Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Похитителите срещу държавата

Може ли за всеки хайдутлук - закон?
Седем години след разкриването на т. нар. фабрика за убийства, в която участваха група бивши барети, управляващите умуват над друг въпрос: има ли фабрика за отвличания? Че престъпността у нас е индустрия №1, не се съмняват вече и мравките. Но редно ли е да се отвръща на активността й със законодателство в индустриални количества?
Във вторник, (20 октомври) премиерът Бойко Борисов осведоми медиите, че обмисля създаването на специален закон за противодействие на отвличанията. Откога го е обмислял не стана ясно, но повод за съобщението даде отвличането на 22-годишния студент Румен Гугински в Студентски град предишната вечер. От премиерските думи може да се направи основателно предположение, че идеята го е осенила в нощта след инцидента, защото Борисов добави, че тепърва ще обсъжда с юристи може ли да бъде обогатено родното законодателство с такъв нормативен акт. Същевременно обаче премиерът имаше пълна яснота относно обема на закона - точно една страничка, не повече!
Отсега Борисов да си знае, че колкото юристи - толкова мнения. Да се направи закон за отделен вид престъпление не е забранено от конституцията, но е извън концепцията на наказателното ни законодателство. Според чл.3 от Наказателния кодекс (НК) той се прилага за всички престъпления, извършени на територията на България. Всяко уреждане на отделни престъпни състави в нов закон би ограничило действието на НК.
Защо обаче трябва да бъде правено това, след като сегашните чл.142, 142а, 143, 143а от НК уреждат съответно отвличането, противозаконното лишаване от свобода и принудата? Съществуващата уредба е горе-долу две страници и не става ясно как ще бъде усъвършенствана - като я съкратят наполовина и я пренесат в новия закон или чрез премахването й в НК и написване на изцяло нова? Като изключим, че подобна екзотика ще е прецедент в наказателното законодателство, трудно може да се проумее какво я налага.
Посочените материалноправни разпоредби описват престъпните деяния и определят наказанията за извършването им. Ако управляващите смятат санкциите за ниски, могат да ги завишат, а ако прокуратурата изтъкне проблем в описанието, който пречи на доказването на обвиненията, може да предложи корекции. Нищо не пречи да бъде инкриминирана и подготовката за тези видове престъпления, както предлагаше предишният МВР шеф Михаил Миков. Друго негово предложение - за фиксирането на санкциите за съучастие, бе преценено от юристите като неподходящо, тъй като този институт е достатъчно добре уреден в общата част на НК.
Така изглеждат нещата с чистата наказателноправна уредба около отвличанията и дотук в нея не се предлага нищо особено ново. Онова, което може да се добави, са спомагателни разпоредби, които да уреждат процедури и техники, улесняващи разкриването и доказването на престъпната дейност. Някои и сега съществуват в Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за електронните съобщения и трябва само да бъдат разширени. В този смисъл фрапантен пример за лобиране в полза на бандитите беше отказът на законодателя да реши проблема с предплатените и анонимни СИМ-карти, които са перфектно средство за престъпна комуникация. Колкото до идеята да бъдат блокирани сметките на близките на отвлечения, за да не бъде платен исканият откуп, и дори плащането му да бъде обявено за престъпление, тя е крайна и трябва да се вземат предвид резултатите от прилагането й в други страни. Отделно че може да се търсят и белези за противоконституционност.
Впрочем, с изключение на законотворческия изблик на премиера, всичко около последното отвличане мирише повече на политика. И то мръсна. Както в безброй други случаи, поредният незнайно как забогатял милионер излиза наяве едва когато го освети някое шумно престъпно посегателство. Румен Гунински-баща се оказа бизнес партньор с известния с източването на държавния резерв бизнесмен Мирчо Циганина и дясна ръка на нефтения олигарх Валентин Златев. Спряган е и за кандидат-кмет на червения бастион Правец, в който фамилията Златеви има силно влияние. Изглежда твърде примамливо неговите поддръжници да започнат кампанията с инсценирано похищение, за да предизвикат съчувствие и да хвърлят сянка на съмнение спрямо конкурентите за поста. Може да се разсъждава обаче и в обратната посока - противниците на Гунински отвличат сина му, за да стане ясно на всички, че той е ключов играч, а хората да се запитат с кой играе и как е натрупал имането си. В този смисъл са показателни светкавичните опити Гунински да бъде представен като човек с безоблачна репутация и чист бизнес. Как да не повярваш от раз на подобни уверения?
Във всеки случай катастрофалното представяне на прокуратурата и правоохранителните органи в сферата на отвличанията е ключов белег, че истината няма да излезе наяве. Силни са и подозренията, че в много от случаите службите стигат до тази истина, но работата се потулва или се скалъпва измислена версия в угода на някой от участниците или на вътрешното ведомство.
Че необявена информация и скрити карти за разиграване под масата има, свидетелства и неочакваният гаф, разигран от главния комисар Калин Георгиев и вътрешния министър Цветан Цветанов. В стремежа си да трупат точки с приказки, двамата казаха повече, отколкото искаха. В деня след отвличането Георгиев изтърси нещо, от което шефът му подскочи - че почеркът сочел добре известна организирана престъпна група. Цветанов го привика спешно на разговор и опита да замаже гафа с нелепицата, че подчиненият му казал не това, което мислел, че казва. Не е коректна тезата, защото веднага възниква въпросът: Защо не са прибрани?, призна си откровено Цветанов.
Подобна сценка се разигра още на следващия ден след Бойковата директива за нов закон за отвличанията. Идеята на премиера беше полята със студен душ още на следващия ден (21 октомври) от правосъдния министър Маргарита Попова след заседание на кабинета, на което тя явно му е обяснила, че се изказва неподготвен. Попова, от която се очаква да премисли из основи цялото наказателно законодателство, е права да се сърди, защото вместо първо нея да питат, внезапно й натрисат нещо, което не е и сънувала. Тя на свой ред пък обясни мислите на Борисов, който се съгласил, че първо трябва да минат промените в НК и НПК. Както каза по друг повод Бойко: Идеи трябва много да има, пък като се съберем, ще видим.
Този порой от недоизказани истини и недомислия, излезли от устата на премиер, министри и топченгета, може да се коментира по няколко начина. Първо, наличието на общи белези в покушенията не означава, че извършителите са едни и същи. Второ, в нашата тотално криминализирана страна е абсолютно наивно да търсиш една-единствена банда, а да не взимаш ежедневни мерки срещу повсеместното и показно демонстриране на мускули и богатства от мутрите и от техните евентуални работодатели. Третото е, че ако МВР не излови мутрите в собствените си редици, от нови закони полза няма да има.

Бодигардове срещу похитители
Според експерти по сигурността основното изискване, което предпазва от отвличане, е познаването на технологията на похищението. Има няколко етапа, през които преминава то - подготвителен, организационен и технически. В първия етап похитителите придобиват разузнавателна информация за обекта - характерни навици, всекидневие, маршрути на движение, разпределяне на времето, връзки на обекта и техния характер, места, които посещава.
Същата информация извършителите се стремят да придобият и за служителите от охранителната фирма, които пазят обекта. Според експертите този период може да продължи три-четири месеца. Изключително важно е бодигардовете му да са наясно с признаците, по които могат да бъдат разкрити намеренията на похитителите - периодично появяване на едни и същи лица в близост до охраняваната зона (обект), засичане на непознати автомобили. Служителите на охранителни фирми трябва да знаят две неща: ако похитителите изучават обекта по традиционната схема (само чрез визуално наблюдение), те могат да бъдат засечени. И още: при констатиране на подозрително присъствие на лица или автомобили, за които може да се предположи, че извършват наблюдение на охраняваното лице, до категоричното изясняване на основателността на подозренията не трябва да се предприемат никакви открити действия спрямо забелязаните лица. В световната практика на борба с отвличанията например има регистрирани случаи на провеждане на прикрито следене от страна на бандитите - една група по-явно наблюдава охранявания обект, а друга наблюдава както първата група, така и ответните действия на охранителите. Целта на подобен подход (контранаблюдение) е изучаването на наблюдателността и професионалната подготвеност на охраняващите служители, заявяват експертите.
Вторият етап от подготовката на отвличането е сравнително пасивен. Тогава се прави обобщаване и анализ на придобитата от предварителния етап информация. След анализа й похитителите пристъпват към разработването на план за акт, който включва няколко варианта на изпълнение при екстремни условия.
Тогава идва времето на третия етап. Опитът показва, че при похищение най-вероятният радиус на нападение е приблизително до пет километра от мястото, откъдето лицето е поето за охрана. Вероятно тази закономерност е породена от факта, че традиционният маршрут за движението му се запазва в периметър, не по-голям от пет километра, т.е. възможността охраняваното лице да се отклони от всекидневния си маршрут на движение нараства с увеличаване на разстоянието от мястото, откъдето е поето за охрана (например от жилището или офиса му). Това съвсем не означава, че извън периметъра от пет километра охраняваното лице е в по-малка степен застрашено от евентуалното извършване на терористичен акт спрямо него. В градски условия целият маршрут на движение може да бъде потенциално опасен. В извънградски условия потенциално опасни за извършването на отвличане са остри завои, предоставящи възможност за внезапна атака, тъй като до последния момент нападателите са скрити от погледа на охраняващите. Препоръчително е при извънградски маршрут охраната на обекта да се осигурява освен от гардовете, намиращи се с него в автомобила, и от хора във втори автомобил, движещ се в пределна близост до първия. Разстоянието между двата автомобила трябва да позволява на охранителите отзад да реагират своевременно при внезапна атака над първия автомобил.
При отвличане действията на похитителите протичат на няколко етапа, твърдят специалистите. Първият е атакуване, задържане и отвличане на лицето, при който извършителите разчитат преди всичко на внезапността и изненадата. Те са разделени на няколко групи, при което една група атакува обекта, друга е натоварена със задачата да неутрализира охраната. Възможно е трета група да подсигурява безпрепятственото оттегляне от мястото на нападение. После наред е евакуиране на задържания извън зоната на нападение. Предварително е подготвено място, където заложникът да бъде укрит. След това започва дългото чакане за парите. Възможно е терористите да изменят мястото на задържане, което им дава възможност да прикриват следите си, но същевременно създава опасност да бъдат разкрити и обезвредени. По време на този етап терористите обикновено се свързват с близките на заложника или с фирмата, натоварена да охранява лицето, и поставят конкретни искания. Обикновено се настоява да не бъдат уведомявани държавните служби за сигурност или полицията.
Ако все пак се стигне до отвличане, експертите дават няколко съвета какво трябва да бъде поведението на жертвата. Отвлеченият не бива да влиза в спорове с похитителите си. При създалата се обстановка те са твърде напрегнати и е възможно в афектирано състояние да ликвидират заложника. Препоръчително е задържаното лице да говори на терористите това, което те искат да чуят. Отвлеченият не трябва да се включва във водените между похитителите и неговите близки преговори за освобождаването му. Основният подход, към който задържаният следва да се придържа, е да изразява пълно съгласие с всичко казано и искано от терористите. Задържаният не бива да предприема каквито и да било самостоятелни опити за бягство, дори на пръв поглед да е убеден, че ще успее. Ако похитителите му имат професионална подготовка, каквато демонстрират напоследък у нас, те ще бъдат решени на всяка цена да осъществят целта си. Препоръките на експертите са правени на базата на анализ на чуждестранния опит при охраната на лица от страна на недържавни охранителни фирми и служби за сигурност.

Чрез наука към сполука
Русия също е в числото на държавите, където отвличанията са предпочитан начин за изкарване на бързи пари. За противодействие на този бизнес братушките взимат мерки още във висшите учебни заведения, включително и в тези, където се шлифоват бъдещите руски дипломати. В прочутия Московски държавен институт за международни отношения (МГИМО), в Международния правен факултет например се изучава и дисциплината криминалистика. В рамките на обучението в четвърти курс през 2008 г. е прибавена специална програма, която включва и изучаване на методи на разследване, включително и на отвличания и на подобни престъпления. Сред тях са основите на криминалистическата трасология (с механизмите на следообразуването, класификация на следите, следите на човека и видовете им и .т.н), оглед, снемане и фиксация на следи на транспортни средства, основи на микротрасологията. Четвъртокурсниците в МГИМО учат също и как се прави криминалистическо изследване на човешката външност (хабитоскопия), кои са елементите и признаците на външния облик, класификация, методите на словесния портрет и други. Тема №17 пък се занимава с методиката на разследване на престъпления срещу личността - убийства и отвличане на хора, свързани с искане за откуп. Възпитаниците на заведението изучават и овладяват първоначалните следствени действия при разследване на убийства и отвличания, как се реагира при информация за изчезване на хора, които притежават големи суми пари и други.

Законите в миналото
Какви наказания са налагали нашите предци за такова престъпление свидетелства българското средновековно наказателно право. За лишаване от свобода с принуда и физическа сила е било предвидено членовредително наказание (според Византийската Еклога), поробване и парични глоби. При отвличане на жени с цел брак Славянската Еклога предвижда за виновния в това престъпление членоувредително наказание (налагано също и при половите престъпления) - отрязване на носа. За съучастниците е определено заточение. За грабеж с оръжие наказанието е смърт чрез меч, а без оръжие - отрязване на ръката. Тежко наказание понасят и неговите съучастници (при грабеж с оръжие - жесток побой, остригване и отрязване на носовете, а без оръжие - бой, остригване и изгонване). Както е видно, средновековният законодател е гледал на отвличането като на тежко престъпление срещу личността и срещу обществения ред и го е наказвал строго.

Facebook logo
Бъдете с нас и във