, срещу режима на свиждане и някои забрани, които са често явление зад стените на затвора.
Молбите изобилстват от странни мотиви и искания. След като беше осъден от Окръжния съд във Велико Търново на доживотен затвор при специален режим за извършване на жестоко предумишлено убийство на свой приятел по чашка, лишеният от свобода Иван Дупалов също подаде жалба до съда. В нея рецидивистът с десетки задържания и няколко излежани присъди се оплаква от това, че полицаите незаконно са влезли в дома му без прокурорска заповед в деня на убийството.
По-разбираемо е искането на дребният крадец кокошкар Николай Антонов. В молба до съда той иска да бъде преразгледано първото му дело, по което според него е бил осъден несправедливо и при липса на достатъчно доказателства. Според замисъла на неговия адвокат, ако клиентът му бъде оправдан по първото дело, при второто вече ще трябва да отпадне квалификацията и утежняващото вината обстоятелство, че престъплението е извършено при условиятна на редицив. В резултат от това ще се наложи преразглеждане и на второто дело и ще се иска по-ниска присъда. Така с няколко прости адвокатски трика подсъдимият ще излезе печеливш от ситуацията. Въпросът обаче е жалбата да попадне при съдия, който би приел насрочване на дело за преразглеждане на първата присъда, коментира търновски адвокат хитрината на своя колега, защитник на кокошкаря.
За някои затворници писането на молби и жалби до съдилищата и до различните други институции вече е станало ежедневно занимание. Повечето от жалбите са напълно неоснователни, но допълнително затрудняват работата на магистратите.
Дори и да не уважим една такава жалба, ние трябва да я прочетем и да я обмислим. А това е губене на ценно време, което би могло да се използва за решаването на някое престъпление. Трябва да се въведе някакъв законово уреден ред или процедура, която по някакъв начин да отсява постъпващите в съда затворнически прошения, смята местен магистрат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във