Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ПАРАДОКСИТЕ НА СЪКРАТЕНОТО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ

Едва 23 месеца зад решетките и 140 хил. лв. кръвнина за убийство, постанови в края на октомври Кюстендилският окръжен съд за жителя на кв. Изток от областния град Йордан Коцев. Куриозното е, че за същото престъпление преди две години Коцев изгърмя с 18 години затвор, но заради една наивна грешчица по дългия път между различни инстанции 18-те години се стопиха до 23 месеца.
Подсъдимият застана пред кюстендилските съдии за втори път през последните две години, тъй като преди няколко месеца ВКС върна случая за разглеждане от нов състав на първоинстанционния съд.
Магистратите от най-горната инстанция върнаха преписката, тъй като установили, че в стенограмите от първото дело в имената на съдебните заседатели има разминаване. При наказателно производство, според закона, след старта на процеса е недопустима смяната в съдебния състав, който гледа делото. А според ВКС точно това е станало в случая.
Подробно проучване на купчината папки по това дело, достигащи половин метър височина, обаче показва нещо съвсем друго. След пътешествието на случая по всички инстанции и връщането му в Кюстендил е изяснено, че още през 2005 г. тукашният съд е установил един-единствен гаф от техническо естество. Тогава по време на заседанията по случая станало ясно, че разликата във фамилното име се дължи на
неправилното му изписване от стенографката
а не заради смяна на член на състава.
Още тогава грешката е била обсъдена от председателя на състава съдия Мирослав Начев и от адвокатите на страните. Всички приели, че става въпрос за техническа грешка, а не за смяна на член на съдебния състав.
Съгласието на страните обаче, въпреки че е надлежно описано в протоколите по случая, така и не било зачетено от по-висшите магистрати и на практика се превърна в причина за връщането на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
При втория старт на делото в Кюстендил в средата на пролетта обаче настъпва неочакван обрат. Адвокатите на Йордан Коцев решават да се възползват от възможността, която им дава глава 29 от НПК. Според нея подсъдимият признава ан блок всички доказателства, събрани по делото от прокуратурата, като в замяна на това съдът се задължава да постанови присъда под минимума, определен в закона за определеното престъпление. Съдът няма право да не се съобрази с искането на подсъдимия за разглеждане по т.нар. съкратено съдебно следствие.
Глава 29 от НПК обаче като че ли се оказва по-малката беля в случая. Наред с прилагането на съкратеното следствие съдебният състав с председател Дияна Данаилова и съдия-докладчикът Йоланда Цекова решават, че квалификацията на престъплението, направена от прокурор Камелия Стефанова в обвинителния акт, не е точна. Така от чл.116, ал.1, т.6 и т.11 те я променят в чл.124 от НК. Първата квалификация на престъплението е за убийство по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост, предвиждащ затвор от 15 до 20 години доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна. А промяната на члена предвижда, че който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 12 г., ако е причинена тежка телесна повреда.
Историята датира от далечната 2004 година
На 20 срещу 21 септември 2004 г. в ромския квартал Изток е извършено жестокото убийство. Първоначално всичко започва съвсем невинно на гаровия площад в Кюстендил. Там цялото семейство на Славчо Анев, срещу когото ще изригне агресията на Йордан, изпраща едно от момчетата от родата на гурбет в Австрия.
Докато махат за сбогом на влака, към групата се приближава Йордан Коцев и се обръща към Славчо с думите: Айде, Соколе, да тръгваме. След което го качва в колата си и го откарва в къщата си в циганското гето.
През следващите часове Йордан и Славчо здраво запиват. След това започва и скандал.
Според събраните по делото доказателства причината за караницата между тях е пакет с хероин, оценен на 100 хил. лв., който подсъдимият Йордан дал на съхранение на Славчо. Славчо обаче не можел или не искал да си спомни къде е скрил дрогата. За наказание Йордан го млати в продължение на часове.
Експертизите по случая свидетелстват, че ударите, които подсъдимият е нанесъл на Анев, са били свирепи. Според аутопсията смъртта е настъпила в резултат на тежка гръдна травма, довела до неврохемоторакс, начупване на 10 от ребрата на мъртвия, счупване на гръдната кост на две места и емфизем.
На инцидента полицаите от РПУ - Кюстендил попадат случайно, когато патрулната им кола спира, за да помогне на закъсал на пътя автомобил.
Пръстът на съдбата
Приближавайки се до жигулката, те виждат на задната седалка човек в безпомощно състояние и веднага викат на място не само линейка, но и оперативната група на полицията. Преди да пристигнат медиците, подсъдимият Йордан обяснява, че на приятеля му му е станало лошо и заради това го кара в болница, за да го прегледат. По пътя колата му обаче угаснала. Още преди да стигне до болницата, Славчо Анев умира, а по случая е образувано следствено дело.
Доказателствата за вината на моя подзащитен са само гласови и се крепят на показанията на свидетеля Васил Филипов и на двама свидетели със скрита самоличност, които аз нямах възможността да разпитам, каза в защита на подсъдимия адвокатката му Вася Пешева по време на първия процес през 2006 година. Смятам, че показанията на Филипов не трябва да се приемат за стопроцентова истина, тъй като първоначално и той беше обвиняем за същото убийство. Съвсем нормално е да прехвърли вината си на моя клиент, за да се отърве от обвинението, посочи още Пешева. Още повече че в досието си Филипов има вече една присъда за убийство, която е излежал преди това, допълни тя.
Въпреки протеста на защитата, Тодоров бе осъден. Единствените думи, които подсъдимият Йордан Тодоров пророни тогава пред магистратите в черно, бяха: Искам оправдателна присъда, защото не съм виновен.
При първоначалното гледане на делото Кюстендилският окръжен съд постанови за 43-годишния Йордан Коцев Тодоров 18 години зад решетките при усилено строг режим на изтърпяване на наказанието. Освен това съдията по делото Мирослав Начев удовлетвори и исковете на частните ищци - петте деца на мъртвия, съпругата му и баща му, като разпореди всеки от тях да получи по 20 хил. лв. кръвнина заради смъртта на главата на семейството.
ВКС обаче върна делото за ново разглеждане и така се стигна до следващата, далеч по-мека присъда от 23 месеца затвор.
Веднага след обявяването на решението на окръжните съдии в края на октомври прокуратурата протестира решението им. Очаква се до месец да бъде насрочено дело в Софийския апелативен съд. Сагата продължава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във