Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Плашенето на гаргите продължава

Лош късмет извади новият главен прокурор. В лошо време започна мандатът му.


Когато в четвъртък обясняваше пред журналистите къде и колко прокурори ще изпрати, за да намерят приемливо обяснение, което да хвърлят върху народното недоволство от непосилно нарасналите сметки за електроенергия, Сотир Цацаров почти отчаяно изплака: Прокуратурата няма да действа като пожарна команда.


И макар Цацаров да имаше предвид конкретно проверката на домъкнатите в Съдебната палата от Яне Янев папки за износа на ток през 2004-2007 г., изявлението прозвуча трагикомично на фона на пожарникарската реакция на властта на протестите. Защото управляващите насочиха цялата държавна контролна мощ срещу електроразпределителните дружества (ЕРП) и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Прокуратурата, Сметната палата, Държавната финансова инспекция, Комисията за защита на потребителите започнаха проверки на разходите, инвестициите, общите условия, ценовата политика и приватизационните договори. Парламентарната Комисия за корупцията по високите етажи на властта привика шефовете на ЕРП-тата, ръководството на ДКЕВР и прокуратурата. Институтът по метрология се захвана светкавично да проверява електромери за държавна сметка (цената за гражданите е по 45 лв. за електромер), а в пропагандата се включи самият министър Делян Добрев, участвайки в демонтажа на един уред.


Прокурори от Върховната административна прокуратура вече ровят документи на ДКЕВР и в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, за да установят как двете ведомства са контролирали трите ЕРП-та. Главният прокурор Сотир Цацаров е наредил проверките да обхванат целия период от приватизацията им през 2004 г. до момента. Той очаква междинни резултати още идната седмица.


Всъщност дали ще има междинни резултати, или не зависи преди всичко от развитието на протестите. Ако те позатихнат, може и нищо да няма. Нищо междинни, нито крайни, нито какви да е резултати. Защото уцелилите право в празните български джобове сметки за ток са логически резултат от цялостната държавна политика - и не само в енергетиката. Българското отчаяние изби точно покрай сметките за тока, защото сумите, записани в тях, са просто непосилни за голяма част от населението, а неплащането им води директно до спиране на електричеството. Иначе казано - до каменния век. А иначе това отчаяние е пряко следствие от инатливото няма да дам на финансовия министър Симеон Дянков, от немокаятлъка на социалния шеф Тотю Младенов, чието ведомство проспа задаващата се драма, от суетността на икономическия министър Делян Добрев, разбрал на четвъртата година от политическото си битие, че властта не е само телевизионен парад и комисиони за свои хора, а и познание за начина, по който икономиката и енергетиката работят.


То е следствие от действията и бездействията на стотиците и дори хиляди калинки, набутани от ГЕРБ в държавната администрация, които така и не разбраха как функционира тази администрация. В смисъл че освен да дава заплати и премии, длъжността изисква и познания, и работа.


Следствие е преди всичко от удивителната некомпетентност и безотговорност на лидера на това управление и на това правителство, на министър-председателя Бойко Борисов - човекът, който след десетилетие шетане в държавното управление така и не научи нито как работи една държава, нито как да възлага отговорности, нито как да управлява. И продължава да го прави, както го е правил с охранителната си фирма - с натискане на копчета, стискане на палци, пляскане зад врата и тайни уговорки.


Е, какво очаква главният прокурор Сотир Цацаров от едно управление, построено на принципа на пожарната команда? Да оставят подопечната му прокуратура да се занимава с изящни неща като юриспруденция, разделение на властите, познаване и спазване на законите? Няма такава опера - когато се е подпалила чергата на властта, прокуратурата е в първите противопожарни редици: тя ще трябва да вдига шум, да търси и намира виновни, да сочи с пръст и да разпорежда арести. Да плаши гаргите. Да поднася на разгневения народ жертви. А дали са истинските виновни - ще решава съдът. Който по правило е виновник. И то - след време. Много време.


А ако питате какво са правили през отминалото време и министри, и контролни органи, и прокурори, и всичките експерти, политици, народолюбци и просто приказливи кибици, клекнали да се греят около огъня на народния гняв, отговорът е - нищо.


Нищо не са правили. И нищо няма да направят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във