Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ПЕТ НЕЩА, КОИТО ВЪТРЕШНИЯТ МИНИСТЪР НЕ ТРЯБВА ДА ПРОПУСКА

Министърът на вътрешните работи направи смели предложения за реформа. Голяма част от тях си струва да бъдат подкрепени. Това обаче трябва да стане след широк обществен дебат. В този смисъл, вместо да гони срокове в Народното събрание, би било добре г-н Миков да сложи предложенията си в официален стратегически документ и да отдели един месец време, за да проучи мнението на гражданите по тях.
Ако се отворят обществени консултации, ще се види, че министърът си представя реформата на МВР по малко по-различен начин от гражданите. Най-вероятно ще изникнат поне пет проблема, по които Европейският съюз не отчита напредък, но пък за нас са важни. Ето бърз поглед върху някои от тях:
Насилието в полицията
Практиката на Европейския съд по правата на човека показва, че неправомерната употреба на сила от страна на полицията продължава да е проблем в България. МВР създава двоен стандарт - от една страна, има нормативно изискване разпитите на задържаните лица да се извършват само в специално определени за това помещения, в които има техника за видеонаблюдение и мебелите са неподвижно закрепени за пода.
Но пък от друга страна, то май не е съвсем задължително. Един малък текст в края на съответната инструкция на министъра на вътрешните работи казва, че това изискване ще започне да се прилага чак от началото на 2009 година. Датата е определена с оглед на това, че правителството има проект, финансиран по програма ФАР на ЕС за извършване на ремонти в РПУ -тата в страната. Изглежда обаче, че заедно с другите пари от ЕС правителството ще трябва да върне и половината от тези. Защото Министерството на финансите е успяло да сключи само един договор за ремонт, който покрива едва 22 РПУ-та. За справка - в страната има над 170 РПУ. За останалите лотове по обществената поръчка не са намерени изпълнители. Иронично, но изглежда, у нас или липсват строителни фирми или някой много лошо е подготвил условията за търга. Каквато и да се окаже причината за това поредно безобразие, очевидно срокът за модернизиране на РПУ-та, заложен в инструкцията, няма да бъде спазен. Разпитите и сега, и в бъдеще ще продължават да се провеждат в кабинетите на служителите (и къде ли още не) и няма да има никакви гаранции, че насилието в МВР ще спре.
Материалната база на МВР
Полицията няма нужните материални условия, за да си върши работата. Няма пари за бензин. Няма компютри. Сградите на полицията са непригодни, стари, мръсни и пренаселени. В един от докладите за гражданско наблюдение в РПУ се казва, че дори съществува риск от разпространение на заразни болести, защото няма обособени отделни помещения за задържане на заразноболни лица. Има лимити на изходящите телефонни обаждания и на бензина, но няма средства за хартия, химикалки и сапун в тоалетните.
При тези условия не може да се работи. Лошата материална база демотивира служителите. Всеки мениджър ще ви каже, че ако искате един работник да изпълни определена задача, трябва да му дадете инструменти.
Ние, като данъкоплатци, изглежда, сме си свършили работата, защото МВР получава и харчи впечатляващ дял от БВП. Според анализ на макроикономиста Георги Ангелов, основан на данни от Евростат, България харчи 2.9% от брутния си вътрешен продукт за вътрешен ред и сигурност и това е повече от всяка друга страна членка на ЕС! Защо тогава материалната база в полицията е толкова лоша? Къде отиват тези пари?
Приоритетите за реформа на МВР трябва задължително да включват гаранции за ефективно управление на собствения й бюджет. На този етап новото ръководство на министерството може поне да покаже, че осъзнава проблема.
Кадровият въпрос
Предложението на министъра на вътрешните работи за отдел за вътрешни разследвания е хубаво, но то не е достатъчно за борба с корупцията в МВР. Корупцията е скъпо и сложно нещо за разследване. Тя рядко може да се докаже. Умните администрации развиват превантивни стратегии, като поставят сериозни бариери на входа в системата. Те целенасочено търсят служители с определени професионални и морални качества и когато намерят такива - полагат всички необходими усилия, за да задържат тези хора и да им осигурят добри условия за професионална кариера.
Условията на конкурсите за постъпване в полицията, както и критериите, на които трябва да отговарят кандидатите, са обществено неизвестни, а известните елементи са напълно неясни.
Подзаконовата нормативна база всъщност описва кой НЕ може да стане полицай, но не ни казва какво се иска от добрия кандидат. Критериите са формални - кандидатите трябва да покажат диплома за завършено образование и свидетелство за съдимост и да имат добра физическа подготовка. Как това може да гарантира на обществото обаче, че в системата влизат компетентни, работливи и ефективни служители?
Съвременните администрации търсят кадри не по формални критерии, а чрез умения, които кандидатите трябва да демонстрират. На първо време за кандидатите за работа в полицията могат да се изискват допълнително поне умения за работа с компютър и ползване на английски език или друг език от ЕС.
Ако си спомняте, предишният министър на вътрешните работи мотивира оставката си точно с погрешна кадрова политика. Добре е новият МВР-шеф да започне да решава проблемите в министерството точно оттам.
Прозрачността в работата на МВР
Вътрешното министерство обикновено пренебрегва и друга очевидна мярка за борба с корупцията - прозрачността. За дейността на МВР има малко и откъслечна информация, която изцяло се контролира, а нерядко и манипулира от самото министерство. Липсват основни данни като например брой служители, брой висящи и спрени производства; брой задържани лица в МВР, брой и вид жалби, подадени от граждани срещу служители на МВР.
В близкото минало, когато в състава на МВР беше и Национална служба Сигурност, ограниченият достъп до информация може и да е бил оправдан със съображения за национална сигурност. Днес за това няма аргументи. Още повече че последните скандали в министерството показват, че едва ли има информация за работата на МВР, която да е необходима на престъпниците и която те да не могат да получат от служители на самото МВР. С каква цел продължава пазенето на тайни тогава? Единственият резултат е, че се ограничава възможността за външен контрол върху системата. Изглежда, МВР не предоставя тази информация само защото въз основа на нея могат да се формират реални показатели за оценка на ефективността от неговата работа.
Дознанието
И до ден-днешен МВР не оповестява системна информация за резултатите от работата на дознанието, но не е трудно да се види, че то е неефективно. Разследването от дознатели трябваше да съкрати продължителността на досъдебното производство и да подобри качеството му. Обаче като въведе изискването само юристи да могат да водят дознанията, Народното събрание вместо да отстрани обявеното за излишно следствие, на практика му направи един ерзац в МВР.
Новият НПК направи прокурора господар на досъдебното производство. Това обезсмисля изискването разследването да се извършва от юрист, защото сега юристите станаха двама, а пък разследванията все още представляват проблем. Дознателите прекарват времето си не в събиране на доказателства, а в чакане за указания пред прокурорските кабинети. Понятието за информационна система, която да позволява на прокурора да дава указания в електронната папка на случая, все още не е познато.
Сега предложенията на министъра ще доразвият този абсурд организационно и ще има отделна служба Досъдебно производство, която ще обхване дознателите в някакъв вид административна структура и съвсем ще стане като в следствието. Обаче Криминална полиция ще си остане отделно и проблемите на комуникацията между нея и дознателите ще продължават да съществуват. Както и няма да се решат проблемите в комуникацията между дознатели и прокурори.
Предлаганото преструктуриране в МВР само ще отвлече вниманието от двата основни проблема - разследването може да се върши и от неюристи, а въвеждането на информационни системи, които да обхванат цялото досъдебно производство, е крайно наложително.
В момента вниманието на правителството е съсредоточено към предстоящия доклад на Европейската комисия. И това за пореден път оставя впечатлението, че реформите във вътрешното министерство се правят само защото от Брюксел искат така. Може да звучи парадоксално, но от Брюксел ще престанат да ни гледат с подозрение едва когато осъзнаем, че Европейската комисия не може да ни казва как да се борим с престъпността и корупцията и къде да сложим следствието или ГДБОП. А това ще стане, когато най-после някой политик, който има намерение да предприеме реформи, първо попита българските граждани от какво не са доволни в работата на полицията и каква полиция искат. Това е единственият начин да се харесаме на Европейската комисия. И знаете ли защо? Защото в Европа така правят.

Иванка Иванова, директор на програма Отворено общество
(още по темата - в специалния брой на електронното издание Политики на институт Отворено общество - www.politiki.bg)

Facebook logo
Бъдете с нас и във