В петък (11 декември) следобед, група депутати на "Обединени патриоти" внесоха поредното законодателно предложение, свързано с пандемичната ситуация. То предвижда физически лица, останали без работа, излезли в неплатен отпуск или загубили повече от 1/5 от доходите си, да могат да поискат отсрочване на плащанията по заемите, които са теглили от фирмите за бързи кредити. Същата възможност се предвижда и за закъсалите заради COVID кризата едноличните търговци, земеделците и самоосигуряващите се лица.
Пострадалите имат нужда от държавна подкрепа, казват вносителите на предложението.
„Считаме, че удълженият мораториум върху плащанията по кредитите, като мярка, приложена с оглед на кризата, предизвикана от COVID-19 е недостатъчна и трудно приложима по отношение на физическите лица, лишени от възможността да полагат труд, поради прекратяване на трудовите си правоотношения или са в неплатен отпуск или с намалено месечно възнаграждение. Те остават незащитени от натрупване на големи задължения и изпадане в ситуация близка до финансов фалит“, обясняват те в мотивите към проекта си.
Да припомним, че през пролетта, по време на първата вълна на коронакризата у нас, със закона за мерките и действията по време на епидемичната обстановка
беше предвидено облекчение за длъжниците
по кредити: при забава за плащане на вноски „наказателна лихва” или неустойки не им се начисляваха, задълженията не можеше да бъдат обявявани за предсрочно изискуеми и договорите не можеха да се развалят поради неизпълнението на длъжниците.
Същите условия ще са налице и в момента. С едно допълнение: сега на кредитополучателите се дава „право на отсрочване”, т.е. възможност да спрат да плащат кредитите си до след пандемията.
Загрижеността на депутатите може да мине за похвална. Особено на фона на лошата слава, която си завоюваха фирмите за бързи кредити
покрай срамните практики на някои от тях
да товарят длъжниците си с бомбастични такси и неустойки.
Само че въпросът отново опира до мярата, особено когато се посяга към частна собственост. А вземанията на кредитните институции са точно това - частна собственост. Такива са още вземанията на (т.е. задълженията към) топлофикациите, енергодружествата, ВиК-тата и всички останали юридически лица.
За сметките за ток и парно обаче „право на отстрочване” не се предвижда. Държавата не налага мораториум на вземанията и към самата себе си: за закъсалите покрай кризата длъжници не се предвижда облекчение при плащане на данъци и осигуровки. Нещо повече:
изрядността към фиска е условие за отсрочването
и на плащанията по частните им кредити...
Факт е, че подобен „мораториум” за плащанията по кредитите, отпуснати от банки, вече има. Но той първо беше приет със съгласието на банките, а освен това се прилага по правила за предоговаряне (с много ясно формулирани срокове и условия), изработени и предложени от тях.
За фирмите за бързи кредити обаче такива „глезотии” като обсъждане и търсене на съгласие няма – за тях държавата директно въвежда със закон задължение да отсрочват плащанията по кредити за след пандемията, когато това бъде поискано от тях. Стига да са налице две условия: длъжниците да си платили данъците и осигуровките. И да не са изпадали в просрочие за повече от три месеца преди март т.г. - когато бе въведено извънредното положение заради COVID-19.
Според проекта, при подаване на заявление за отсрочване на задължение, фирмата за бързи кредити има 7-дневен срок, в който трябва да предоговори с клиента си връщането на заема. Условията са две - предоговарянето да стане чрез сключване на споразумение, а връщането да е след отмяна на извънредната обстановка. Право на кредиторите за обструкции и алтернативни "оферти" не се предвижда.
За отсрочването реално няма срок.
Законодателите казват, че то може да продължи до два месеца след края извънредната епидемична обстановка. Но никой не казва кога ще е този край – напротив, в последните дни управляващите упорито ни „подгряват”, че напролет се чака нов пик на пандемията. Ако това се случи, извънредната обстановка ще бъде удължена, а това означава, че и „мораториумът” за бързите кредити може да продължи незнайно докога.
Дори само казаното дотук стига, за да се прогнозира, че фирмите за бързи кредити ще скочат срещу това предложение - юридически аргументи защо то не може да бъде прието в този вид има предостатъчно.
Другото, което може да последва, ако текстът все пак бъде гласуван, е кредитните фирми да търсят всеки възможен начин да прехвърлят вземанията си на колектори, за които мораториум не се предвижда и които ще могат да продължат да събират задълженията.
Възможно е и да се стигне до "отсрочване" на кредити, но това очевидно ще става
по ред, който всяко дружество ще си измисля само.
И това може да доведе до такива условия и такси, че на закъсалите заради кризата съвсем ще им се завие свят.
Но най-лошото обаче остава за след пандемията (а и след изборите), когато тези кредити все пак ще трябва да се платят. При това с още по-големи лихви. Защото законът забранява за срока на "отстрочването" да се начислява лихва за забава, но немалката договорна лихва (която всъщност представлява дължимото възнаграждение за ползването на чужди пари), ще продължи да се трупа.
Само че това на длъжниците никой не им го казва......
И този проект се нуждае от "прецизиране"
Дори на пръв прочит се вижда, че текстовете на законопроекта трябва да се преработят, защото в този си вид те обещават повече проблеми, отколкото решения.
Само един пример: „По време на извънредната епидемична обстановка, частноправните субекти - физически лица, които са останали без работа, поради прекратяване на трудовите им или на други приравнени на тях правоотношения, или са в неплатен отпуск, или намалено с повече от 1/5 от предишния размер на основно месечно възнаграждение, когато са длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставяни от финансови институции по чл. 3 от ЗКИ, могат да поискат отсрочване на задължението за срок до два месеца от отмяната на извънредната епидемична обстановка”.
Напълно неясно е например кои лица, които са „останали без работа” ще се ползват от отсрочването – от текста излиза, че то се дължи за всички безработни, включително и за дисциплинарно уволнените или напусналите по взаимно съгласие, както и за намиращите се в неплатен отпуск независимо по каква причина. Неясно е кой е този „предишен размер” на възнаграждението. Срокът за отсрочване „до два месеца след отмяната” на извънредната обстановка, е с напълно размити начало и край. А ако един кредитор не знае кога все пак ще може да си получи парите, то той самият много лесно може да се превърне в неизряден или дори неплатежоспособен длъжник.
