Наистина ли вярвате, че парламентарната бюджетна комисия на Менда Стоянова е приела „погрешка” скандалната поправка в Закона за потребителския кредит, облагодетелстваща фирмите за бързи кредити? И наистина ли смятате, че някакъв „свободен депутат”- Спас Панчев, може сам и без предварително съгласуване, да си осигури цели 14 гласа „за” от управляващото мнозинство, плюс удобно разсейване на опозицията? След което същият фарс да се разиграе и в пленарната зала на Народното събрание?
Какъвто и да е отговорът – все е лошо: ако наистина е станало „погрешка”, то тази „грешка” показва дъното на безхаберието и некомпетентността, до което е стигнал законодателният процес в парламента. А ако не е – случилото се е поредната демонстрация на откровен лобизъм, в която са замесени всички народни любимци, защото едните го подпомогнаха с гласуване, а другите – с мълчание.
Въпросът е кое от тези две предположения е по-страшното?
„Сбърканият закон”
Става дума за поправката в Закона за потребителския кредит, според която разходите, които потребителят ще плаща при неизпълнение на задълженията си по договор за потребителски кредит, ще може да достигат до двойния размер на главницата по кредита. При това тези „разходи” няма да могат да бъдат отменяни от съда, защото законът изрично посочва, че те вече няма да се смятат за прекомерни или за противоречащи на добрите нрави.
Тук е мястото да кажем, че в момента, въпреки контрола (уж) на Комисията за защита на потребителите, огромна част от фирмите за бързи кредити налагат неустойки и такси на клиентите си, които оскъпяват взетия заем поне двойно и тройно. Ако влязат в съд обаче тези неустойки и такси обикновено биват отменяни - просто защото са начислявани въз основа на клаузи в договорите за кредит, които според магистратите са изначално нищожни.
Целта на „Поправката Панчев” е очевидна -
ръцете на съда да бъдат вързани!
И да се допусне - вече съвсем легално - безкрайното оскъпяване на кредитите.
Предложението, внесено от независимия депутат Спас Панчев, цъфна на сайта на парламента на 10 ноември. То беше издържано изцяло в любимата законодателна стилистика на управляващото мнозинство от последните години – между първо и второ четене, като преходна и заключителна разпоредба към закон, който няма нищо общо с предложението (в случая беше използван Закона за данък върху добавената стойност). И без текстът да съдържа дори има и един ред мотиви. Тоест -
в пълно нарушение на всички законодателни правила и процедури.
Вместо да го остави без разглеждане обаче на 18 ноември бюджетната комисия го прие.
Знаете ли как изглежда „обсъждането” в Народното събрание на един законопроект, който касае хиляди хора – буквално всички заемополучатели от фирмите за бързи кредити?
Ще го онагледим с цитат от протокола на бюджетната комисия на НС от 18 ноември, когато „поправката Панчев” е била приета:
„Предложение на народния представител Спас Панчев за създаване на нов параграф.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде § 93 със съответната редакция.
Гласуваме § 93 по Доклада на работната група.
За - 14, против - няма, въздържали се - 5.”
Толкова...
Значи, някаква напълно неизвестна, анонимна работна група била одобрила нещо. Депутатите, чието задължение е да обсъдят проекта, мълчат - няма становища, няма правни или каквито и да било други аргументи, няма нито едно изречение, което да обясни защо се налага приемането на този „законопроект”. А това изглежда абсурдно. Особено, ако става дума за обсъждане преди второ гласуване, когато всеки законопроект се чете, коментира и приема алинея по алинея, ред по ред, запетайка по запетайка.
Така, без нито един ред мотиви, написани от вносителя, без нито една дума в защита на предложението по време на обсъждането, в пълно мълчание от страна на депутатите, едно предложение се превърна в закон. Защото после същата тази „мълчалива схема” се повтаря и в Пленарната зала. На 19 ноември "поправката Панчев" бе окончателно приета от Народното събрание.
Обществото се взриви
Още докато течеше гласуването на закона в парламента, наскачаха адвокатите, които първи се усетиха какво става – за броени часове беше изготвено искане до президента да наложи вето на законовото недоносче, към което се присъединиха над 130 защитници от цялата страна. Омбудсманът Диана Ковачева заплаши да сезира Конституционния съд. Медиите също се заеха да „разчепкват” обилно скандала.
А когато и социалните мрежи завряха от попържни по адрес на правителството, се стигна до стъпка назад: на 20 ноември, ден след като парламентът узакони скандалната идея, председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова обяви, че „поправката” ще бъде поправена. „Заради общественото напрежение и зачестилите спекулации за лобистки натиск в медийното пространство”, без капка срам и свян обясни тя.
„Поправката на поправката” също е незаконна
Менда Стоянова удържа на думата си и наистина внесе предложение за отмяна на „Поправката Панчев”, което на практика връща старите текстове от Закона за потребителския кредит.
Стоянова го направи по същия начин – между първо и второ четене на Закона за бюджета на държавата за 2021 г. - като преходна и заключителна разпоредба, без абсолютно никакви мотиви.
Впрочем, не само мотиви, ами то и предложение нямаше – поне не и в сайта на Народното събрание. Последното налично предложение към проекта за закон за бюджета е с дата 18 ноември - със съответния входящ номер, вносител, сканиран текст. Докато
единствената писмена следа за съществуването
на това предложение на Стоянова, е докладът от заседание на комисията от 24 ноември. В него то е включено като параграф 13, но това не би трябвало да означава абсолютно нищо. Защото в Закона за нормативните актове и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание постановяват съвършено различни процедури.
Липсата на оповестяване на законопроект обаче (а предложението на Менда Стоянова за „поправка на поправката” представлява точно това), е само по себе си толкова драстично омаскаряване на законодателния процес, каквото до момента дори не сме мислили за възможно. Но е факт.
Същия ден (24 ноември) този доклад бе внесен за разглеждане в Пленарната зала. В програмата на парламентарното заседание разглеждането му бе включено за сряда (25 ноември). Като предварително се знаеше, че няма вариант текстът, предлаган от Стоянова, да не бъде приет – инак и „танковете да дойдат”, пак не биха спасили правителството на Борисов.
Това са фактите. А сега си отговорете сами на въпроса – случайна грешка ли е станала, наистина? Или сме на дъното и продължаваме да го копаем?
