Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Паричните влогове вече не са обща съпружеска собственост

Родена е през 1974 г. в гр. Добрич. Завършва езикова гимназия, през 1993 г. е приета в СУ Св. Кл. Охридски в специалността Право. Завършва през 1999 г. с отличен успех. От 2000 г. е адвокат в състава на Софийската адвокатска колегия. От началото на януари 2009 г. е най-младият нотариус в гр. Кюстендил. Омъжена е, има едно дете.

Г-жо Тодорова, нотариусите са хората, които първи ще започнат да работят с новия Семеен кодекс, влязъл в сила от 1 октомври тази година. Очаквате ли да има неясноти и затруднения при приложението му?
- В текста му има много нови неща, но най-новото, което досега сме виждали само по филмите и което вече съществува и при нас, е, че има три режима на имуществена общност в брака. Първият съвпада с регламентирания в стария семеен кодекс режим на имуществена общност. По-просто казано, всичко, придобито по време на брака на възмездно-правно основание, е общо на двамата съпрузи и съответно с него могат да се разпореждат само двамата съвместно.
Вторият режим е този на разделност. Изборът на този режим се заявява от сключващите брак с една обща декларация от двамата, заверена нотариално. Тя е част от документите, които следва да се представят пред длъжностното лице по гражданско състояние, когато се обявява искането за сключване на брак. Разделност означава, че всичко придобито от единия съпруг по време на брака е негова лична собственост. Собственик на имуществото е т.нар. видим титуляр. С други думи ако аз и съпругът ми сме избрали режима на разделност и реша да закупя имот, ако само аз съм вписана в нотариалния акт като купувач, имотът си е лично мой. Няма го вече онова положение от стария Семеен кодекс и в настоящия при режима на общност, че независимо дали аз или съпругът ми сме посочени като купувачи в нотариалния акт, или и двамата едновременно, имотът става съпружеска имуществена общност. Това важи не само за големите неща, а и за печката, за бойлера, хладилника, пералнята, че даже и за бижутата, дрехите и чаршафите.
Третият вид режим е договорният - уреден чрез т.нар. брачен договор. В него двамата съпрузи могат да уредят отношенията си, както пожелаят, но само онази част от тях, свързана с имуществените им отношения, с издръжката на децата и с някои ограничения, посочени изрично в Семейния кодекс.
Защо са необходими брачните договори? В повечето случаи хората, поне когато тръгват да се женят, са далече от идеята, че ще се развеждат...
- Да, така е. Тези договори не са задължителни, а са въпрос на избор. Законът дава възможност и да не сключиш брачен договор, в такъв случай си подчинен на досега действащия режим. Можеш да избереш режима на разделност. Изобщо волята е на хората, които встъпват в брак. Но аз бих попитала защо не. Правото на избор е най-доброто, което може да ни се случи. Защо да го пренебрегваме?
Всичко ли трябва да бъде описано в брачния договор?
- Документът влиза в сила след сключване на гражданския брак. Той урежда само имуществените отношения между двете страни, издръжката на децата и някои други въпроси - нормите на Семейния кодекс са доста ясни в това отношение. А да уредиш отношенията си с брачния си партньор предварително понякога е по-добре и по-точно, отколкото да искаш това да бъде извършено от съда. Особено когато за това няма разногласия между съпрузите. Смятам, че брачният договор много по-лесно ще уреди отношенията между съпрузите и няма нищо лошо в него. Вярно е, че всички наблягаме на факта, че с новия кодекс, сключвайки брачен договор, едва ли не веднага, от първия момент на брака си, започваш да си мислиш за имуществените отношения с партньора. Практиката ми като адвокат и изобщо като юрист показва, че в един момент именно липсата на яснота по тези въпроси води по-късно до развалянето на добрите отношения между съпрузите. Да не говорим, че за някои двойки досега действащият режим бе и причина да не сключват официален брак.
Смятате ли, че достатъчно хора ще се възползват от сключване на брачни договори и дораснали ли сме за тях?
- Двойките със заварени бракове над определена възраст няма да се възползват от това. Най-малкото поради факта, че ние сме доста консервативно мислещ народ и приемаме трудно новите неща. Но си мисля, че младите, които са много по-разкрепостени и имат друг светоглед, биха могли да се възползват от промените. Няма нищо лошо, нито пък укорително - в крайна сметка това е възможност - едни ще я използват, други - не. След време практиката ще покаже кой е по-добрият вариант и вижданията могат да се променят.
Какво е по-различното в Семейния кодекс?
- С изключение на двете възможности за брачния режим - разделност и договорен режим, основната разлика по отношение на имуществено-брачния режим, действал досега (всичко придобито по време на брака - вещи и права върху вещи, придобити на възмездно основание по време на брака стават общи за двамата съпрузи), е, че паричните влогове са изключени от съпружеската имуществена общност. По стария Семеен кодекс паричните влогове бяха общи на двамата съпрузи. И съществуваха много проблеми - при паричните влогове така или иначе титулярът на влога се разпорежда с него свободно. Спор по отношение на влога възникваше най-често в случаите на развод, или при влошени отношения, предхождащи развода, както и впоследствие след прекратяването на брака - при делба на имуществото. Другата разлика е свързана с разпореждането със семейното жилище - лична собственост на единия съпруг. По стария Семеен кодекс, ако жилището е лична собственост на единия съпруг, но е и семейното жилище, в което живеят съпрузите и техните ненавършили пълнолетие деца, съпругът собственик можеше да го прехвърли или да се разпореди с него по друг начин само след изрично съгласие на другия съпруг. Сега новото в режима е, че съгласие е необходимо, ако двамата съпрузи нямат друго жилище обща собственост или лична собственост на всеки от тях. При новия кодекс възможността да се разпоредиш със семейното жилище, което е твоя лична собственост, е разширена. Прави ми впечатление, че всички говорят за брачния договор, а никой не говори за въведения с новия Семеен кодекс режим на разделност, който е най-изчистеният вариант. Това, което съм купил, си е мое, а това, което съпругът ми купува и се води по документи негово, си е лична негова собственост. В този случай няма необходимост от последваща делба на имуществото.
Има ли вече интерес към сключване на брачни договори?
- По-скоро се проявява любопитство що за чудо е и нищо повече.
Не мислите ли, че в България по-скоро богатите ще предпочетат брачния договор?
- Логично е, когато има по-голям имуществен интерес, да има и по-голямо желание за официално уреждане на отношенията, а когато няма имущество, няма и какво да уреждаш. При това следва да се има предвид, че брачният договор не е алтернатива - както казах, в Семейния кодекс са регламентирани три режима за уреждане на имуществените отношения между съпрузите.
Навреме ли идва в практиката новият кодекс, или сме закъснели?
- По-скоро сме закъснели с опита да обясним какво представлява брачният договор. Централният регистър не е готов да посрещне новите правила - а там се вписва избраният имуществено-брачен режим. Лично аз на 1 октомври цял ден се опитвах да се регистрирам с оглед да имам достъп до регистъра по електронен път. Професионално ще ми е необходимо да правя справки по регистъра дали има регистриран от страните по удостоверяваните от мен сделки брачен режим, или не и какъв е избраният от тях режим. Този регистър ще се води в Агенцията по вписванията. Доколкото ми е известно, първоначално ще се води от Търговския регистър, докато влезе в ритъм и се набере необходимият персонал и служители - за това не съм сигурна.
Колко струва изготвянето на един брачен договор от нотариуса?
- В случай че няма изрично посочен имуществен интерес в договора, който да бъде удостоверен, договорът би следвало да се таксува по т. 10 - в този случай удостоверяването на подписите струва 30 лева. Отделно от това се заверява и съдържанието на договора - тогава таксата за удостоверяване на съдържанието е по т. 4 от тарифата- по 10 лв. за първа страница и по 2 лв. за всяка следваща за първия екземпляр. Останалите екземпляри се таксуват като преписи - по 3 лв. на първа страница и по 2 лв. за всяка следваща. В случай че има посочен в договора имуществен интерес, таксата се изчислява като процент от удостоверявания материален интерес - и за удостоверяване на подписите, и за удостоверяване на съдържанието. В този случай таксата става по-висока, тъй като същата е процент от пропорционалната такса по т.8 от тарифата, приложима за нотариалните актове и договорите за доброволна делба - в този случай нотариалната такса ще бъде доста по-висока.

Facebook logo
Бъдете с нас и във