Параграф22 Weekly

§22 Анализи

По ръба на закона

Според Менда Стоянова в момента са заявени прихващания за 800 млн. лева

Депутатите поставиха извън закона цесиите и прихващанията в Корпоративна търговска банка. С което на този етап със сигурност постигнаха само едно: гарантираха милиони левове хонорари за няколко адвокатски кантори в България, които ще спечелят здраво от купищата съдебни дела, които ще последват това ограничение.

В сряда (26 ноември) Народното събрание прие закон за актуализацията на бюджета, с който всъщност бе променен и Законът за банковата несъстоятелност. Поправките са рожба на депутатите от ГЕРБ, от Реформаторския блок и от Патриотичния фронт. Но те бяха категорично подкрепени и от колегите им от БСП по време на обсъждането в бюджетната комисия на НС ден по-рано. По време на дебатите в пленарната зала обаче част от червените депутати вече имаха юридически резерви към предложенията. И в крайна сметка "за" поправките гласуваха 97 депутати, 5 бяха "против", а трима се въздържаха.

За първата "врътка", която съзряха в закона вложителите и консултантите им в опита да си върнат парите от потъващия трезор, спорове нямаше - "разбиването" на влога на няколко по-малки, за да се впишат в рамките за изплащане от държавата, си е откровен опит за заобикаляне на правилата и според предишното, и според новото законодателство.

По темата с прихващанията обаче до общо мнение така и не се стигна. А депутатите от БСП директно обвиниха вносителите на законовите промени, че с тях ще избодат очи, вместо да изпишат вежди: "Прихващанията са нормална търговска практика. Някой утре ще трябва да плаща и за пропуснати ползи, и това ще бъдем ние, данъкоплатците, защото банката няма да я има вече. Ще плаща бюджетът, защото ние сме променили закона със задна дата", провидя червеният депутат Таско Ерменков.

Материята за цесиите и прихващането според юристите е "висшият пилотаж" в гражданското и търговското право, затова за редовите българи споровете на правистите в парламента вероятно са доста неразбираеми. И това е съвсем нормално. Въпросът обаче опира до простата логика и разбиране за справедливост, защото от едната страна стоят вложителите, които съвсем естествено искат да си приберат парите - те са си техни. Стои и естественият стремеж на кредитополучателите да платят възможно по-малко - и това е разбираемо. Третата страна е държавата, която ще трябва да плаща - не само гарантираните влогове, но и още ред сметки, които тепърва ще й бъдат предявени.

Първо да уточним, че прихващането е напълно законна възможност, с която един длъжник може да намали или да погаси задължението си, като го компенсира с насрещно задължение - в случая на банката към него. В това няма нищо осъдително, а още по-малко неморално и ако трябва да сме честни, всеки би го направил.

Само че размерът в този случай има огромно значение и точно той превръща иначе обичайните практики в проблем. Според данните, съобщени от депутатката от ГЕРБ Менда Стоянова, квесторите на КТБ вече са получили уведомления, че са цедирани договори за повече от 1.7 млрд. лв., а за 800 млн. лв. от тях са подадени и изявления за извършване на прихващания. Тези суми няма да се вадят от бюджета, но няма да постъпят и в масата на несъстоятелността, откъдето биха влезли във Фонда за гарантиране на влоговете. Затова и държавата провидя в прихващанията проблем, който следва да разреши. А как? Ами по най-лесния възможен начин - като ги забрани.

Това обаче предизвика истинска буря сред юристите, които са на диаметрално противоположни мнения за това дали тази забрана руши закона, или не. Това се видя и в Народното събрание. Споровете там всъщност бяха за това дали поправките в Закона за банковата несъстоятелност преуреждат правилата "със задна дата".

Според вносителите - това не е така, защото прихващанията, направени след датата на неплатежоспособността на банката, са недействителни и в момента. И досега вложителите не губеха правата си, но можеха да получат парите си чак след окончателното разпределение на масата на несъстоятелността, т.е. в края на процедурата. И то в зависимост от друг важен фактор: какво от имуществото на банката ще остане и за колко ще бъде осребрено, за да бъде разпределено между кредиторите й.

Тази постановка на закона се запазва. Единствената новост е, че се въвежда още една времева граница: занапред ще са недействителни  и прихващанията, извършени след датата, от която банката е поставена под специален надзор от БНБ. Тоест дали едно прихващане е извън закона вече ще се преценява според една от тези две дати - на неплатежоспособността или на специалния надзор, в зависимост от това коя от тях е настъпила по-рано.

Голямата неизвестност в случая е първо дали съдът ще установи, че КТБ е неплатежоспособна и второ - от кога. В 95% от случаите датата, на която настъпва неплатежоспособността на фирмите, е някъде далеч назад във времето - месеци, че и години преди изобщо да са тръгнали делата за фалитите им. Затова и прихващанията просто не са проблем - те са недействителни след тази дата и толкова.

При КТБ обаче може да не се окаже така. И очевидно това е другата причина, заради която депутатите държат да си вържат гащите. Това бе загатнато от депутата от ГЕРБ Данаил Кирилов: "Датата на неплатежоспособността на КТБ ще се определи от специалната експертиза, която съдът ще възложи, на този етап експерименти по тази тема не трябва да се правят. Не знам дали е вярно, но разбрах, че БНБ е съобщила за дата на неплатежоспособността 30 септември, въпреки че има данни, че банката е спряла плащанията и веднага след това регулаторът е предприел мерки. И за мен тогава остава открит въпросът какво правеше БНБ от въвеждането на особената мярка до 30 септември, какво правиха квесторите, защо трябваше да слагаме пазачи, вместо да тръгнем или към оздравяване, или към неплатежоспособност и защо отворихме ножицата на времето, за да се правят куп сделки, които после да гадаем на кого са противопоставими и на кого-не?", попита Кирилов от трибуната.

Добър въпрос, наистина. Който обаче отваря нови поводи за размисъл. Защото, ако наистина съдът приеме 30 септември за датата, от която КТБ е изпаднала в неплатежоспособност, то тя е три месеца след поставянето на банката под особения надзор на БНБ. И тогава логично ще трябва да чуем някакво обяснение дали пък тази неплатежоспособност не е пряко следствие от погрешни действия на Централната банка? А ако се окаже така, това може да струва скъпо на държавата, много по-скъпо от тези 800 млн. лв., за които депутатите плакаха цял ден... Така че големият удар върху данъкоплатците може да дойде от друга посока.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във