Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Пиар с убийството на Колев

Възлите в кълбото от свидетелства, показания и версии по делото за убийството на военния прокурор Николай Колев, разстрелян на 28 декември 2002 г., съвсем се заплетоха и затегнаха. Тази седмица отново се чуха множество разнопосочни изказвания по въпроса. Чуха се изявленията и на немския журналист Юрген Рот, нарочен за познавач на българската мафия, и на премиера Бойко Борисов, и на вътрешния шеф Цветан Цветанов. Изказаха се още поетът Едвин Сугарев, бившият главен прокурор Никола Филчев, който приживе беше в обтегнати отношения с Колев, вдовицата на Колев, роднини на убитата ямболска адвокатка Надежда Георгиева... Кръгът на изказващите се разшири неочаквано с впечатляващата намеса на американския посланик у нас Н.Пр. Джеймс Уорлик: ... ние очакваме да видим всички факти, които ще излязат наяве, свързани с бившия главен прокурор Филчев, заяви в сряда той на съвместна пресконференция с вътрешния министър Цветан Цветанов.
Безспорно изненадата беше изявлението на премиера Борисов в телевизионно интервю от понеделник (15 ноември). Едва сега той си позволи да повдигне завесата над разследването по кървавия инцидент, станал, когато той беше главен секретар на МВР. Според него МВР активно работи по случая от 2002 година. Бившият главен секретар разказа, че малко преди Колев да бъде разстрелян на ул. Абоба в близост до Пирогов в продължение на няколко секунди, трима неизвестни са провели телефонни разговори в района. Разговорите са били засечени от клетката на М-тел за района на Пирогов. Според премиера хората, които са провели разговорите, всъщност са си предавали от човек на човек информация за движението на мишената Колев.
Че са засечени такива разговори, се знае още от 2002 г., което, преценено днес, означава, че МВР тогава си е забърсало носа с въпросните разпечатки и ги е хвърлило в коша. Въпросът е защо не са разровили детайлите: чии са били мобилните телефонни номера, кой и откъде е водил тези разговори. Поне някой досега не е и намеквал, че са проучвани. Ако това беше направено още тогава, може би нямаше да се стигне и до решението на съда в Страсбург, прието в началото на годината, с което бяха присъдени 50 000 евро на съпругата на покойния прокурор Нанка Колева заради липсата на ефективно разследване по убийството?!
На този фон нелепа изглежда треската около възобновеното разследване и успешната сега - според премиера - работа на службите. Логичен е въпросът дали наистина тогавашният главен прокурор Никола Филчев е бил стената, в която са се разбивали добрите намерения на разследващия екип да разрови случая и да открие убийците. Ако това е било така, естествено следва и питането защо и на каква цена е направил тогава компромис храбрият и вездесъщ главен секретар с развяващите се от вятъра пешове на черното кожено манто. Какъв е бил изходът от непредадения по нито една телевизия мач между справедливия Батман и жестокия Боксьор в червена тога?
Има и още въпроси, свързани не конкретно с разстрела на прокурор Колев, но важни за осветляването на поредица от истории от днешния ден, в които главни действащи лица са хора от онова нетолкова далечно минало. Говорим за бившата барета Алексей Петров, посочен днес за глава на Октопод-а, а тогава - приближен до главния прокурор Никола Филчев. Става дума и за това каква роля са играли бивши или все още действащи спецове от отряда за борба с тероризма в поредица от неизяснени инциденти и покушения, включително и това над прокурор Колев. И за различното (с оглед на израстването в йерархията) отношение към тях от страна на хора във властта...
Една от неосветените теми е тази за странната смърт на бившия психолог от СОБТ Владимир Димов, намерен прострелян в автомобила си на 30 декември 2002 г., два дни след покушението над Колев. Видял не видял местопроизшествието, тогавашният шеф на полицията ген. Васко Василев заяви, че това е типичен случай на самоубийство. Според лансираната от генерала теза Димов се застрелял с лявата ръка в лявото слепоочие, като преди това направил неуспешен опит да се самовзриви с нападателна граната. Гръмнал обаче само взривателят. От цялата касапница, плод на неизяснен суициден импулс, преди да си пръсне мозъка, Димов останал без четири пръста на дясната ръка. Тогава се заговори за конфликт между Димов и шефа на баретите Филко Славов за някакви скандали около съмнително участие на служители от СОБТ в охрана на Кремиковци и на шефове от комбината. Според неофициалната информация Димов, който е бил психолог на затвора в Кремиковци, преди да започне работа в СОБТ, е запознал шефа си полк. Филко Славов с влиятелни хора от металургичния комбинат. И така се е стигнало до нерегламентираната охранителна дейност на хора от отряда.
Никой обаче, включително и тогавашният главен секретар, не бръкна с пръст в раната и приказките така си отшумяха. Част от тях се възродиха покрай десетината обвинения срещу бившия съветник в ДАНС Алексей Петров и Октопод-а. Твърденията, че Петров и братята Пламен и Йордан Стоянови- Дамбовците са източили комбинат Кремиковци обаче си останаха на ниво махленска клюка и отпаднаха в съда, въпреки клетвите на МВР-шефа Цветан Цветанов, че няма скрито-покрито и всичко е ясно.
На Цветанов му е простено, тъй като има сравнително къса памет за оперативна информация. Въпреки че по времето, когато Борисов беше главен секретар, Цветанов играеше негов верен оперативен помощник. И така до 2005 г., когато властта в МВР пое Румен Петков. Незнайно защо (най-вероятно заради особеностите на паметта си) сегашният шеф на МВР в четвъртък (18 ноември) обвини именно ръководеното от Петков вътрешно министерство, че не е проявило политическа воля за разкриване на убийството на прокурора Николай Колев. А за предишния тригодишен период, през който Борисов се бореше с организираната престъпност, днешният му заместник не каза и дума. Остават съмнения за недобре свършена работа в един определен период от време. Днес сме имали работно съвещание в тази връзка, за да започнем да анализираме и да изчистим абсолютно всички слабости, които е имало в разследването по убийството на прокурора Колев, заяви Цветанов. Според него предпоставките и възможностите да се възпрепятства едно разследване били много, но по-важното било сега да се навакса и да се направи това, което обществото очаква.
А то очаква преди всичко отговорност - и в приказките, и в действията.
Данданията около делото Колев, вдигната тази седмица, заглуши логичния въпрос защо никой от 2002 г. досега не си е мръднал пръста по разследването. В чие чекмедже е лежал докладът от проверката на Националната служба за сигурност (НСС) за страничните занимания на прокурор Николай Колев, според която има данни, че той е бил свързан с контрабанда на наркотици и оръжие? Това пък попита Никола Филчев, според който Колев бил убит, защото взел 3 млн.долара от сръбския наркобос Сретен Йосич, за да бъде освободен. Слуховете за тези пари, дадени за освобождаването на Йосич от българския арест, имат доста реални очертания. Поне ако си припомним загадъчните обстоятелства около преместването на Йосич от лечебницата в Софийския затвор и невижданата дотогава тежка охрана при ескортирането му до летището...
Бедата обаче е там, че с всичките си изказвания и словоизлияния Борисов, Цветанов, Филчев сами се вкарват в една отвратителна реалност. В нея прокурор от ВКП върти наркотрафик и контрабанда на оръжие, преди да бъде разстрелян като куче, главен прокурор държи сатър над главата на адвокатка, главен секретар се прави на ни чул ни видял, мяркат се зловещи сенки на бивши и настоящи барети. Все герои, които иначе би трябвало да бдят за сигурността на обществото.
Лошото е, че, за разлика от тях, ние помним тази реалност. Още по-лошо - щем, не щем ние живеем в нея. И така ще я караме, докато един ден някой храбрец, ама не пиар, а истински, не повдигне завесата и осветли и най-тъмните й кътчета...

Facebook logo
Бъдете с нас и във