Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Плащаме милиони за изгубени от прокуратурата дела

Прокуратурата започна тази седмица да плаща на граждани баснословни суми от спечелени от тях дела срещу държавното обвинение по реда на ЗОДОВ (Закон за отговорността на държавата и общините за вреди). Този закон се отнася до неправомерни действия на административните и съдебните органи към гражданите и определя обезщетенията, които получават пострадалите от българското правораздаване.


Главният прокурор Сотир Цацаров увери, че до сряда (27 февруари) са платени 1 005 000 лева. Обвинител 'b91 обясни, че прокуратурата е била осъдена от български граждани години преди това, но поради липса на средства тези суми не са били изплатени. Парите, които дължи държавното обвинение към края на 2012 г. на лица, спечелили дела срещу него, са 2 174 000 лева. Така че трябва да се платят на още 83-ма души изпълнителни листове на стойност 1 169 000 лева. През март ще погасим и тези си задължения, обеща главният прокурор.


Висшият съдебен съвет се е съгласил да бъде префасониран бюджетът на прокуратурата, за да бъдат осигурени тези средства. Следващата седмица ще се прави оценка на финансовото дередже на държавното обвинение. Според главния прокурор то не може да функционира нормално при оскъдните средства, с които разполага. Но няма как да се вземат милионите, за които стана дума по-горе от виновните, но добре платени прокурори. Пак ще се бърка в джоба на редовия данъкоплатец, който е допринесъл най-малко за провалите на обвинението.


Само през 2012 г. държавното обвинение е загубило дела, заведени по реда на ЗОДОВ за над 4 500 000 лева. Ако към тях се прибавят и милионите евро, с които сурвака Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург - основно за бавно правораздаване, сумите набъбват значително. Присъдените обезщетения за миналата година по линия на ЗОДОВ са близо три пъти повече в сравнение с 2011 година. Явно ситуацията в прокуратурата се влошава. Вероятно затова, преди да оглави държавното обвинение, Цацаров предложи структурни промени във ведомството. Сред тях изпъкваше идеята му да се създаде специално звено към ВКП, което да извършва анализ на съдебната и прокурорска практика при оправдателни присъди, на съдебните решения срещу прокуратурата по ЗОДОВ, както и на осъдителните решения на Съда в Страсбург срещу България, по които е установено нарушаване на права на хора от органите на досъдебното производство.


Ако неговият замисъл се реализира, тези звена ще станат две. Подобна структура вече беше създадена с промени в Закона за съдебната власт. От октомври миналата година в новото звено към Инспектората на ВСС, което се занимава с жертвите на бавното правораздаване, са постъпили 53 жалби, от които 39 са били неоснователни, съобщиха от правосъдното ведомство. През април тази година се очакват първите решения по останалите 14 дела, които ще бъдат разгледани.


Максималният срок за разглеждане на жалбите е шест месеца. Там обаче има таван на обезщетенията, които по Закона за съдебната власт са до 10 000 лева. Право на всеки българин е да си търси правата и по съдебен ред. Дело може да бъде заведено пред български съд по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Там няма таван на обезщетенията. Продължава да съществува възможността да се води дело и срещу държавата пред Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), но там процесите продължават средно шест години.


Според практиката на ЕСПЧ, обезщетението е между 1200-1500 евро, ако делото се е проточило с около пет години. Ако процесът е отнел около 12 години, държавата обикновено е осъждана за сума между 3500 и 5500 евро.


Близо пет хиляди са просрочените с повече от пет години съдебни дела, съобщи в началото на този месец заместник-министърът на правосъдието Деница Вълкова по време на семинар за компенсациите на щетите от бавното правораздаване. Според статистиката 2703 са забавените наказателни процеси, а гражданските са 1779. Но недоволните имат правото да подадат искане за обезщетения едва когато тези дела приключат на всички инстанции.


nbsp;


Бито - платено!


Трима българи, безпричинно пребити от полицията по време на събитията пред българския парламент през януари 1997 г., осъдиха държавата в Страсбург - решението на съда е от 5 февруари тази година. По делото Пашов и други срещу България Евросъдът им присъди по 2000 евро обезщетение, плюс разноски от по 800 евро, които отново трябва да плати държавата.



Интересното е, че основното нарушение, за което ни санкционира Европейският съд, е не самото упражнено насилие и разследването по него, а защото след приключването на 7-годишно съдебно производство по ЗОДОВ през 2004 г. МВР още не е изплатило присъдените от български съд обезщетения от по 1000 лева. ЕСПЧ задължава българската държава в тримесечен срок, смятано от 5 февруари тази година, да изплати дължимото на гражданите.



През нощта на 11 януари 1997 г. Павел Пашов, Елена Лазова и Константин Николов се намирали в жилище близо до парламента, когато чули за сблъсъци пред Народното събрание, и излезли да видят какво става. Група въоръжени полицаи ги погнали и ги потрошили от бой. На 20 януари 1997 г. Софийската военна прокуратура започнала разследвания за действията на полицията по време на протестите. Оказва се, че тогава полицията масово е пребивала хора с палки, но конкретните извършители в нито един от тези случаи не са открити.


Facebook logo
Бъдете с нас и във