Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Париж ни отписа по делото Борилски

Нито една дело не е така характерно за прогнилата от корупция българска правораздавателна система, както придобилото международна известност дело Мартин Борилски.
Известно е, че блестящият студент по право бе зверски заклан с нож (надупчен 93 пъти!) през юли 2000 г. в квартирата си в Париж. Девет години след това жестоко престъпление и след дългото прехвърляне на делото от едно на друго съдилище предполагаемите убийци - Георги Желязков и Стоян Стоичков от Варна, бяха скандално оправдани у нас и на първа, и на втора съдебна инстанция.
Скандално, защото френските криминалисти представиха съкрушителни доказателства за съпричастие на двамата варненци в престъплението - ДНК експертизи, свидетелски показания, засечени разговори със SIM картата на убития, ДНК профил на единия от двамата, извлечен изпод ноктите на жертвата и от косми, останали на местопрестъплението, изцапани с кръв панталони...и.т.н
Тези и куп други доказателства, представени от френските следователи и описвани многократно в медиите (включително и в Параграф 22), биха били достатъчни за всеки друг съд поне да се усъмни в невинността на двамата младежи. Но не и за българските магистрати, които решиха, че всички тези свидетелства не са достатъчни.
Тъй като мина много време, не е зле да припомним, че процесът стартира в окръжния съд във Варна. Магистратите в морската столица обаче си направиха колективен отвод още в началото на делата. Причината бяха техните опасения, че няма да са безпристрастни, тъй като бащата на подсъдимия Георги Желязков - Борислав Желязков, е бил заместник-шеф на следствието в морския град, а днес е адвокат по наказателни дела. Делото бе преместено в Шуменския окръжен съд. Там през март 2008 г. бе постановена оправдателна присъда за Желязков и Стоичков. На 21 януари 2009 г. тази присъда бе потвърдена и от апелативния съд във Велико Търново.
Двамата подсъдими вероятно щяха да бъдат окончателно оправдани и на последната съдебна инстанция у нас - Върховния касационен съд (ВКС), ако не бе необичайно острата реакция на френския посланик у нас Етиен Дьо Понсен. След решението на великотърновския съд той чрез официално комюнике изрази недоумение от отсъжданията на българските магистрати.
След неговия протест, на 18 май тази година, Върховният касационен съд отмени присъдата на Апелативния съд от Търново и върна делото за ново разглеждане заради : съществени нарушения на процесуалните правила за допускане, събиране, проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства. Отново в същия съд.
Това решение на върховните магистрати подхрани надеждата за някакъв качествен скок в хода на процеса както сред роднините на жертвата, така и сред неговите колеги - състуденти и съученици, които протестираха с плакати пред Съдебната палата. Те обаче, както и френският посланик явно
останаха излъгани
От май, когато делото бе върнато за ново разглеждане, мина повече от половин година, но процесът, изглежда, отново зацикли. Последното заседание на съда по казуса Борилски в старата столица бе на 23 ноември тази година, но както Параграф 22 отбеляза, делото беше отложено за 11 януари 2010 г., за да се направи допълнителна съдебномедицинска експертиза. Появиха се съмнения сред тримата ни експерти (единият от които - доц. Станислав Христов, бе арестуван миналата година за незаконни експлантации на тъкани и кости - б.а.), че при документиране на разследването френските криминалисти не са били достатъчно прецизни. Не била извършена хистологична експертиза, не е било описано дали сънната артерия е била срязана изцяло или частично, в протокола от разпитите не били описани кръвонасяданията и пр. Отсега може да си представим колко ще са меродавни заключенията им, след като се правят по снимков материал и по описания на френските разследващи, при това от дистанцията на девет години.
Вероятно тази продължаваща мудност на съда предизвика реакцията на Висшия съдебен съвет (ВСС) и по-точно на Комисията по изпълнение на мерките за организацията на работата по делата от особена важност да се спеши и да реши група от членове на ВСС да извърши проверка на 30 ноември и на 1 декември в Апелативния съд във Велико Търново.
Каквито и да са констатациите от ревизията, още отсега може да се предвиди, че ефектът от нея ще е нулев. Такъв е резултатът от подобни проверки както по това, така и по други дела. Отделно че това не е първата проверка по този казус от представители на висшия кадрови орган. Резултатите от предишната показаха, че делото е водено, кажи речи, не от прокуратурата, а от обвиняемите. От това не последва никакъв обрат в развитието на процеса и както виждаме, той продължава да е в задънена улица.
Любопитното е, че когато правеха атестации на магистратите, по време на своето заседание на 18 юни висшите кадровици първоначално дадоха оценка много добър на търновския съдия Здравко Трифонов, издал оправдателна присъда по делото Борилски. И едва след като шефката на Инспектората Ана Караиванова припомни на колегите си, че е заложил на карта авторитета на България, а мотивите в решението му са направени на пух и прах от Върховния касационен съд, членовете на ВСС склониха да понижат оценката на магистрата до добър.
Странностите в този процес
обаче не свършват дотук. В края на октомври т.г. съдията по делото за убийството на студента Милчо Ванев подаде оставка, след като бе обявено, че фигурира в прословутия списък на събеседниците на Красьо Черния от Плевен. Той обяви, че смята подаването на молба за освобождаване за свой морален дълг, за да бъдат отстранени всякакви съмнения към съдебната система. Оказа се обаче, че той се оттегля само от поста си на заместник-председател на Апелативния съд в болярския град, а сега продължава да си съдийства, включително и по върнатото дело за убийството на Мартин Борилски. Нищо лошо.
Докато между стените на търновския правосъден храм се развиват тези уникални процеси, френските магистрати изгубиха търпение. Миналата година парижката съдия-следователка Корин Гоцман реши да повдигне обвинение срещу двамата варненци за убийството на Мартин Борилски. Това решение означава де факто непризнаване на българското правосъдие. Обвиняемите, разбира се, обжалваха. На 12 юни 2009 г. парижкият апелативен съд потвърди решението на следователката Гоцман. Обвинените обжалваха отново.
И ето че в края на миналата седмица стана известно, че Франция, кажи-речи, вече окончателно се е отказала да чака справедливост от българската Темида в този скандален процес. Адвокат Ерик Морен, който представлява интересите на майката на убития младеж Иванка Въчева, съобщи, че вече няма пречки в Париж да започне паралелен процес. Това е станало възможно, след като състав на Върховния касационен съд на Франция е отхвърлил молбата на двамата заподозрени в убийството на Борилски - Георги Желязков и Стоян Стоичков, срещу провеждането на паралелен процес. Процесът ще започне догодина.
Френските медии следят отблизо какво се случва около делото. Неотдавна авторитетният в. Монд в своето неделно издание излезе с огромен материал, посветен на казуса Мартин Борилски, в който нарича аферата емблематична за българското правосъдие, а също и ярък пример за дисфункцията на една остаряла съдебна система, засегната от корупцията.
А бившият правосъден министър Меглена Тачева твърдеше, че реформата в съдебната система в основни линии е приключила. Може би имаше предвид Франция...

Хронология на събитията
20 юли 2000 г. - трупът на Мартин Борилски е открит в квартирата му на улица Льокурб в 15-и арондисман (район) на Париж. Установено е, че смъртта е настъпила два дни преди това. Криминалната бригада започва разследване.
22 - 28 септември 2001 г. - първа международна разследваща мисия в България.
16 ноември 2001 г. - Франция издава заповед за арест на Георги Желязков.
17 декември 2001 г. - издадена е международна заповед и за арест на Стоян Стоичков.
И двете заповеди не са изпълнени.
Декември 2002 г.- втора френска разследваща мисия. (Обвиняемите остават на свобода.)
Март 2003 - Софийската градска прокуратура изготвя обвинителния акт, в който настоява за максимална присъда - лишаване от свобода от 15 до 20 години. Съдът във Варна си прави отвод.
22 февруари 2004 г. - процесът започва пред окръжния съд в Шумен.
27 март 2008 г. - разширен състав на Шуменския окръжен съд под председателството на съдия Нели Батанова произнася оправдателна присъда спрямо двамата подсъдими. Съдът отхвърля и гражданския иск за причинени вреди от страна на майката на жертвата в размер на 400 000 лв., намирайки го за неоснователен и недоказан. Разноските по делото в размер на 12 650 лв. остават за сметка на държавата.
21 януари 2009 - Апелативният съд във Велико Търново потвърждава оправдателната присъда на двамата обвиняеми. На другия ден френското посолство в София публикува комюнике, в което изразява голямото учудване и неразбиране, с което посреща тази присъда.
29 април 2009 г.- делото влиза във Върховния касационен съд.
18 май 2009 г. - Върховният касационен съд отменя присъдата на Велико Търново, но делото се връща в същия съд.
19 октомври 2009-а - започва нов процес в съда във Велико Търново.

Facebook logo
Бъдете с нас и във