Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Парадокси на независимостта и борбата

Решението на ВСС от 3 декември 2008 г. предизвика оживени коментари на основните правозащитни организации в България, професионалните сдружения на съдии и адвокати. Как се стигна дотук?
Основният проблем е, че ВСС е приел за своя системна политика да третира съда и прокуратурата, сякаш са едно и също нещо. Критериите за атестиране на прокурори и съдии са едни и същи, критериите за избор на ръководители са едни и същи, скоро ще излязат и общи етични правила. Вярно е, че конституцията разглежда и съда, и прокуратурата като част от съдебната власт и присъжда качеството независимост и на двете. Но е време да си дадем сметка, че съдът и прокуратурата изпълняват различни функции в процеса и не могат да бъдат постоянно разглеждани като едно цяло.
Съдът, за да съди, трябва да е независим от страните в процеса. Прокуратурата е страна - така, както страна в процеса е обвиняемият. За да има справедлив процес, страните трябва да имат равни възможности. Затова, както съдът не може да се съвещава с адвокати по делото, така не трябва да може да се съвещава и с прокурори. Съдийската независимост има за задача да гарантира справедлив процес. Прокурорската независимост е нещо различно.
Мерките, които предлага сега ВСС, са оправдани и имат смисъл по отношение на прокуратурата.
Тя трябва не само постоянно да се съвещава с полицията, но дори да контролира и ръководи целия процес по събиране на доказателства. Успешността на прокурорите се измерва точно с резултата от делото.
Но успешността на съда се измерва от справедливостта на процеса. Това просто означава, че съдът трябва да се чувства свободен да прочете оправдателна присъда. Мерките, които препоръчва ВСС, ще ограничат тази свобода.
И нещо още по-страшно. На практика ВСС ни казва, че ако един прокурор и съдия приключат бързо и справедливо дело с висок обществен интерес, те ще бъдат оценени по-високо в кариерното си развитие от прокурор или съдия, които приключат бързо и справедливо дело, което не е от такъв интерес. Тази постановка е абсурдна. Тя означава, че работата на съда и прокуратурата при пътнотранспортно произшествие, примерно причиненото от Ставийски, ще се оценява по-високо, отколкото при всяко друго пътно - транспортно произшествие, причинено от друг пиян шофьор. В България жертвите на катастрофи са над 1000 за година и впечатляващ дял от тях се дължат на пияни шофьори. Няма система, която да може да оправдае от морална или от юридическа гледна точка различното третиране на тези процеси. Или и да има, сигурна съм, че никой от нас не иска да живее в нея.
Освен това тези мерки не просто нарушават принципи. Те няма да бъдат ефективни.
В момента делата се протакат, защото подсъдимият всъщност не може да се надява, че ще спечели делото. Той знае, че ако срещу него няма достатъчно доказателства, съдът няма да го обяви за невинен и да го остави да си ходи по живо по здраво, а ще върне делото, за да даде възможност на прокуратурата да събере още доказателства. Ето затова се шиканира процесът. Ако се следват препоръките на ВСС, подсъдимият вече ще знае не само че няма шанс да бъде обявен за невиновен, но и че съдът не е безпристрастен. От това мотивите му да шиканира процеса само ще се увеличат, а няма да намалеят.
Приетата от ВСС препоръка за това специализирани състави да разглеждат делата с особен обществен интерес също има смисъл по отношение на прокуратурата, но за съда е просто вредна. Специализация в прокуратурата трябва да има. За да има ефективно обвинение, прокурорът трябва да знае какви доказателства се събират по определени видове дела. Затова мога само да приветствам решението на главния прокурор да създаде специализирани звена към ВКП, които да наблюдават делата за измами с еврофондове и прането на пари. Обаче съдът няма какво да се специализира. Той не събира доказателствата по делото, а накрая преценява дали те са добри или не.
Освен това, дори ако за момент допуснем, че има логика в създаването на специализирани състави, изниква въпросът - в какво точно да бъдат специализирани те? Може ли да има специализация по дела с висок обществен интерес? Как определяме кои са тези дела? Въз основа на медийното внимание?
Ами в момента има високо медийно внимание към дело за убийство (Борилски), пътнотранспортно произшествие (Ставийски), документни престъпления и измами за случаите с еврофондове. Може ли някой - независимо дали съд, или прокурор, да специализира едновременно в тези три области? Това са различни престъпления и изискват различна специализация. Както вече правилно е забелязал главният прокурор в своите решения за създаване на специализирани звена към ВКП, тази специализация става на основа на вид престъпление, а не на основа на това, че медиите се интересуват от определен случай.
Проблемите с препоръчаните мерки от ВСС не се изчерпват дотук. Една от най-страшните им страни е, че те обезсмислят предишни решения на самия съвет. Цялата съдебна реформа досега беше ориентирана към въвеждането на случайно разпределение на делата, за да се избегне рискът от корупция в съда. Самият ВСС нееднократно е вземал решения в тази посока.
Друга цел на съдебната реформа досега беше да се въведат ясни принципи на кариерно развитие за съдиите и прокурорите. ВСС нееднократно е вземал решения и в тази посока. А сега отрича собствените си решения, като предлага специализирани състави да разглеждат делата с висок обществен интерес и предлага резултатите от тях да са критерий за оценка на работата на магистратите.
Какъв извод можем да си направим от такова поведение на ВСС?
Като прокарва противоречиви решения ВСС, явно ни показва, че нито борбата с корупцията, нито подобряване на качеството на правораздаването го интересуват особено като приоритети. За него, изглежда, е важно да демонстрира някакво брауново движение напред - назад по една и съща плоскост, просто за да има какво да пише правителството на Брюксел.
В защита на ВСС сигурно трябва да отбележа, че най-вероятно
съветът е подведен от собствения си метод за анализ на проблемите, свързани със забавянето на делата
Създадена е нарочна комисия към ВСС, която е анализирала причините за забавяне на делата, но мандатът й просто е сбъркан и противоречи на всички принципи за провеждане на качествено правно изследване. Първо, както посочих по-горе, избраните 17 дела нямат нищо общо от криминологична гледна точка. Така, като се изберат 17 произволни елемента от едно множество и върху такъв анализ се основат изводи за цялото множество, има много голям риск изводите да не са верни. Точно в тази клопка попада и ВСС. Ето какви са доказателствата.
Докладът на специалната комисия към ВСС почива на разбирането, че забавянето на делата се получава в съдебната фаза. Обаче едно изследване на Центъра за либерални стратегии (ЦЛС) показва, че средната продължителност на съдебната фаза у нас е напълно съизмерима с тази в останалите страни - членки на Европейския съюз. Изследването на ЦЛС показва, че имаме проблем с непропорционално дълга досъдебна фаза. Делата, които стигат до съд, са много малко и адвокатурата, лекарите и призоваването не могат да бъдат обвинявани за това, както всъщност излиза от анализа на ВСС. Прокуратурата е тази, която образува дела срещу неизвестен извършител, отказва да образува, спира и връща огромно количество дела. Според медийни публикации за миналата година прокуратурата е прекратила поради давност 400 000 дела. Нали смисълът на последните промени в конституцията беше прокуратурата да се отчита пред ВСС и пред Народното събрание и от това да има някакви последствия? Кога ВСС ще анализа причините за протакането на досъдебната фаза?
По-нататък, докладът на специализираната комисия посочва като първи проблем на забавянето на съдебната фаза болничните листове на адвокатите. Човек остава с впечатлението че едва ли не във всеки наказателен процес умели адвокати манипулират работата по делата и пречат да се стигне до присъди. Обаче ако гледаме цялата съвкупност на делата за тежки престъпления, ще видим, че проблемът е точно в обратното - в много голям брой случаи обвиняемите изобщо нямат адекватна защита. Преди време изследване на Българския хелзинкски комитет (БХК) показа, че в 55% от делата след 2000 г. на досъдебната фаза изобщо не е присъствал адвокат, а в 35% от делата не е имало адвокат на първата инстанция. Близо 39% от интервюираните затворници поставят слаба оценка на своите адвокати.
От три години доброволци на Институт Отворено общество наблюдават условията на полицейско задържане и непрекъснато подчертават, че адвокати не се викат в полицията. По време на януарските демонстрации имаше регистрирани случаи адвокатите да стоят пред полицейските управления, но полицията не ги допусна до задържаните, защото не били упълномощени. Ето това са проблемите, ако човек гледа общо проблемите на наказателноправната ни система и срещу тези проблеми трябва да се търсят решения. Ако човек гледа извадка от само 17 дела, лесно може да си състави грешни изводи и за проблемите, а оттам - и за необходимите мерки за тяхното премахване.
Анализът на причините за забавяне и връщане на тези дела, извършен от Комисията към ВСС е частичен и повърхностен
Комисията изглежда съзнателно е пренебрегнала разглеждането на фактори за забавянето, върху които самият ВСС може да окаже влияние. Основните виновни са адвокатурата, лекарите, които издават болнични листове и системата за призоваване. Комисията изобщо не разглежда факторите корупция и страх в съдебната система, които на мен ми се виждат най-логичните обяснения за проблемите на съдебната власт по отношение на делата с висок обществен интерес.
Изумителен е самият факт, че някой може да разсъждава върху пет страници по темата за забавяне на делата и да не допусне корупцията на магистратите като възможно обяснение. А какви мерки взема ВСС за борба с корупцията в съдебната власт е съвсем друга тема и точно тя е важната. Преди да отиде да се разправя с лекарите за болничните листа, ВСС трябва да преосмисли подхода си за борба с корупцията в съдебната власт и да предложи ясни мерки за нейното ограничаване. Досега съветът разглежда само дисциплинарната си практика като инструмент за борба с корупцията.
Развиването на тази практика и дейността на Инспектората към ВСС в тази посока може да бъде оценена положително. Но ВСС продължава да отказва да разглежда политиката си по подбор на кадрите, професионален растеж и избор на ръководители на органи на съдебна власт като инструмент за борба с корупцията. А мерки в тази насока имат много по-добър ефект, отколкото наказването на корумпирани магистрати.
Корупция в съдебната власт има не само защото лошите не ги наказват, а главно защото добрите и компетентните не могат да растат в професията си. Когато през миналата година се оказа, че всички кандидати за върховните органи на съдебна власт имат една и съща висока оценка при атестациите, ВСС излезе с абсолютно лицемерното решение, че резултатите от атестацията всъщност не са основание за класиране на кандидатите.
И стажът се оказа единственият критерий от решаващо значение за назначаване във върховен орган
Как тогава съдиите и прокурорите да имат стимул да бъдат честни и компетентни, като за да израснат в професията им, стига просто да си стоят на мястото?
Страхът у магистратите е друга хипотеза за забавяне на делата, която ВСС изобщо не изследва. Няма какво да се заблуждаваме. Борбата с корупцията и с организираната престъпност навсякъде по света е трудна и тя съдържа риск за живота на полицаите и магистратите, както и за живота на техните семейства. На местно ниво, в полуобезлюдените ни окръжни градове, където всеки познава всекиго, да се изправиш срещу местните бандити изисква смелост и доблест, които разкриват най-благородните страни у хората, избрали да станат полицаи, прокурори и съдии.
Политиката на ВСС трябва да награждава и поощрява проявата на такива качества у магистратите, но аз не виждам съветът да предлага мерки в тази насока. А когато е неразумно и твърде рисковано да се очаква полицаите и магистратите да проявяват толкова смелост, ВСС и законодателят трябва да обмислят и приложат мерки, които да гарантират, че дела срещу местните бандити все пак ще има. Такива мерки също все още не виждам.
Вместо извод ще кажа две неща. У нас борбата с организираната престъпност и корупцията непрекъснато служи като извинение за нарушаване и на основни права на гражданите и основни принципи на правовата държава. Ясно е, че МВР, прокуратурата и съдът ще осъждат най-много хора, ако им се даде право да подслушват и записват всеки разговор и ако всички граждани бъдем закрепостени към постоянния си адрес. Това обаче далеч не означава, че ще имаме справедливо и ефективно правосъдие. Напротив, означава, че се връщаме към тоталитаризма. Целите за независимост на съда и за борба с корупцията и организираната престъпност не са в противоречие помежду си. Това са два начина да се постигне една и съща цел - върховенство на закона. А най-страшното е, че независимостта на съда трябва да бъде бранена не срещу някакви химерни врагове, а срещу посегателствата точно на органа, който по конституция трябва да я отстоява - Висшия съдебен съвет.

Facebook logo
Бъдете с нас и във