Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Пластовете трябва да бъдат разместени!

Жанета Петрова - Босева е родом от Велико Търново. Завършила е право в СУ Св. Климент Охридски. Юридичекият й стаж включва съдийска практика в Районния съд в Елин Пелин, в Софийския окръжен съд и във Върховния административен съд. Напуска го, за да стане част от екипа на министъра на правосъдието Маргарита Попова. Работила е и като юрисконсулт, има и стаж като съдия-изпълнител. Ръководи екипа за създаването на радикалния проект за Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност.

Г-жо Петрова, надигна се съпротива срещу проекта за нов закон за отнемане на необяснимите богатства...
- Имам опасения, че заради среди, които не желаят приемането на такъв закон, някои от критиците работят, за да предотвратят това на всяка цена. Силната съпротива срещу проекта означава, че сме на прав път. Ако законът беше беззъб, ако не засягаше когото трябва, съпротива нямаше да има. От друга страна, в едно демократично общество е добре да се чуват и различните гласове. В дългата едногодишна работа с Венецианската комисия някои от критиките ни помогнаха да изчистим ключовата концепция за гражданската конфискация. Категоричното ни мнение е, че тя трябва да се прилага в чистия й вид - да отпадне нейната пряка връзка с наказателния процес. За прекъсване на тази връзка се изказват и експертите на Венецианската комисия. Става дума за различни производства, с различни принципи и стандарти на доказване. В гражданския процес се доказва произходът на имуществото, а в наказателния - деянието на едно лице и съставлява ли то престъпление. В наказателния процес не се поставя въпросът за имуществото и начините, чрез които го е придобил обвиняемият. Затова произходът на необяснимите богатства се търси в гражданския процес.
Но атаките продължават, въпреки че за въвеждането на такъв закон настоява Европейската комисия, и той беше одобрен от най-авторитетния европейски експертен орган. Какви са аргументите в негова подкрепа, достатъчно мотивирано ли е прилагането на гражданската конфискация?
- Докладите с препоръките на Еврокомисията са достъпни за всеки, нали? Първоначално тръгнахме с идеята да изменим действащия закон за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин. После обаче решихме да подходим принципно и да си изясним докрай що е това гражданска конфискация. Искам да подчертая, че концепцията за гражданската конфискация не изисква тя да протича след осъждане на лицето с влязла в сила присъда. Напротив, приема, че производството за отнемане на имуществото може да протече преди възбуждане на наказателно преследване или паралелно с него. Какво прави впечатление при анализ на практиката по действащия закон? Той изисква влязла в сила осъдителна присъда, но без да се търси връзка между имуществото, което комисията иска да отнеме, и осъждането на лицето. Оказва се, че изчакването на влязла в сила осъдителна присъда е само един формален праг, който бави завеждането на гражданското дело за конфискация. За престъпленията, за които наред с присъдата се налага и конфискация, съдът може да постанови обезпечителни мерки, но той не изследва и не се интересува от произхода на имуществото. С наказателната конфискация може да бъде отнето и съвсем законно придобито имущество, тъй като в наказателния процес конфискацията представлява наказание. За разлика от наказателната, гражданската конфискация предвижда отнемане само на имуществото, което е с незаконен произход. За каква репресия става дума?
Имате ли данни какво имущество реално се отнема чрез конфискация като част от присъдата в наказателния процес?
- Не разполагам с такава статистика, но мога да ви кажа, че е много лесно да не им вземе нищо. В наказателния процес се обезпечава и конфискува личното и наличното имущество на осъденото лице. В кръга на това имущество не попада прехвърленото на съпруг, на деца, включване на подставени лица и фирми. На практика наказателната репресия лесно може да се осуети, като се прехвърли имуществото на други лица. В наказателния процес няма възможност да се отнема имущество, което не е на името на осъденото лице, нито могат да се оспорят прехвърлителни сделки и да се обявят за недействителни.
Искам да добавя няколко думи за съдебната практика по действащия закон. Тя е последователна в становището си, че не е необходима причинна връзка между деянието, за което лицето е осъдено, и имуществото, което после съдът отнема в гражданското производство. След като съдът го казва, защо някои твърдят, че трябва да се изчака влязлата в сила присъда?
Смесването на гражданската и наказателната конфискация явно устройва противниците на закона. Заради премахването на изискването за влязла в сила осъдителна присъда и заради обърнатата тежест на доказване те повтарят като мантра Без вина - виновен...
- Трябва да им кажа следното - не е вярно, че единствено гражданите трябва да доказват законността на придобитото, а държавата е освободена от задължение да представя доказателства. Напротив, в проекта е посочено ясно какво трябва да доказва държавата. В действащия закон такова изброяване няма да намерите, но пък съществува същата презумпция, чрез която се обръща доказателствената тежест. Критиците на този действащ вече пет години закон трябва да отговорят защо не са го критикували при създаването му. Гражданската конфискация работи и сега, но не в чист вид, а тежко и неуместно е обвързана с изхода на наказателното производство. В проекта ни законните права на гражданите не само не са засегнати, но благодарение на голямата помощ, която ни оказа Венецианската комисия, са заложени конкретни гаранции за осъществяването им. Съд, а не друг орган отнема имуществото и на него се дава по-голяма свобода да преценява съвкупността от доказателства с оглед отделния случай. Проектозаконът се намесва сериозно в имуществената сфера на лицата, но има за цел и защитата на обществения интерес, и на хората, които желаят да живеят според правилата. Надявам се, ако законът бъде приет, държавата да отбележи отчетлив напредък в борбата с организираната престъпност и корупцията. За тези, които възразяват срещу включването на административните нарушения в обхвата на закона, мога да поясня, че и в административното право основен е принципът: Придобитото в резултат на административно нарушение се отнема.
Но все пак остава известно обвързване на гражданската конфискация с наказателния процес заради настояването на Венецианската комисия проверката по отнемане да започва след повдигането на обвинение за извършено престъпление?
- Само доколкото образуването на наказателно производство насочва погледа на комисията върху определена група лица. Иначе биха я попитали защо се насочва точно към тях. В обхвата на проверката ще попадат както лицата, които са обвинени за престъпление, генериращо имотна облага, така и тези, които само държат незаконно имущество, придобито за сметка на проверяваното лице. Или са собственици на имущество, но средствата за придобиването не са техни. Няма изискване за повдигнато обвинение към тях. Всички данни, сред които и оповестените от НАП, показват, че организираната престъпност се насочва към внасяне на имущество в юридически лица, за да прикрие произхода му. И след вербалната съпротива вече се търсят начини за противодействие на този проектозакон. Още преди година при представянето на първия му вариант един депутат ми каза: Вашият проект вече се раздава между криминалния контингент и се търсят начини да му се противодейства. Трябва да бъдем и сме готови за много сериозна съпротива.
Как ще отговорите на обвинението, че такъв закон ще засегне хората с по един апартамент, купен с работа на черно, без трудов договор или с пари от роднини в чужбина?
- Очаквах сериозни аргументи - от юристи към юристи, но това досега не се случи. Вместо това се внушава, че държавата трябва да се откаже по принцип от преследването на незаконни явления. Мисля, че зад някои лица, които се ангажират с критики на закона, всъщност стоят други, които са против приемането му. Използват съда в Страсбург за плашило. Изтъкват се постулати от Конвенцията за защита на правата на човека, но се подминават други, твърдящи че наред с основните свободи са възможни и ограничения, ако са предвидени от закона, и са необходими за защитата на обществения ред. От всичките три-четири дела на съда в Страсбург по жалби за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, държавата е осъдена само в едно. Другите претенции към държавата са отхвърлени. Защо? Защото съдът в Страсбург е дал предимство на обществения интерес, съблюдавайки спазването на други права - правото на справедлив съдебен процес, на ефективни правни средства за защита и други. По мое мнение тези права са гарантирани в новия проект на закон. Затова и той бе одобрен от Венецианската комисия, чиято висококвалифицирана експертна помощ потърсихме, за да сме сигурни, че в него съществуват необходимите гаранции за спазване на човешките права. Предвидили сме възможност за защита на проверяваното лице още на подготвителната фаза на производството по отнемане. То има право да се запознае с доказателствата, събрани от комисията, да възрази и да представи други доказателства в подкрепа на тезата си. С това правим отклонение от гражданския процес, тъй като преди започването му никой не е длъжен да ви уведомява, че има намерение да ви съди. Така ако това лице желае да сътрудничи за изясняване произхода на имуществото си и представи убедителни доказателства, няма да се стигне въобще до предявяването на искове пред гражданския съд.
Доста хора, които са работили без трудов договор или са получавали пари от чужбина, без да ги декларират, се притесниха. Какво ще кажете за тяхно успокоение?
- Искам да уточня, че проектът предвижда отнемане на конкретна облага на стойност над 60 000 лева от лица, които са я придобили в резултат на административно нарушение. Не се предвижда цялостна проверка за несъответствие на имуществото на тези лица с доходите им, което до момента никой от критикуващите проекта не забелязва. Игнорира се едно много важно условие, което е въведено, за да образува комисията производство - облагата, придобита от административно нарушение да не може да бъде отнета по друг ред. Тоест, ако става дума за облага от неплатени данъци, тя подлежи на отнемане не по реда на този закон, а по реда на данъчното производство. Твърденията могат да се доказват в съда с всякакви средства, допустими в гражданския процес. В гражданския процес има т. нар. пълно и непълно доказване. При непълното не се изисква по несъмнен начин да се докаже истинността или неистинността на определено обстоятелство, достатъчно е да се създаде вероятност нещата да са се случили по друг начин. Според нашия проект съдът може и да не приложи съществуващите в закона презумпции, ако съществува риск от несправедливост. Това е много силна гаранция, че нещата няма да се развият неблагоприятно за лице, което не може да докаже със сигурност конкретно обстоятелство, но пък доказва други, с които може да подкрепи тезата си, че имуществото му има законен произход. В момента се спекулира с невъзможността да се докажат определени обстоятелства, като се игнорира изцяло целта на закона - да се бори с престъпността и корупцията. На свой ред и аз искам да задам въпрос - какъв си представят закона, който трябва да се бори с престъпността и корупцията ? За първи път в проекта се предвижда възможност за отнемане на имуществото на лице, което се е облагодетелствало от престъпление или нарушение, извършено от друго лице. В голям брой случаи анонимен чиновник дава възможност на едно лице да придобие значителна облага. Незаконните хотели по морето можеха ли да съществуват, ако някой чиновник не се е произнесъл в противоречие с правилата на административното и гражданското право? Не, разбира се. Същото се отнася и за сниманите с хеликоптери палати, които вместо за фирмена дейност се ползват за живеене. Докога ще отричаме очевидното?
Уж защитавайки права, всъщност критиците допускат недобросъвестност в комисията, в съда, в прокуратурата, дори и в съда в Страсбург. Всички ли могат да си затворят очите за истината?
- Ами някои критици си позволиха да ангажират недобросъвестно дори Венецианската комисия. А нас обвиниха, че сме променили проекта в разрез със становището на комисията. И всичко това, защото то бе положително. В текста, който публикувахме на интернет сайта на правосъдното министерство, наистина има някои различия с онзи, който беше даден на Венецианската комисия. Но това е наше право на законодатели. Смешно и да се твърди, че и буква в проекта не може да бъде променена. Законодателният процес допуска много промени и тези неща трябва да са известни на опонентите. Европейските експерти се ангажират с проверка на съответствието на проекта със защитата на човешките права. Гаранциите, които те поискаха, са пренесени и съществуват и в най-новия текст на проекта, ще съществуват и след приключване на съгласувателната процедура. Замесването на Венецианската комисия е страшно грозно и дискредитира България. Тази институция обсъжда конституционни, законови и политически въпроси не само в Европа - мнението й искат вече от цял свят. Обаче има хора, които желаят този закон да не бъде въведен в действие. Ние осъзнахме в какво минно поле нагазваме и затова търсихме толкова настойчиво възможно най-авторитетната външна експертиза. Но чуждестранният опит показва, че след време нещата идват по местата си. Твърдо съм убедена, че този закон трябва да се случи.
Има ли ГЕРБ политическа воля да гласува този закон? Заради мълчанието на премиера се прокрадват съмнения, че ще продължи напред...
- Има воля, но има и враждебна кампания, която тече цяла година. Има среди, които искат да внушат, че законът не е добър, независимо от експертизата на Венецианската комисия. Изказват се хора, които не познават добре или дори не са чели проекта, нито действащия закон. Това ще се промени, като се чуят и други аргументи. Вие сте първият, с когото говоря по темата, и заявявам, че занапред ще работя за приемането на закона. Дошла съм на тази ветровита позиция да отстоявам принципите си и съм убедена, че този закон може да промени нещата в полза на справедливостта. Още повече че имам информация, че имуществото вече се изнася извън България. Парите се изпират и се насочват към законни дейности. Затова съм на мнение, че законът трябва да се приеме и че не е късно за това.
Усещате ли подкрепата на гражданите?
- Полузаконни доходи няма. Имуществото е или законно, или незаконно придобито. Държавата има право да попита гражданите за произхода на средствата, с които придобиват имуществото си. На всички критици мога да възразя с принципа, който е в основата на всички демократични общества - никой не може да забогатява от нарушение на нормите. Посланието му е Спазвайте законите на държавата. Проектът сглобява усилията на държавните институции и ще проработи само при воля и обединени усилия на всички тях - ДАНС, МВР, НАП, Агенция Митници. И най-накрая комисията по отнемане, която има отговорността да доведе нещата докрай. Всички тези органи работят, за да има държава. Обединени усилия на държавата, за да има държава. Най-накрая нещо трябва да се случи в България, защото това желаят всички честни хора. Пластовете трябва да бъдат разместени!

Facebook logo
Бъдете с нас и във